СПЕЦИАЛИСТЪТ: Арх. Катя Симеонова: Пристройките „аквариуми“ към централните кафенета загрозяват Благоевград, незаконни са и трябва да се премахнат

От общината продължават да не спазват изискването на ЗУТ при ново строителство да се осигуряват паркоместа в границите на имота

За градоустройствените проблеми на Благоевград и вариантите за решаването им. За парадокса градът прогресивно да се обезлюдява, но строителството на нови сгради да продължава с голям размах. Накъде и в каква посока ще се разраства Благоевград, разкрива в интервю за „Струма” архитектът с 30 години стаж като проектант Катя Симеонова.

Арх. Катя Симеонова е родена в Благоевград. Завършила е Математическата гимназия в родния град с пълно отличие и УАСГ – София със специалност „Архитектура“. Специализира „Жилищни сгради за постоянно и временно обитаване“. След дипломирането си работи като проектант в Териториална проектантска организация – Благоевград, в НИАПИ „Интерпроект“ към Международната академия за архитектура, като главен експерт в община Благоевград и главен архитект на общината. Архитект с над 30 г. проектантски стаж, от 1995 г. до момента управлява проектантска фирма в Благоевград.

– Г-жо Симеонова, какви са градоустройствените проблеми в Благоевград?

– Планираното градоустройственото развитие на Благоевград започва през 40-те години на 20-и век, когато е приет първият застроителен и регулационен план на гр. Горна Джумая. Следва кадастралният и регулационен план от 1955 г., непосредствено след голямото наводнение, причинено от р. Бистрица. В началото на 90-те години започва активно изработване на нови подробни устройствени планове по квартали непосредствено след посещението на Дипломатическия корпус в града, когато се преобразява основно центърът на града и се нарушават някои основни комуникационни връзки. С построяването на пешеходната зона в центъра възниква проблемът с автомобилното  движение в централната градска част, където улиците са тесни и не могат да поемат голям трафик, поради което архитектите-проектанти на градоустройствените планове предлагат своеобразен  обходен пръстен около идеалния център. Идеята е била той да обхване ул. „Александър Стамболийски“, ул. „Джеймс Баучер“, ул. „Владо Черноземски“, ул. „Славянска“, ул. „Митрополит Борис“. За целта  в плановете е предвидено да се разширят тези улици до габарити на градски магистрали и да се поеме целият трафик около центъра. Това, за съжаление, и до ден-днешен не е направено. Единствената улица, която се пробива по тези планове като широка нова комуникация, е ул. „Джеймс Баучер“, която се разшири в източна посока, след като всички сгради от тази страна на улицата бяха съборени и се построиха нови върху останалата част от имотите на хората. Ул. „Ал. Стамболийски” също трябваше да се разшири и да стане комуникационна артерия – градска магистрала трети клас. Нито една отчуждителна процедура, свързана с уличната мрежа, не е направена през годините.

Всичките тези нерешени проблеми продължават да тежат на града и да запушват движението, което в пъти е по-голямо и по-интензивно в сравнение с времето, по което са проектирани и строени улиците на града. Този нерешен проблем води и до проблема с паркирането в града. Докато преди 30 години е било достатъчно да се паркира от едната страна на улиците, сега, когато в едно домакинство има най-малко по две леки коли, това е крайно недостатъчно. Обществени паркинги на практика липсват. Отделно от това, се паркира в абсолютно нарушение на правилата за движение – по тротоари, кръстовища, зелени площи, което създава проблеми и за пешеходците, и за автомобилите.

– Какви са вариантите и какво може да се направи? Периодично се лансират предложения за изграждане на подземни, наземни, буферни паркинги, но към момента няма чувствителен напредък.

– Общината трябва да има политика, в частност по отношение на уличната мрежа. Има транспортна схема на целия град, има общ устройствен план и подробни планове, има закони. Въпрос на приоритети е на кои общински терени да бъдат построени такива паркинги. Важно е да са на подходящите места – преди всичко в близост до обществените сгради – административни, болници, училища, университети, търговски сгради. Проблем е липсата на терени. В централна градска част застрояването е изключително плътно и продължава в тази посока, намирането на терени за паркиране вече е почти невъзможно. Отделно от това, от общината продължават да разрешават сгради с голяма разгъната застроена площ и с много голям брой обекти в сградите, които не са обезпечени с необходимите паркоместа. От община Благоевград продължават да не спазват изискването на ЗУТ при ново строителство да се осигуряват паркоместа в границите на имота, гаражи и т.н. Не може да се разчита на паркиране само по улиците и на обществени паркинги.

– Възможно ли е изграждането на паркинги под пл. „Македония“, под пространството срещу двете съдебни палати, каквито предложения бяха направени на общественото обсъждане в общината?

– Тези паркинги са напълно възможни и технически, и градоустройствено. Малко ще има затруднения от техническа гледна точка, за да може отгоре да се възстанови същата инфраструктура, но са изпълними, особено при съществуващите сега строителни практики. Идеи точно за тези два паркинга имам отдавна и като проектант, и съм ги предлагала на кметски ръководства преди повече от 10 г., но тогава не беше обърнато внимание. Хубаво е, че се мисли в тази посока, но освен тези две места е изключително важно да се направи подземен и наземен паркинг при болница ПУЛС, който да обслужва и поликлиниката. Проблемът там е много тежък, той е от години и на практика поликлиниката и болницата са без обществен паркинг. Всъщност нито една обществена сграда в Благоевград няма обособен обществен паркинг. Това се отнася за община, областна управа, Бюро по труда… Къде да паркират хората, които идват по работа в тези институции? Какво правим с училищата? В нито едно от тях няма обособено място, в което хората да паркират, или поне да изчакат, когато водят или прибират децата си от училище. Може би е необходимо да се направи някаква специална организация на движението, защото около училищата става страшно в тези часове.

Проблемът с паркирането е изключително голям. Трябва да се мисли за спазването на законовите изисквания, т.е. възможно най-голям брой коли да се паркират в границите на имотите, а местата по улиците и обществените паркинги да бъдат основно за нуждите на временното паркиране, за хора, използващи административни услуги, или за търговия и т.н. Като цяло смятам, че паркирането по всички улици трябва да стане платено. Но безспорно трябва да се построят нови паркинги.

– Къде да бъдат построени? Вътре или извън града? Има ли генерално решение?

– Градоустройствените тенденции в целия свят са на входовете на градовете да се изграждат големи паркинги. Хората, които посещават града, да си оставят там колите и след това достъпът до центъра да става с алтернативни средства. С градски транспорт, велосипеди, тротинетки, пеша, с влакчета и др. Така ще се облекчи автомобилното движение. Вътре в града да се построят паркинги на малкото останали подходящи места и да се осъществява строг контрол за ползването им. Може да се помисли за други мерки относно броя на автомобилите. Не може да имаш 3-4 коли, които са паркирани на улицата безплатно. Трябва да има някакви такси за повече от една кола,  когато се регистрира една нова кола на даден адрес, да се декларира къде ще домува.

– Проблемът с паркирането е свързан със зелените зони в Благоевград. Как могат да се опазят тези площи?

– Благоевград е много ощетен откъм градско озеленяване, предвид факта, че нямаме голям градски парк. Имаме една градска градина, която е много малка за мащабите на града. Кварталното озеленяване, което навремето съществуваше в междублоковите пространства в жилищните комплекси „Еленово“ и „Струмско“, е изключително редуцирано заради възстановените имоти и застрояването. Имаме два крайградски парка – Бачиново и Ловен дом, които трябва да се поддържат, защото са единствената алтернатива за нас, гражданите. Хубаво е, че сега се обръща внимание на съживяването на Ловния дом, но трябва да се помисли за комуникационното свързване с центъра на града, което сега е затруднено предвид изкачването на доста стъпала, тъй като паркът е на хълм. Може да се помисли за алтернативни начини на достъп – със зъбчата железница, със серпентини с велоалеи и т.н. Парк Бачиново има нужда от съвсем малки намеси, не е необходимо ново паркоустройство, защото той е почти напълно залесен с дървета на много години. Планът на Бачиново е опростен, но много добре служи на гражданите. Трябва да се помисли повече за разширяване на алеята към парка, да се предвиди отделно пешеходно и велодвижение, тъй като в момента широчината на алеята е изключително малка за пешеходци и велосипедисти. Важно е уличното озеленяване и т.нар. частно озеленяване, което се състои в озеленяване на свободните площи в имотите, както се изисква в Закона за устройство на територията. Последното също не се изпълнява и се неглижира от общинските служби, а то е важно за микроклимата в кварталите.

– Какво е мнението Ви за лансираната идея за частична пешеходна зона в района на ул. „Александър Стамболийски“?

– Идеята не е напълно изчистена. Доколкото съм запозната, състои се в изграждане на пешеходна връзка между кв. „Вароша“ и пл. „Македония“,  която да бъде свързана по най-прекия начин с подстъпите към Ловния дом, тъй като се счита, че пресичането на ул. „Александър Стамболийски” е пречка за пешеходците. Има идеи за понижаване нивото на улицата и тя да влезе частично подземно и отгоре да се направи нещо като пешеходна връзка. Според мен по-лесна и по-изпълнима е идеята за пешеходен надлез над улицата при пешеходния мост, който да свърза площада с музея. Всякакви идеи са възможни, но трябва да се проучат, особено ако се разшири ул. „Александър Стамболийски“ и се изнесе пешеходното движение на друго ниво спрямо автомобилното.

– Какво е Вашето мнение за кафенетата, тип „аквариум“, които оформят облика на централна градска част?

– Завземането на тротоарните и уличните пространства в центъра на Благоевград е лоша практика, която от години по някакъв начин се толерира от общинското ръководство, или поне не се вземат мерки да се реши този проблем. Виждаме, че пред всяко заведение вместо открита площ има пристройка от метална или друга конструкция, с дограма, изнесени бар-плотове, с отопление дори. Това не са открити площи, след като са трайно свързани с терена и сградите, покрити са от всички страни и работят целогодишно. Едно, че се завзема публична общинска площ и се ограничава достъпът до сградите за линейки и пожарни коли, но се загрозяват и фасадите на старинните сгради. В Благоевград има малко запазени сгради от началото на 20-и век, които вместо да се пазят и експонират, са затворени отпред с нови конструкции. Визирам например сградата на старото кметство, която отвсякъде е опасана с пристройки. На всичкото отгоре, вече заграждайки така наречената открита площ, след това масите се изнасят извън тези „аквариуми“ и се завземат още площи. В същото време основната вътрешна площ на заведенията остава празна. Според мен трябва да се направи професионална ревизия на този процес, да се изработят нови правила от общината и да се премахнат тези заграждения пред заведенията. На първо място, тези площи трябва да се редуцират,  има парадоксални случаи, при които заведение от 25-30 квадрата примерно държи над 100 квадрата открита площ, да станат наистина открити, с тенти и чадъри, а не с дограма и покрив, да се забранят подиумите, които са опасни и нехигиенични. Всичко трябва да бъде съобразено с фасадното оформление на сградите. На практика тези пристройки не само са незаконни строежи, но представляват кражба на обществен ресурс.

С тези лоши практики в Благоевград трябва да се приключи. Откритата площ трябва да се ползва сезонно и когато свърши сезонът, масите и столовете да се прибират в складове, а не да стоят по площадите и улиците. По цяла зима виждаме струпани маси и столове по централните улици, които правят грозно впечатление и задръстват пространствата. Въпросът е законов, икономически, но засяга и градската архитектурна среда, и е крайно време да бъде решен по някакъв начин.

– Накъде и в каква посока ще расте Благоевград?

– Посоките на разрастване на града се дават от общия устройствен план на общината. Имаме одобрено разрастване към Баларбаши – 4-и микрорайон, край двете входно-изходни артерии – Зелендолско и Покровнишко шосе, в посока с. Изгрев и Старо Струмско. Градът е ограничен с хълмове, което допълнително затруднява процеса на разрастване. Няма безкрайни граници, затова продължава уплътняването на застрояването вътре в самия град и в жилищните комплекси „Еленово“, „Орлова чука“, „Струмско“, което не е много добра тенденция. Защото, както вече подчертах, се унищожават вътрешноквартални пространства, които много често са зелени площи.

– Как си обяснявате парадокса, че Благоевград прогресивно се обезлюдява, младите хора се изнасят, а същевременно строителството на жилищни сгради продължава с голям размах?

– Действително жилищното строителство се развива и разраства постоянно, за разлика от това на промишлени и обществени сгради. Обяснението е, че хората търсят къде да си инвестират средствата. Има семейства с по няколко жилищни имоти. Всъщност това е една опасна тенденция, защото в Западна Европа има цели „мъртви“ квартали, застроени с жилища, в които никой не живее. Още не сме стигнали до този проблем, но и в Благоевград има много празни жилища. Хубаво е да се строят жилища, но те трябва да бъдат обитавани, да бъдат пълни. И да бъдат разположени в съвременна и благоустроена градска среда, с паркове и градини, защото именно тези неща допринасят за цената на имотите, а не застроената площ. Затова – да мислим за града като цяло, а не на парче. Това е задача на архитектите и на общинската администрация.

Общинските съветници също е добре да ползват не само експертите на общината, но и външни експерти в областта на архитектурата и благоустройството, за да са в час с тенденциите в развитието на града.

БЕТИНА АПОСТОЛОВА