Трябва да се увеличи и глобата при отказ на родител да предаде малчуган
Сийка Анадолиева е родена в гр. Гоце Делчев. Завършила е право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Има над 20 г. юридически стаж, 12 години практикува като адвокат в областта на гражданското и търговското право. Била е и юрисконсулт. Председател на комисията по правни въпроси на Съвета на камарата на частните съдебни изпълнители и ЧСИ с район на действие Софийски градски съд. Член на Съвета на КЧСИ, втори последователен мандат. Публикуваме интервюто й пред „Телеграф”, свързано със законодателните промени, поискани от частните съдебни изпълнители.
– Г-жо Анадолиева, какви предложения за законодателни промени са поискали частните съдебните изпълнители, свързани с децата на разделени родители?
– По искане на Министерство на правосъдието във връзка с изготвянето на бъдеща национална стратегия за децата Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ) направи предложения, които засягат темите с предаването на деца и плащането на издръжка, теми с изключително висока степен на обществена значимост.
– Често ли се случва родителите да не изплащат издръжка на децата си и какви са причините за това?
– За съжаление – да, което налага събирането й по принудителен ред. Причините могат да бъдат различни – безработица, финансово затруднение и др., но има и множество случаи, при които въпреки че родителят има високи доходи, не желае да плаща издръжка.
– Защо?
– Въпрос на лично решение, най-вероятно породено от конфликт или влошени отношения с другия родител.
– Но какво е виновно детето?
– Децата не са виновни, но за жалост те често стават жертва на семейните войни.
– А какъв е размерът на сумите, които обичайно присъжда съдът?
– Зависи от имущественото състояние и доходите на родителя длъжник. По закон издръжката не може да бъде по-малка от 1/4 от минималната работна заплата /МРЗ/ за страната, тъй като МРЗ за 2024 г. е 933 лв., минималният размер на издръжката е 233,25 лв. Но има доста дела, по които присъдената издръжка е много над минималната, достига до 500-600 лв. на дете месечно, а понякога и повече.
– А има ли случаи, при които въпреки образуваното изпълнително дело не можете да съберете дължимата издръжка?
– Да, има. Ако родителят няма имущество, няма пари по банковите си сметки, не работи по трудов договор, издръжката няма как да бъде събрана. За тези случаи държавата е предвидила компенсаторен механизъм, при който чрез общината се изплаща присъдената издръжка. Но размерът е силно занижен и не може да бъде повече от размера, определен всяка година в Закона за бюджета на държавата. За 2024 г. този вид издръжка е едва 100 лв., което поставя такива деца в неравностойно положение, затова Камарата на ЧСИ неколкократно е настоявала да се увеличи този размер.
– Колко предлагате да стане тя?
– Предлагаме да стане поне колкото е размерът на минималната издръжка, изчислен по правилата на Семейния кодекс спрямо минималната работна заплата за страната, или 233,25 лв. за 2024 г. Предлагаме и решение на много важен въпрос, свързан с редовното й изплащане. Сега действащата наредба урежда тромава процедура, която включва извършването на пълно проучване на доходите и имущественото състояние на родителя длъжник и която се повтаря на всеки шест месеца. Това проучване понякога отнема месеци, което забавя процедурата и на практика води до спиране на плащането от държавата. По този начин стотици деца остават и без тези, макар и минимални средства дълго време. Затова предлагаме коренно да се промени наредбата, защото сега така е написана, че едва ли не да откаже търсещите издръжка да я получат.
– А има ли такива, които хитруват и чакат държавата да плати вместо тях?
– Ако родителят придобие имущество, започне работа и т.н., общината ще спре изплащането и длъжникът поема изплащането. Важно е да се знае, че изплатената от държавата издръжка е за сметка на длъжника и това не е някакъв „подарък“ за него, т.е. родителят става длъжник и на държавата за изплатената от нея издръжка на децата му. Ако в един момент по делото се съберат суми, с тях се погасяват освен издръжката на децата и задълженията към държавата.
– А ако родителят има само една кола?
– При принудително събиране на вземания за издръжка няма значение, че осъденият родител има една кола или едно жилище, ние имаме право да ги продадем, за да съберем присъдената издръжка. Съгласно ГПК съдебните изпълнители имат право да поискат от КАТ да спре автомобила от движение, но това не се случва, защото МВР отказва да изпълнява тази много ефективна мярка, позовавайки се на липсата на аналогична уредба в Закона за движение по пътищата. Но ГПК е нормативен акт от по-висок ранг и той следва да се прилага.
Също така родителите, независимо дали са в брак, или не, дължат издръжка. Ако родителят не е записан в акта за раждане, тогава може да се започне процедура за установяване на произход, а след установяването му съдът да присъди и издръжка.
– Тоест майките могат да поискат от съда процедура, дори и бащата да има друго семейство?
– Да. Съдът може да осъди бащата да плаща издръжка независимо дали има друго семейство. Важно е да се отбележи, че за определяне размера на издръжката значение има освен имущественото състояние на дължащия издръжка и това колко други деца издържа.
– Нека обобщим – какви са вашите предложения по отношение на издръжката?
– Предлагаме издръжката от държавата да е равна на размера на минималната издръжка съгласно Семейния кодекс, т.е. 1/4 от МРЗ, и предлагаме максимално облекчаване на процедурата по нейното отпускане.
Има и друг въпрос, който не е включен в предложенията ни. Той касае случаите, когато родителят длъжник почине и децата станат негови наследници, включително и на дълговете, които родителят има към държавата за издръжка, която тя е плащала вместо него.
– Тоест оказва се, че сирачетата трябва да връщат парите, които са получили за собствената си издръжка, така ли?
– Практически така се оказва. Но тепърва ще се работи по темата, като се надяваме да участваме в рамките на обсъжданията в работната група, свързана с националната стратегия за децата, и да изчистим законодателно и този въпрос.
– А случаите с предаването на деца май са най-драматичните? Кога всъщност се стига до принудително предаване на деца?
– До принудително предаване може да се стигне и в случаите, в които съдът е присъдил режим на лични контакти на детето с неотглеждащия го родител, който режим обаче не се спазва. Това обичайно са малки периоди от месеца – две съботи и недели, с преспиване или не, както и 20-30 дни през лятото, които не съвпадат с отпуска на отглеждащия родител. Съдът разпределя също така и на кои празници с кого от родителите ще бъде детето.
Най-предизвикателни са случаите, в които детето отказва да изпълни съдебното решение. Обикновено в тези случаи става въпрос за родителско отчуждение.
– Какво точно означава родителско отчуждение и какви са причините за него?
– Родителско отчуждение има тогава, когато детето не общува и не иска да общува с един от двамата си родители, като причините за това могат да бъдат различни. Възможно е родителят дълго време да не е търсил детето си или пък има например упражнено насилие, или то е било свидетел на насилие. Има случаи, в които детето и родителят са имали добър контакт, но се случват определени житейски ситуации, които детето интерпретира по негативен начин, поради което започва да отказва да живее с родителя или да се среща с него. Не са редки и случаите, в които отчуждението настъпва заради манипулации и настройване от страна на другия родител.
– А имали ли сте случаи да изпълнявате съдебно решение, според което децата трябва да се предават на бабата и дядото?
– Да, има такива случаи, бабата и дядото са част от разширения семеен кръг и е препоръчително за децата да общуват с всички членове на семейството. Ето защо законът им дава право, ако нямат контакт със своите внуци, да се обърнат към съда и след като последният постанови такъв контакт, да образуват изпълнително дело.
– Какви са предложенията на камарата по отношение изпълнението на решенията за предаването на деца?
– Нашите предложения са свързани с въвеждане, на първо място, на подготвителни и превантивни мерки. Делата по предаване на деца се отличават с голяма деликатност и от тях може да произтекат неблагоприятни психически последици най-вече за децата. Ето защо на първо място следва да се стимулира доброволното изпълнение, а до принудително предаване на деца да се стига в много редки случаи и по изключение.
– Как може да стане това?
– Необходимо е според нас да се въведат мерки за запазване на връзката между родители и дете. Да има задължение за всеки един от родителите да поддържа и укрепва връзката на детето с другия родител и неговите близки – баба и дядо. Съответно родителят, който отглежда детето, е длъжен да го подготви за срещите с другия родител и да стимулира тези срещи, т.е. да се поддържат нормални отношения, въпреки че бащата и майката са разделени. Ако родителят не може да се справи сам с изпълнение на това си задължение, да може да се обърне към социалните служби, които да помогнат за запазване на връзката с детето или за нейното възстановяване, ако вече е прекъсната.
– Как социалните служби да помогнат на бащата и майката да не се мразят, както и да престанат да манипулират детето си?
– Социалните служби имат специализирани социални услуги и могат да разработят специален план за действие за всеки конкретен случай и в зависимост от неговите особености.
– Някои хора ще помислят, че това е заплаха за отнемане на родителски права.
– Напротив, тук не става въпрос за извеждане на детето от семейството, а за запазване на отношенията в семейството. До такова извеждане на детето може да се стигне само в крайни ситуации, например неглижиране на детето или ако е малтретирано, не посещава училище и пр. Но това са въпроси извън съдебното изпълнение. Нашата цел е да се използва ресурсът на социалните служби, за да се предотвратят и решават семейните конфликти в зародиш, защото за детето са важни и двамата родители.
Предлагаме също и създаване на специализирана социална услуга, която да е задължителна за всички родители, преди да подадат в съда искане за режим на родителски права, и която да е свързана с преодоляване на последиците от развода или раздялата.
– Възможно ли е конфликтите да започнат по-късно – например след като вече е образувано делото за родителските права в съда?
– Да, възможно е, защото съдебните процеси за родителски права траят понякога с години. Ето защо считаме, че през това време съдът трябва да вземе мерки детето да поддържа връзка и с двамата си родители и да следи за изпълнението на тези мерки. При данни за конфликти съдът трябва да насочва към задължителна медиация, а в най-тежките случаи – да задължава страните да ползват друг вид специализирана социална услуга /вид семейна терапия/, насочена към преодоляване на конфликтите и родителското отчуждение. Съдът също така следва да следи служебно дали мерките, които е предписал, се изпълняват. А като крайна мярка да може да определи местоживеенето на детето при отчуждения родител, дори и това да е само временно – докато се възстанови нарушената между тях връзка.
– Имате ли право да глобявате родителите, ако отказват да предават детето?
– По закон съдебните изпълнители имат право да глобят родителя, който не изпълнява съдебното решение, като глобите в момента са в размер до 400 лв. За да се постигне по-голям ефект обаче, е необходимо размерът на глобите да се увеличи драстично, както и да отпадне за тях т.нар. несеквестируемост, т.е. глобите да могат да се събират от цялото имущество и независимо от размера на доходите на глобения родител. Също така, за да се ускори събирането на тези глоби, е важно те да се събират в рамките на изпълнителното дело, по което са постановени, без да се налага изпращането на влезлите в сила постановления в НАП и обратното възлагане от страна на НАП на съответния съдебен изпълнител, за да бъде събрана наложената глоба, както е в момента.
– Според Вас има ли и друга възможност да се решат цивилизовано тези болезнени семейни отношения?
– Да, сега е много актуална темата за т.нар. споделено родителство, което всъщност означава съвместно упражняване на родителски права – тоест детето да живее и при майката, и при бащата сравнително поравно като време. КЧСИ няма официална позиция по тази тема, но като цяло аз съм позитивно настроена към идеята, защото бащата и майката имат различни, но ключово важни в живота на детето функции. Споделеното родителство също така би редуцирало и травмите от развода. То обаче изисква зрялост и осъзнатост у родителите и то не само към момента на постановяване на съдебното решение, а като цяло и занапред. Изисква се още доброволното му прилагане и изпълнение.
Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като размерът на издръжката се определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя. Минималната издръжка на едно дете е равна на 1/4 от минималната работна заплата.
В момента размерът на минималната работна заплата е 933.00 лв., което означава, че
МИНИМАЛНИЯТ РАЗМЕР НА ИЗДРЪЖКА ЗА ЕДНО ДЕТЕ Е 233,25 ЛВ.
Според т. 5 на ППВС №5/16.11.1970 г. „възможностите на лицето, което дължи издръжка, следва да се определят от неговите доходи, имотно състояние, възраст, образование, професионална квалификация, трудоспособност. Следва да се отчетат и „непосредствените грижи” (грижите и издръжката, доставяни в натура) от родителя, който упражнява родителските права. В съответствие с чл. 142, ал. 1 от СК размерът на издръжката се определя от два показателя – нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи.
НА ДЕТЕТО СЛЕДВА ДА СЕ ОСИГУРЯТ НЕОБХОДИМИТЕ БИТОВИ УСЛОВИЯ И СРЕДСТВА,
които да му гарантират нормален живот и развитие. Нуждите на децата, които имат право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства от значение за случая, като съгласно ППВС от 1970 г. „не следва да се присъжда издръжка в размери, стимулиращи към обществено неполезен начин на живот, лукс и даващи възможност сумите да се използват за цели извън издръжката“.
Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и непосредствените грижи на родителя, на когото са предоставени за отглеждане и възпитание децата. Затова родителят, който не упражнява родителските права, е задължен да заплаща месечна издръжка на детето чрез другия родител.
При определянето на размера се взимат предвид множество фактори – дали родителят, който я дължи, има задължения за издръжка към други лица, както и наличието на други препятстващи причини да се заплаща издръжка, като разходи за наем, както и други задължения, които да утежняват финансовото му положение, като разходи във връзка със здравословното състояние на неговите родители.
НЯКОИ ОСОБЕНИ ПОЛОЖЕНИЯ ПРИ ОПРЕДЕЛЯНЕТО НА ИЗДРЪЖКА ЗА НЕНАВЪРШИЛО ПЪЛНОЛЕТИЕ ДЕТЕ:
Според ППВС №5 не се освобождават от задължение за издръжка лицата, които, макар и трудоспособни, неоправдано не работят.
Издръжката на ненавършилото пълнолетие дете е безусловна. В този случай възможностите им да заплащат издръжка се определят от тяхната професионална квалификация и другите обстоятелства, които са от значение за случая.
Взимат се предвид и допълнителни доходи, които не попадат в работната заплата.
Например в съдебната практика се приема, че командировъчните добавки, получени от родителя, следва да бъдат включвани в трудовите му доходи при определяне размера на издръжката. Принципно, командировъчните пари не влизат в състава на брутното трудово възнаграждение по чл. 228 от КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Независимо от горното, следва да се има предвид, че командировъчните целят да обезпечат нуждите на работника при престоя му в друго населено място и че със същите командированият задоволява необходимата си издръжка. Поемайки своята собствена издръжка с получените командировъчни, родителят е във възможност от получаваното от него брутно трудово възнаграждение да отдели повече средства за издръжката на детето си от минимално предвидената по закон, отколкото би могъл да отдели, ако не взима посочените по-горе командировъчни пари, а получава единствено минималната работна заплата за страната. Разбира се, следва да се отчете и обстоятелството дали командировъчните имат постоянен, а не инцидентен характер.
Възможно е определяне и на еднократна месечна добавка към издръжката в изключителни случаи.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 4 СК по искане на родител или на лице, което осъществява заместваща грижа по чл. 137 СК, съдът може да определи добавка към присъдената по съдебен ред издръжка за покриване на изключителни нужди на детето до размер, до който родителят може да я дава без особени затруднения. При преценката за основателността на претенцията съдът следва да установи налице ли са изключителни нужди на детето, изискващи разходване на допълнителни средства – напр. заболяване, изискващо скъпо лечение, изключителен талант и др. подобни, които извънредни нужди следва да бъдат установени с надлежни доказателства. Втората кумулативна предпоставка е възможността на родителя да даде тази добавка „без особени затруднения“ – т.е. без да променя съществено начина си на живот.
НЕДАВАНЕТО НА ИЗДРЪЖКА,
когато е трайно и при липсата на друг финансов или материален принос на родителя за отглеждането на детето, без значение дали издръжката е и изрично поискана, е поведение, което представлява цялостно неизпълнение на родителските задължения, което именно налага предприемане на мерки за закрила на детето чрез лишаване от родителски права.
