Управителят на вестник „Струма” Т. Томова връчва отличието на Л. Димитрова на церемонията „Любим учител“
С учителката по БЕЛ с СУ „Н. Вацпаров” - Хаджидимово Заприна Глушкова и зам. ректора на ЮЗУ „Н. Рилски“ проф. д-р Антони Стоилов
Като жури на литературни конкурси
С колеги учители по български език и литература
Любима Димитрова е утвърден специалист по български език и литература. Дълги години бе старши експерт по БЕЛ в Регионалното управление на образованието в Благоевград, а сега подготвя ученици за матурата и националното външно оценяване по български език и литература.
Преди броени дни Л. Димитрова бе сред отличените в конкурса на вестник „Струма“ „Любим учител”. Разговаряме с нея за новите учебни програми, НВО в 7 клас, реформите, промените, авторитета на учителската професия, и не на последно място – функционалната грамотност на учениците.
– Г-жо Димитрова, Вие сте сред отличените в тазгодишното издание на конкурса „Любим учител“, организиран от вестник „Струма”…
– Да, благодарна съм на хората, които са направили тази номинация, на екипа на вестник „Струма”, защото безспорно е обществен престиж, признание за това, което си правил повече от 40 години, и е много вълнуващо. Радвам се, че тази идея да се номинират, да се канят учители, които са финализирали своя учителски път, бе приета преди години от екипа на вестник „Струма“. Това е много хубаво, защото в нашата професия приемствеността, някои я наричат наставничество, са много важни неща.
– Прави впечатление, че трима от носителите на награди са учители по български език и литература.
– Да, учителската колегия по български език и литература е много здрава и стабилна и е една от най-будните в страната, като това не е само мое мнение, а на учени, методисти.
– Смятате ли учителската професия за достатъчно ценена, уважавана, авторитетна?
– През последните години се правят опити за известна реабилитация, защото след 1990 г. в условията на промените статусът – и моралният, и чисто материалният, бяха снижени. Сега опитите са най-вече по отношение на новите технологии в училище, които да улесняват работата на учителя, финансовите измерения на този труд, но моралната оценка все още не е достатъчно силна. Тя първо трябва да дойде чрез държавата, институциите в сферата на образованието, тогава и обществото, и родителите ще повярват. Защото и друг път сме говорили, че не всички позитивни практики от работата на учителите се отразяват, а се акцентира предимно на негативното, агресивните прояви, разменени реплики между учители и ученици. Това съкрушава, разгражда образа на учителя, а да не забравяме, че за разлика от университета, в училище учителят не само преподава знания, той и възпитава, и много често, както се случва напоследък, е и родител, настойник.
Говорейки за уважение и престиж, държавата е длъжна да приложи мерки, защото много често учителските екипи предлагат ценни, рационални идеи и за промяна на учебно съдържание, и за корекции на учебни програми, но невинаги тяхното практическо мнение стига до съответна институция и предложенията не се реализират, а това е важно. Тоест трябва учителите повече да бъдат слушани, да се зачита тяхното мнение, търсенията им. Ето сега например, когато в 8 и 9 клас са влезли нови учени програми, документация, пособия, христоматии, сборници, всичко това трябва да се оцени чрез учителството, което напрактика реализира тези програми. Все още обаче авторите учители в екипите за съставяне и написване на учебници са много малко, те са единици, повечето са университетски преподаватели, и така разликата продължава да съществува.
– Г-жо Димитрова, с какво се занимавате в момента?
– От две години преподавам български език и литература в Център за образователни технологии. В момента подготвям седмокласници, пред които предстоят националните външни оценявания за прием в средни училища.
– Всъщност тази учебна година НВО за 7 клас са с нови дати…
– Да, тази година разделиха държавните зрелостни изпити в 12 клас и националните външни оценявания в 7 клас. Това дава възможност спокойно да се приключи с уроците за новия знания и да се направят упражнения. До миналата година колегите учители бързаха да предадат всичко и веднага след това се провеждаха изпитите. Сега НВО-то по български език и литература ще бъде на 17 юни, а по математика – на 19 юни.
– Тоест разделението на датите за изпитите в 12 и 7 клас и изтеглянето на НВО с близо месец назад е по-добре ?
– От една страна, е по-добре, защото това успокоява системата. В страната има много средни училища, които обучават и седмокласници, и зрелостници. За тях, както и за институциите – регионалните управления на образованието и МОН, провеждането на два изпита в един ден бе изключително голямо напрежение. Да не говорим и че бе необходим голям човешки ресурс, за да се осигурят учителите квестори. Това в чисто обективен план създаваше напрежение.
По отношение на научно-методическите предпоставки също смятам, че изтеглянето на НВО с месец назад е по-добре. Така има време новите знания в 7 клас да бъдат упражнени, да се затвърдят и учениците да бъдат по-спокойни, защото за тях до миналата година учебното време след 25-26 май до 15 юни почти се обезсмисляше.
– Защото след НВО, което досега се провеждаше около 20 май, учениците губят мотивация за учене?
– Да, полагайки изпитите, седмокласниците очакват с нетърпение резултати, класирания, и всичко останало е просто едно финализиране, което не е сериозен мотив за работа.
– Одобрявате ли модела за електронно оценяване на изпитните работи, който след матурите сега ще бъде за пръв път приложен и на НВО в 7 клас.
– Да, тази година се предвижда такъв тип оценяване, което е добро. В този тип оценяване на разменни начала, сканирани по електронен път, се изпращат писмените работи на учениците. Елементът субективизъм би следвало да бъде изключен докрай. Доколко ще е технологично и технически леко, не мога да кажа, но самите оценители ще бъдат по-облекчени.
– Със сигурност като специалист, работещ в системата на образованието, следите промените, реформата. Какво мислите за тях?
– Реформата или реформите много отдавна започнаха. В последните близо 30 години хуманитаристиката и учебните предмети, които предлагат базисни хуманитарни познания, са все в процес на реформи, промени, кризи. Още след 1990 г. например преподаването на литература в училище изцяло смени своята оценъчна парадигма, а сега през последните няколко години промените са свързани с изискванията на новия Закон за предучилищното и училищно образование. Промени има и в структурата на средното образование, и в учебното съдържание и планове, на базата на които се издават и се работи с нови учебници.
– Отразяват ли се тези промени на учителите и учениците?
– Безспорно се отразяват, защото тези промени много често са както качествени, така и количествени. Една от посоките е намаляване обема на учебното съдържание, преодоляване на така наречената информационна натовареност на учениците. Много често, както се случи с програми по литература, учебното съдържание преминава в друга учебна година, преструктурира се, намалява се обемът на разглеждания художествен материал. Всичко това рефлектира върху работата в училище, както за учениците, така и за учителя. Той трябва да направи нова методическа концепция, нова организация, за да може в 8 клас например да успее да преподаде и част – една глава от романа на Сервантес „Дон Кихот”, и Шекспировата трагедия „Хамлет”. Тоест, да представи много културни епохи и направления в един по-минимализиран вид, чрез най-емблематични текстове. Като целта е развитие на уменията за аналитично четене, за четене с разбиране и за достигане до някои общовалидни истини, морални стойности, за които художествената литература винаги говори.
– Казахте, че в момента подготвяте седмокласници. Какви са знанията и подготовката по БЕЛ на настоящите кандидат-гимназисти в сравнение с тези отпреди 10 години например?
– От тази година седмокласниците учат по новите учебни програми по всички предмети. Работят с различни учебници, тъй като утвърдените по общообразователните предмети са няколко. Случва се в едно училище изборът да е за един авторски колектив, различен от този в друго. Това е част от системата за избор. Тези учебници са за първа година в практиката и може би ще претърпят промени, тъй като и аз откривам някои технически, научни и учебно-методически грешки.
По отношение на подготовката бих казала, че сегашните седмокласници имат опит в областта на тестологията. Това са ученици, които през последните години се оценяват много чрез тестови задачи, и то не само по български език и литература, а по всички предмети. В този смисъл кандидат-гимназистите могат да работят със задачи с избираем и структуриран отговор. У тях се формират умения за създаване на кратки свободни отговори, защото това е и целта – не само да се проверят конкретни знания, а и как те могат да бъдат изразени чрез средствата на езика. Така че в тази посока, чисто методически, те имат опита. Все още им е трудно, когато създават по-цялостни самостоятелни отговори, самостоятелен текст, тъй като една от задачите е свързана с преразказ на непознат текст от името на героя или на неутрален разказвач. Има отделни специфични техники, които трябва да се отработят.
– Не мога да не Ви попитам и за прословутата функционална грамотност. Защо българските ученици са на последните места в изследването PISA /Програмата за стандартизирано международно оценяване на ученици /?
– Да, в това изследване заемаме по-задни позиции.
– Казахте го доста тактично.
– Не се изказвам крайно,защото понятието функционална грамотност е малко по-широко. То предполага умения да се чете аналитично, да се извлича информация от текст. В тази посока българското училище прави своите стъпки последователно. Поне програмите по БЕЛ са устроени така, че винаги възловите учебни ядра са върху това – извличане на информация от текст.
Във формата на PISA обаче има задачи, свързани с общопрактически знания и умения, които не рефлектират пряко към дадена конкретна учебна програма.
– Тоест на децата им липсват общопрактически знания, а не че са неграмотни.
– Да, така е, защото те трябва да се върнат няколко пъти към текста, да извлекат необходимото за решаването на една или друга задача, без да смятат, че всичко това сега се учи по БЕЛ или по математика.
– Как би могла да се подобри тази функционална грамотност?
– Чрез по-чести такива национални изследвания, съпоставка на резултатите, промяна, ако се налага, на инструментариума, и вече тези оценки да дават отражения и върху учебните програми по някои от основните базисни предмети, защото PISA не е свързана само с БЕЛ, а и с природните науки.
– Споменахте, че Вие самата сте открили грешки в учебници, в тази връзка смятате ли, че е нормално в 9 клас да има например 12 варианта на учебници по БЕЛ?
– Не съм броила точно колко са одобрените варианти на учебници по БЕЛ в 8 или 9 клас, но са много. Аз самата установявам, че сред учебниците на екипите в 7 клас например има известни различия в начините на структуриране, на подреждане на учебното съдържание, а това е важно, защото трябва да ориентират учениците къде най-бързо, най-лесно да намерят необходимата информация. Няма как да поставиш информацията за творческия, жизнения път на един автор, след като първо си публикувал откъс от негова повест, роман. Тоест трябва да има една последователност, която да кара ученика да приема тези познания, и Министерството на образованието трябва да прецизира това.
Сега големите дебати са дали да има един, или няколко учебника по даден общообразователен предмет. За мен и 1, и 12 са крайности, трябва да има различни гледни точки, но не прекомерно много, защото това затруднява работата в училище, а и пада качеството. Многото екипи, кратките срокове за създаване и оценяване на учебниците, въвеждането им в практиката рефлектира върху качеството, а понякога и върху учителския избор.
– От МОН непрекъснато говорят за олекотяване на учебните програми, но в същото време материалът от по-горните класове слиза надолу. Учители по БЕЛ например масово се оплакват, че им е трудно да преподават „Дон Кихот” на осмокласници, още повече че досега тази творба на Сервантес се изучаваше в 10 клас.
– В действителност като методология новите програми са много по-различни от старите. Проблемът е, че се получава един сблъсък между все още малката възраст на учениците, техния житейски и интелектуален опит и срещата с такива текстове. Много е трудно испанският Предренесанс и Ренесанс да бъде представен чрез една глава от романа на Сервантес, в който има безспорно силна философия и смисъл. Останалото означава известно елементаризиране.
– Как, според Вас, учителите биха могли да се справят с такова предизвикателство?
– Това предизвикателство им предлага възможност да направят една по-различна, по-олекотена, опростена своя методическа концепция. В началото да преценят какви са равнищата по отношение на езиковите, правописните умения, обща култура, тоест базисните фундаментални знания на постъпилите осмокласници и чрез тази позиция да се тръгне нататък .
Трябва да има връзка, и то тематична, между заложените текстове в програмата, а тематичната връзка винаги е свързана с една глобална тема, например Човекът и обществото, Човекът и природата, Човекът и светът. Трябва да се върви по тази тематична линия, като се търси смисълът в един или друг текст. Програмите са направени така, че целта вече е не монографично, т.е. пълното, цялостно представяне творчеството на един автор.
– Какво мислите за навлизането на творби на съвременни автори в учебниците по литература?
– Съвременните автори също трябва да имат място в учебниците, още повече че предстоят обсъждания на учебните програми за втори гимназиален етап – 11 и 12 клас, където преимуществено ще се разглеждат текстове на българската литература. Съвременни автори трябва да се включват, защото литературата има своето силно развитие. Сега, оказва се, че някои от българските класици, създали произведенията си преди век-век и повече, със своя стил, език, с проблематиката, с целия си сюжет, остават малко недостъпни или трудно разбираеми. И затова вече всички познания по т.нар. функционална грамотност трябва да бъдат активизирани. Буквално има текстове, при които учителят трябва да декодира, да преведе на съвременен език самата творба, откъса, за да може ученикът да разбере.
– В този смисъл какво Ви е мнението за идеята романът „Под игото” да се изучава с речник?
– Мисля, че такъв речник се е появил на книжния пазар. В известен аспект има някакъв резон, но по-скоро като насока за учителя в работата му с учениците. „Под игото” е първият роман на новата българска литература, да не говорим, че той отразява едни от най-силните моменти в нашето национално възраждане – подготовката, избухването, потушаването на Априлското въстание. Това е емблематичен текст за българската литература и има своето място, просто е нужна по-детайлна, конкретна работа върху текста, за да може да бъде разбран от съвременното поколение.
– Може би, ако се изучава с речник, самата творба ще се „обезцени“ по някакъв начин?!
– Да, това е така наречената подмяна. Няма как едно художествено произведение, в случая „Под игото”, да се изучава чрез паратекстове. По-рано залитахме в другата крайност – литературната критика за романа. И вместо да се чете, да се коментира, да се интерпретира от ученика, той трябваше да следва чуждия критически модел. Сега пък другото -речникът. Това също е подмяна на оригинала с едно параиздание и няма да бъде полезно за учениците.
– Кои съвременни автори е удачно да изучават учениците?
– Във втори гимназиален етап, както казах, основно ще бъдат разглеждани творби от българската литература. Могат да се представят много автори, чиито творби и в областта на поезията, на прозата и драматургията бяха и в досегашните програми. Например текстовете на Емилиян Станев, защото той продължава да е съвременен автор, и поезията на силните български поети Борис Христов, Христо Фотев. От съвременните български поети може да се познава и прозата на Георги Господинов, късите разкази на Деян Енев, на Алек Попов. Поезията на Петя Дубарова с една съвършена поетическа форма също е много близка по вълнения, чувства, средата, живота на гимназистите. Много силни и актуални са и драмите на Стефан Цанев. Моето мнение е, че трябва да има баланс между класически и съвременни автори.
– Интересно ми е Вие като литератор какво обичате да четете? Имате ли любими автори?
– Литераторите са прочели всичко по отношение на художествената литература – чужда, българска, антична, нова… още по време на следването си. Иначе няма как да бъдат специалисти, филолози, учители по литература. Извън това всеки чете съобразно своите интереси, въпреки че има един момент на професионално насищане, така да се каже. Безспорно обичам поезията, поетическите текстове, почти всички автори, включени в учебните програми, са мои любими. Обичам Ботев, Яворов, Димов, Талев… Напоследък чета повече есеистика, публицистика.
– И на финала на разговора ни какво бихте препоръчали на учениците и на учителите по отношение на българския език и литературата?
– Да уважават българския книжовен език, да не забравят, че той има повече от 1100-годишна история, а художествената литература е закодирала цялото човешко познание и поведение и всъщност ние днес не откриваме нищо ново. Достатъчно е да се върнем към една художествена творба, за да разберем, че това е така. Например, ако се върнем към „Дон Кихот” на Сервантес, ще видим, че действително, когато си свободен духом, си свободен и физически. Достатъчно е да се върнем към „Антигона”, за да си припомним отново, че в раждането и смъртта хората са равни, няма класи, касти , бедни, богати. В литературата са съхранени изконни ценности на човешкия свят. Максимата е, че животът следва литературата.
На учителите бих казала да уважават личността на ученика, на младия човек, защото в крайна сметка те са партньори и това, което се прави чрез езика, художествения текст, е едно интелектуално приключение.
Разговаря СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА
