Заради недостига на работна ръка силните промишлени зони в Пловдив и Стара Загора могат да се възползват от наличните тук трудови ресурси
Един от начините да бъде повишена конкурентоспособността на местната икономика е в Благоевград да се развиват малки предприятия, които да произвеждат бутикови изделия, но прилагайки високи технологии
С решение на Министерския съвет районите на планиране в България ще бъдат сериозно окрупнени. Вместо на 6 района на планиране страната ще бъде разделена на 4 района, като столицата се обособява като отделен район. Желанието на Благоевград, Кюстендил, Перник и Националното сдружение на общините бе трите области от Югозапада да са в един район с Видин, Плевен… Правителството обаче ги включи към Пловдив, Стара Загора… Така всъщност областите София, Перник, Кюстендил, Благоевград, Пазарджик, Смолян, Пловдив, Стара Загора, Хасково, Кърджали обособяват т.нар. Южен район. Какво представлява самото райониране, с какво е важно и дали взетото решение е добро за Благоевградска област, разговаряме с преподавателя по финанси в Стопанския факултет на Югозападния университет в Благоевград доц. д-р Елена Ставрова.
– Доц. Ставрова, за какво служи и какво представлява райониране на планиране на България?
– Районирането има за задача да организира индустриален потенциал, човешки ресурси и други съпътстващи системи – образователна, здравносигурителна и въобще всички екосистеми, които са свързани помежду си. Районирането бе въведено предишното десетилетие при предходния планов период. Целта е била да се групират областни центрове и области със сходно икономическо развитие, като по този начин се даде шанс за подпомагане на тези, които са в изоставаща позиция. Тогава са обособени 6 района, но са допуснати някои диспропорции. Би трябвало при формирането на районите да се подходи чисто прагматично и да се види какъв икономически потенциал носи всеки от тях. Попадането на нашия Благоевградски район в един със София деформира общата представа, защото виждаме, че статистиката говори в съотношение 1:3 за средните възнаграждения в Благоевград и София и това оказва много лошо въздействие върху благоевградската икономика.
– Или, казано с просто думи, средната заплата за София и Благоевград се събира, дели се и се получава нещо общо, което всъщност е „изкривено”.
– Това е така, но ще посоча и друг факт. Построяването на магистралата направи трудовата сила мобилна и, естествено, младите хора, които се намират в етап от живота, когато трябва да инвестират, купуват жилища, автомобили и всъщност са привлечени от център, където възнагражденията са по-високи. Да, има семейства, които купуват жилища, харчат парите си в Благоевград, но дефакто техните трудови договори са сключени в София и не се вземат предвид при изчислението на средния доход за нашия регион. Сега се счита, че новото райониране е една от стъпките за преодоляването на този недостатък, като първо е намален броят на районите, и второ – са вързани региони с по-напреднало развитие и такива с по-изостанало. Например Северозападна България е включена към конгломерата Плевен, Свищов, Козлодуй, Враца, където средните възнаграждения са значително по-високи. Нашият регион е в общ район със Стара Загора, а това е третият по темпове на нарастване промишлен център след Пловдив и София.
– С какво ще бъде полезно за Благоевград включването в общ район с Пловдив, Стара Загора…
– Това ще даде шанс не само за догонващо развитие, но и за едно пренасочване на инвестиции, когато този икономически район има своята централна зона за планиране. Силно обособени промишлени зони в Пловдив и Стара Загора биха могли да се възползват от наличието на трудовите ресурси и икономическия потенциал на нашия регион.
– Образно казано, Пловдив и Стара Загора да ни „дърпат напред”?
– Идеята е точно такава – да има пренасочване, защото в Пловдив концентрацията е много висока и там вече изпитват недостиг на работа ръка. Защо някои от инвестициите да не бъдат насочени към Благоевград и младите хора, вместо да пътуват до София всеки ден, да остават тук?
– Да, но искането и желанието бе трите области от Югозапада да са в един район с Видин, Плевен…
Това е малко по-сложно, защото разстоянията са по- големи, но има и редица други фактори. Проблемът с Видин и Монтана е, че този район е с много добро развито земеделие, формирани са огромни кооперации, които получават субсидии по европейски финансирания за отглеждане на зърно. Няма лошо, но това са дейности, които се извършват изключително механизирано, там двама души са достатъчни за обработването на 1000 декара. Затова и хората не намират основание да останат там и е една от причините за обезлюдяването на тези региони.
– Тоест, ако сме в един район с тези области, то това няма да е добре за Благоевград.
– Това би означавало ниски заплати, ограничени покупателни способности. Кой с малка заплата може да вземе ипотечен кредит, за да строи. Темповете на икономически растеж се оценяват, на първо място, от броя на издадените разрешения за строеж. Издаденото право за строеж означава, че в конкретния град или регион се строи, тоест работят хора, купуват се материали, общината изгражда инфраструктура… Това показва, че един регион е жив. Конкретно във Видин е имало две поредни години, когато не е било издадено нито едно право за строеж, което говори много зле за икономиката и е показател за стагнация.
– Значи Благоевград е много добре, щом се строи?
– Въпросът е с какви пари се строи. Заплатите, които живеещите и регистрираните в Благоевград по трудово правоотношение се отчитат в статистиката, са на едно от последните места в страната. Тези които получават високи доходи и пътуват всеки ден, са регистрирани в София, не в Благоевград. Това обаче не отразява цените на имотите. Ние имаме софийските цени на имотите, защото много благоевградчани получават софийски заплати. Това е ефектът на преноса на доходите от едното място на другото.
– Доц. Ставрова, да Ви върна на темата за районирането. Има ли възможност община Благоевград заедно с Пловдив и Стара Загора да разработват съвместни проекти за финансиране?
– Възможно е. Особено когато една продукция може да се прави в няколко населени места, още повече че разстоянията не са големи, и предполагам, че няма да бъде проблем. Аз съм била свидетел как на влак в Сиатъл е качено тялото на самолет. Там, в щата Вашингтон, е ситуиран „Боинг” /б.р. американска самолетна компания/, защото не плаща данъци. В единия град се прави тялото на самолета, в другия се оборудва. Просто го качват на влака и го возят. Тук също има инфраструктура – магистрала, жп линии. Какво пречи по същия начин да се пренасят и да се правят общи производства. Разбира се, трябва да се има предвид, че от полза за тези региони ще бъде не само преливането на инвестиции, но и свързването на останалите системи – образователната, здравноосигурителната… или всички системи, касаещи човешкия фактор, защото има ли го човека, има ли ги условията за неговото нормално съществуване, за развитие, за усъвършенстване, то няма как да не се постигне.
И тук ще отворя една скоба. В нашия университет имаше инженерно-педагогически факултет, който беше закрит от проф. Илия Гюдженов. В този факултет имаше 12 специалности, половината от които инженерни. И ако още го имаше, този факултет щеше да обучава инженери по автомобилен транспорт, по хранително-вкусова промишленост. Да не говорим и колко текстилни инженери се обучават в София. И ако се обучаваха в Благоевград, то тези хора щяха да организират собствени предприятия, щяха да развиват собствено производство. Университетът като основа, формирайки специалисти от широка гама, ще даде шанс, тъй като това са млади и предприемчиви хора и именно сега търсят възможности да се реализират и да печелят. Затова е и толкова важна ролята на образованието.
– И на финала: реалистично ли е и лично Вие очаквате ли в Благоевград да дойдат инвеститори от Пловдив например?
– Ако им се предоставят необходимите условия – да. Пловдив е на магистрала като Благоевград, има и жп линия. Също така Благоевград е по-близо до граница, отколкото Пловдив. Необходимо е община Благоевград да има един много добре формиран икономически профил като потенциал за развитие. И тъй като в нашия регион земя няма или тя е накъсана, не е комасирана, когато е трябвало да се направи, един от начините да бъде повишена конкурентоспособността на местната икономика е да се развиват малки предприятия, които да произвеждат бутикови изделия, но прилагайки високи технологии. Нищо не пречи части от тези производства, които са ситуирани в Пловдив, в Стара Загора, ако намерят добра почва за развитие, да бъдат прехвърлени в Благоевград. Това може да стане чрез въздействието на целеви фанансирания по европейски проекти, в резултат на които е самото райониране и новата промяна. Намаляването на районите ще намали и бюрокрацията, което аз поздравявам като процес, защото иначе се заравяме в статистика, бумаги и загубваме важната цел
СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА
ЮЗУ, щом машинописката на Н. Божков ви е “специалистът по финанси“, яко сме я закършили!