Софиянка украси художествено спирката в с. Голема Фуча, на която мъжът й се влюбил в нея и от 34 г. са щастливо семейство

В бобовдолското село Голема Фуча живеят стотина жители. Намира се в полите на Конявската планина, а в района селото е известно с дивия божур, който расте в землището му. От няколко години Голема Фуча впечатлява минаващите туристи и гости с нетрадиционно изрисуваните автобусни спирки, въпреки че рейс дотам има само два пъти в седмицата.

Художествените спирки са реализирани по идея на София Йорданова, тя е родена в София, но е с корени от Голема Фуча. С реализацията на авангардната идея тя направила нетрадиционен подарък за 50-годишния юбилей на съпруга си Йордан, който е роден в селото. София платила на художници от София да ремонтират и изрисуват селските спирки поради много романтична причина – на една от тях Йордан се влюбил в нея.

Репортер на „Струма“ се срещна и разговаря със София Йорданова.

– Г-жо Йорданова, как Ви дойде идеята за този нетрадиционен подарък на Вашия съпруг за 50-годишнината му?

– Аз съм малко шантава жена. С него бяхме на едно изложение в София и видях как художници рисуват върху стените. Тогава ми хрумна идеята да изненадам съпруга си Йордан по този начин. Той е роден в с. Голема Фуча и много обича родното си село, а на една от спирките ме е харесал. Та въпросното изложение, на което бяхме, беше 2 месеца преди юбилея му. Взех визитка от художниците, оказа се, че те рисува декори в Киноцентъра в Бояна. Свързах се с тях, заведох ги на село, платих им да изградят нови спирки и да ги изрисуват.

До една от спирките има три тополи. Там има нарисувани две гугутки. Те са символ на семейството. Гугутките живеят до гроб заедно. Съпругът ми се зарадва много, като ги видя. Често срещам снимки в социалните мрежи на хора, които случайно минават през отдалеченото село и си правят снимки на фона на спирките.

– Как се открихте с Йордан?

– Аз съм родена в София, но по бащина линия съм от Голема Фуча. С него се познаваме от деца. Имаме три деца – Огняна, Илиян и Борис. Моята професия е готвач, а неговата – дърводелец.

Израснах сирак при втора майка. Известно време не бях ходила на село при баба и дядо, майка ми не ме пускаше. През 1983 година с разрешението на майка ми се качих на автобуса до Дупница, а оттам имаше и автобус за Голема Фуча. Този автобус пристигаше в 17 часа. Тогава беше като неписан закон всички младежи да чакат рейса и да видят кой ще слезе от него. На една от тези спирки беше и Йордан. Това беше часът, в който всички млади се събираха, играехме на кральо-портальо, на шише и други игри. Старите хора му казваха „движение”. Беше хубаво…

Интересното е, че когато съм слизала от автобуса, Йордан ме е видял, но не ме е познал и веднага ме е харесал. Бяха минали няколко години, откакто не се бяхме виждали, бях станала госпожица. Харесал ме е, сподели чувствата си.

И така първо 3 години водихме телефонна любов, той работеше в Кюстендил, а аз в София. Идваше рядко до столицата. Беше започнал работа, преди да влезе в казармата. След това отиде войник. Аз живеех в „Младост 1“, а той служеше в „Младост 2“. Първата година в казармата ние се оженихме. Наричаха ме войнишка жена. Децата малко закъсняха. Огняна се роди 5 г. след брака ни. Илиян се роди 1 г. след нея. Най-малкият, Борис, се роди през 2004 г., в трудни времена. Но се справяме с всичко задружно, вече сме семейство от 34 г. Видели сме и лошо, и хубаво.

Недейте да си мислите, че всичко е вървяло по мед и масло. Бракът ни се е крепял единствено и само на компромиси.

Отворихме семеен бизнес, и сладкарска работилница имаме… Някои казват, че в България трудно се прави бизнес. Не е така. Според мен хората се захващат с нещо, което не разбират, трябва да дадеш от себе си и да си постоянен в това, което правиш, за да успееш в едно начинание.

Дъщеря ми е кулинар, завърши кулинарна академия, беше на стаж в Холандия, Англия, но се върна в България. Не й хареса в чужбина. Синът ми Илиян живее и работи в Англия. Много ми е мъчно, че не е до нас. Успокоявам се, като ми каже, че един ден ще се върне в България, у дома.

– Имате ли намерение със съпруга си да се върнете да живеете в Голема Фуча?

– Трябва да се върна на село. Аз и сега си ходя два пъти в седмицата. Чакаме малкият ни син да навърши пълнолетие и ще си отидем за постоянно на село. Няма да ми повярваш, но аз имам от зимата насаден лук на село. Сега съм направила разсад пипер, домати, праз, ашлама. Обичам земята. Обработвам я, да не пустее. Много жалко, че гората превзема селата. Тази година си купихме три кошера с пчели. Като се стопли, ще ходим и за пчеличките, да видим как са презимували. Мога да плета чорапи, терлици, пуловери, да правя прясно сирене, туршии, сладка и много други неща… Селският живот не е скучен, както си мислят много граждани, в работата има много красиви моменти и удоволствие да правиш нещо сам с ръцете си.

Разговаря ЙОРДАНКА ПОПОВА