Треньорът на едни от най-успешните борци в България – дупничанинът Виктор Бонев, се върна в спомените си години назад, във времето, когато е бил студент в НСА, специалност „Борба”.
Ето какво разказа той пред „Струма“: „Кагато бях първи курс в Спортната академия, се запознах с известния в ъндърграунда Брендо, и той учеше там, беше трети курс. Той е от Тополовград. В моята стая в общежитието беше настанен Атанас Генов, също от Тополовград, който тръгна по неговия път. Често пъти Брендо преспиваше в нашата стая, защото неговото общежитие беше далече, нали са градски с Начко Генов. Брендо ходеше почти всеки ден на Магурата, където се събираха комарджии, правеше се чейндж на валута. Много пъти ме е канил да ходя с него, но аз отказвах, четях и тренирах, мечтата ми беше да стана треньор по борба и я следвах. Брендо не е лош човек по характер, все намираше за нещо да се пошегува. Може да са били лоши момчета, но винаги се държаха възпитано с околните. Брендо имаше познания по всички теми, беше ерудирано момче. Начко Генов, разбрах след години, е лежал в затвор в Италия. Той напусна Спортната академия след втората година и оттогава не съм го виждал. Минаха много години от това време. Тогава все още не се бяха появили борчетата. Те дойдахо по-късно.
Спомням си като млад треньор в Дупница заведох деца от школата, която вече имах, на състезание в Кюстендил. Братята Васил и Георги Илиеви все още не бяха влезли в групировките, бяха някъде 7-8 клас и участваха в състезанието. Стойчо Иванов ги тренираше в Кюстендил. Братята имат и сестра, те са три деца в семейството. Стойчо ги направи добри борци. Васил беше по-добър борец.
Тогава на състезанието в Кюстендил Васил се бореше с един от моите състезатели, не зная какво се случи между тях на тепиха и започнаха да се бият жестоко. Съдията тича по тях, гони ги, за да ги спре, а те обикалят по тепиха и се бият жестоко. Тогава никой не е и помислял, че двамата братя ще станат лидери на групировка по време на прехода”, заключи В. Бонев.
ЙОРДАНКА ПОПОВА
