През последните години дисциплината ски алпинизъм набира популярност в цял свят, като международни събития се провеждат в много държави. Първото Световно първенство по ски алпинизъм е проведено през 2002 г. във Франция и оттогава международното събитие се организира на всеки две години, редувайки се с континенталните първенства. Освен това всяка година се провежда Световна купа с минимум пет етапа.
Корените на ски алпинизма
Ските могат да бъдат проследени до праисторически времена, когато хората са се нуждаели от ефективен начин за придвижване през хълмисти и планински терени през снежните зимни месеци. Археолозите са открили изображения на фигури, които се придвижват по снега върху предмети, наподобяващи дървени ски. Живописни сцени от Средновековието също показват използването на „колани“ за изкачване по заснежени склонове. Освен това в торфени блата в Северна Европа са намерени запазени дървени дъски с различни размери и форми.
Ски алпинизмът води началото си от Европа, като се счита, че първото му значимо постижение е пресичането на Бернските Алпи със ски, извършено през 1897 г. от германеца Вилхелм Паулке.
История на „ските“ у нас
През 1925 г. на Люлин планина, в близост до манастира „Св. Крал“, наричани „българския Сен Мориц“, за първи път се провеждат ски състезания, организирани от дружество „Момина скала“. Жените и мъжете са се състезавали заедно. По-късно най-популярното място за каране на ски се мести около хижата на Бонсови поляни и там са направени две ски писти („Стената“ и „Тепавичаров“) и две ски шанци за ски скокове. Много преди да се построи ски шанцата на Черния кос.
Ски шанцата на Черния кос е уникално за времето си съоръжение строено още през 1930-33 година, и е първото по рода си в България. Било е освен спортна и туристическа атракция, като има данни, че на откриването през 1935 г. е имало над 3000 души. Първото в историята на българския ски спорт състезание по спускане е едва през 1930 г. Юношеският туристически съюз – клон „Рила” организира такова през гората от Ситняково до Боровец. Състезателите се изкачват пеша до Ситняково и след дружен обяд синът на един от установилите се тук чужденци – Михаил Кръшняк, се спуска през гората, за да очертае трасе за останалите.
На 13 и 14 декември 1931 г. е учредена национална скиорска организация – Български ски съюз. Първият председател става Стефан Чапрашиков, а членове са Илия Секулов, Александър Дишков, Александър Колушки, Никола Ничев, Франц Меншик и Бончо Бонев. От 13 до 15 май 1932 г. по време на заседание на ФИС, Българският ски съюз е приет за член на Международната федерация. На 9.11.1945 г. Българският ски съюз се обединява с БТС, БАК и ЮТС под името Народен туристически съюз. Така пътищата на организациите се събират отново.
Ски рали
През 1968 г. българските алпинисти са поканени да вземат участие в едно ново за тях състезание – алпийско ски рали. Без да имат ясна представа за начина на провеждане и без да са водили предварителна подготовка, нашите алпинисти се отзовават на поканата и през февруари заминават за град Леко – Италия (б.р. състезанието е под патронажа на легендарния Рикардо Касин). Дебютът им е повече от успешен.
Състезанието продължава три дни (01-03.03.1968 ), като етапите включват изкачвания и спускания, слалом, транспортиране на пострадал, както и… бивак. Въпреки недотам добрата екипировка и липсата на опит в подобен род състезания, българският отбор се превръща в голямата сензация, заемайки трето място, нареждайки се след отборите на Германия и Италия. В надпреварата участват 24 патрула от Австрия, Италия и Федерална Република Германия /ФРГ/. С престижното трето място, нашите представители: Енчо Петков – капитан, Кънчо Долапчиев, Младен Катранджиев – участници, и Христо Борисов – водач, печелят купата на Министерството на отбраната на Италия.
След като се прибира в България, неуморният Енчо Петков включва ски ралито в програмата на Зимната републиканска алпиниада в Пирин (31.03- 05.04.1968).
В ранната утрин на 04.04.1968 г. на старта пред х. „Вихрен“ застават 12 отбора от по трима състезатели. Самото състезание е разделено на три етапа:
Първи: от х. „Вихрен”, с траверс на Дончови караули и Бъндеришки чукар и продължаващ през Превала до Жабешкото езеро.
Вторият етап е гигантски слалом. Трасето е с дължина 2000 метра и с разлика във височините от 300 метра. По него са разположени 26 врати.
През третия етап всеки отбор пренася „пострадал” с импровизирана шейна.
При участието на 12 патрула в крайното класиране първото място е за отбора на „Народна армия” – София в състав: Борис Овчаров, Четин Алиев и Димитър Дончев. Втори е отборът на ОС на БТС – Благоевград: Ганчо Кокошкаров, Георги Глушков и Чавдар Рахов, а третото място е за ВИФ /1-ви отбор/ – Георги Атанасов, Кънчо Долапчиев и Елисавет Георгиев.
Началото е поставено. Нашето участие в реномираното състезание в Италия вече става традиционно, а класирането ни неизменно е в призовите места. В следващите години освен представителния отбор в тези състезания вече вземат участие и няколко клубни патрула – „Народна армия”, ВИФ „Г. Димитров”, ГС на БТС – София, „Планинец” – гр. Банско, гр. Троян, които също се представят много добре. Най-голям успех нашите патрули завоюват през 1976 и 1977 г. През 1976 г. патрулът на ВИФ в състав Димитър Бърдарев, Райчо Тодоров и Димитър Глушков печели първото място и купата на президента на Италия. Успехът е подсилен и от други наши състезатели, класирали се на IV, VII и IX място, при участието на 24 патрула.
Още по-успешно е представянето ни през 1977 година, когато патрулът на ВИФ в състав: Кънчо Долапчиев – капитан, Димитър Бърдарев и Радко Марков, при силна конкуренция на 34 патрула отново печели първото място, а в шестицата намират място още три наши патрула.
Състезанията по ски алпинизъм в България
С неотслабващ интерес продължават състезанията и у нас, като в продължение на три години те са в програмата на зимните алпиниади. През 1972 г. се провежда и първият републикански шампионат.
От 1973 г. за първи път се обособяват като самостоятелно състезание и в него участват 19 патрула. Тогава званието „републикански шампион” печелят алпинистите на „Народна армия” Кънчо Долапчиев, Димитър Дончев и Радко Марков.
Заявените за участие 22 патрула за 1974 г. налагат обособяването на две групи – „А”, в която влизат 7 патрула, определени съобразно класирането им от предишните три години, и „Б” група. Съгласно регламента победителят от група „А” става „републикански шампион”, а победителя от „Б” група придобива право за влизане в „А” група.
През 1975 г. за първи път в нашето републиканско първенство вземат участие и три патрула от чужбина – ФРГ, Полша и Унгария. С цел да се направи състезанието по-динамично, патрулите стават по двама души, като етапът „сваляне на пострадал с шейна” отпада.
Продължаващият интерес към тези състезания довежда на старт през 1984 г. рекорден брой патрули – 64 от България и 8 от чужбина. Този голям интерес създава много трудности както по провеждането, така и при настаняването за нощувки, което налага нов регламент. БФА определя две квалификационни състезания – рали „Амбарица” с домакинство Троян и рали „Бояна” с домакин София. На тези състезания класиралите се до 16-о място добиват право на участие в републиканското първенство.
За да ръководи многостранната и обемна работа по състезанията, през 1973 г. към бюрото на БФА е изградена комисия по алпийско ски рали. Освен провеждането на състезания тя има за задача да подготви и усъвършенства правилника, съдиите, както и да решава всички въпроси, свързани с тази нова форма на алпийска дейност.
През 1985 г. в изискванията за ЕРСК ски ралито е отделено като самостоятелен вид спорт и за него са въведени отделни от класическия алпинизъм нови разрядни изисквания – от III разряд до „майстор на спорта”. Ски ралито започва да се провежда и от окръжните съвети на БТС, както и от отделни по-големи алпийски клубове. Свои открити състезания започват и „Академик” София, Банско, Кюстендил, Самоков, като победителите в тях стават носители на специални купи.
От 1988 г. комисията по ски рали се преобразува в комисия по ски алпинизъм. До 1994 година ски рали „Пирин” е неотменна част от програмата на шампионата. След 5-годишно прекъсване през 2000 година пиринското рали е възстановено по инициативата на един от най-добрите ни състезатели в тази дисциплина Николай Проев- Пройката. Началото е трудно – състезанието е загубило много от популярността си. Ентусиазмът на организаторите обаче дава резултат и само за няколко години то се превръща в най-популярното и масово зимно събитие.
През 2011 Пройката загива на слизане от връх Чако в Непалските Хималаи. Оттогава досега организатор на състезанието е сдружението, носещо неговото име.
Ски рали „Пирин” се провежда всеки първи уикенд на април, а трофеят за победителя е Купа „Пройката”.
Тялото на починалия Проев остана в Хималаите
Един от водещите ни алпинисти – Николай Проев, загина по време на експедиция в Хималаите. 50-годишният мъж, родом от Банско, издъхна под връх Чако в Непал и няма да се завърне у нас с останалите шестима българи, с които тръгна към труднодостъпното място, покорявано само веднъж преди това – от японска експедиция през 2007 година. „ШОУ“ научи всичко около трагичната случка, погубила Пройката и хвърлила в шок цяло Банско, както и всички, занимаващи се с алпинизъм в България.
Проев бе част от групата, организирана от Националната спортна академия „Васил Левски“. Клубът по алпинизъм към НСА е един от водещите у нас. През последните години неизменно е в призовата тройка на класацията на Българската федерация по катерене и алпинизъм. Сега бе предприета изключително тежка задача – покоряване на връх Чако (6704 метра надморска височина). Освен Николай Проев, останалите участници в експедицията са Николай Панайотов, Станимир Желязков, Георги Пенев, Георги Георгиев, Илиян Кинов и Младен Данков. Целта е изкачване на върха в алпийски стил (б.а. – без междинни лагери). Атаката е предприета по южния ръб. Връх Чако се намира в масива Дамодар Химал на границата на Непал с Тибет (Китай). Казват, че е по-труден за изкачване от Еверест
Районът е отворен за посетители през 2003 година, а върхът е покорен за първи и единствен път от японски алпинисти през 2007 година по така наречения класически маршрут.
Българската експедиция по изкачването на Чако стартирала на 3 октомври и по план трябвало да завърши на 27-и. Toва разказаха приятели на Проев, които още не могат да повярват, че са загубили авера си.
„Той беше голям човек. Никой в Банско няма да ви каже лоша дума за него. Беше приятел с всички. Много добър алпинист, имаше изключителен опит. Но нали знаете – белята бързо става. За съжаление никой не е застрахован от подобна драма“, добави разстроеният приятел на Пройката.
Трагичният инцидент под връх Чако е станал на 19 октомври.
„Българинът Николай Апостолов Проев е загинал при нещастен случай в Непал“, съобщиха от Министерство на външните работи.
Това накара екип на „ШОУ“ да проведе разследване и да научи как се е стигнало до кончината на Пройката. 50-годишният банскалия с още трима от групата, придружавани от шерп,
са слизали след неуспешен опит за изкачване на Чако
Николай Проев се е движел последен, а преди него били Николай Панайотов, Младен Данков и Георги Георгиев. Слизането е ставало по тъмно, с използване на челници. Пройката се подхлъзва фатално, при което прелита през цялата западна стена на върха. Придружаващите го до този момент не могат да направят нищо в случая. Прибират се в палатката, която е на 6200 метра надморска височина. На сутринта на 20 октомври те виждат тялото на Проев до первазната цепнатина. Веднага информират групата на Станимир Желязков, който заедно с другите от българската експедиция са на по-ниско, но и по-близо до безжизнения банскалия. Панайотов, Данков, Георгиев и шерпа още от ранни зори тръгват надолу и стигат до базов лагер, разположен на 5040 метра. Там съобщават за трагедията и молят незабавно да бъде изпратен хеликоптер към мястото. Времето обаче се влошава. Още от сутринта вали сняг, не спира цял ден. Мъглата е неописуема. При това положение няма как хеликоптер да се запъти към върха. На следващия ден – 22 октомври, времето малко се изяснява, а и вече не вали сняг. В базовия лагер на 5040 метра пристига хеликоптер, който взема шерпа и един от нашите алпинисти – Георги Георгиев. Целта е да приберат тялото на Николай Проев. Оказва се обаче, че го няма на мястото, където са го видели предишния ден.
Търсят трупа около 2 часа, но не могат да го открият
Има следи от две лавини, които вероятно са го отнесли и са погубили тялото му. Така близките на Пройката и множеството му приятели няма да имат възможност да си вземат последно сбогом с него. Скръбта е огромна. Банско е почернен. „ШОУ“ разбра, че Проев оставя две деца полусираци. Има малък син от втория си брак, а от първия по-голямо момче – Ник. Пройката от години въртял успешно къщата си за гости в планинския курорт. Занимавал се и с друг бизнес. Имал малка фабрика за мебели. Напоследък обаче нямал работа и бизнесът му закъсал сериозно. Пройката все пак се справял, не прибягвал до вземането на кредити. Нямал заеми към никого. Издържал и двамата си синове и не ги лишавал от нищо.
Вестникът на народа разбра още, че за изкачването на връх Чако от клуба по алпинизъм към НСА са кандидатствали с проект пред Министерството на физическото възпитание и спорта. Той е бил подкрепен от Българската федерация по катерене и алпинизъм. Държавната институция е отпуснала основната сума. Седемте участника в атаката на Чако също са заделили немалки суми. Проев и останалите шестима алпинисти са броили по близо 3000 лева, за да заминат за Непал. За нещастие обаче той няма да се завърне в България. Аптека от град Сливен пък е осигурила лекарствата за експедицията.
„Животът на Пройката премина по върховете. Постоянно е някъде по хилядниците. Още като младеж обичаше да се катери. После като войник служи в алпийската рота на ЦСКА
Няколко пъти е ходил на Хималаите. Този път обаче няма да се върне. Много ни е мъчно за него. Мир на праха му“, коментира близък на трагично загиналия алпинист.
Проев беше част от експедицията, влязла в историята, след като изкачи на европейския първенец Монблан парализирания ни сънародник Иван Кожухаров.
От НСА отрекоха да има някаква грешка около подготовката по атаката на Чако. „Това е трагедия! Пройката се е подхлъзнал и е излетял през западна стена на върха“, коментираха от клуба.
Състезателите от НСА са неизменни призьори по дисциплините състезателно катерене, ски-алпинизъм и ледено катерене. В спортната им визитка е записано първото успешно българско изкачване и спускане със ски от връх Сарибунг (6328 м.) в Хималаите през 2010 г. и редицата изкачвания в района на Шамони – Франция през тази година. Членове на клуба имат успешни изкачвания и на Броуд пик – 8047 м.
В първите дни от експедицията към Чако българските алпинисти изпращат съобщения, които се публикуват на момента в сайта на клуба.
„ШОУ“ ви представя разказа на Проев и останалите от групата, който обаче е само за случилото се до първите няколко дни:
„На 04.10. групата пристигна в Катманду. Уреждаме формалностите около престоят ни и разрешителните за трека и върха. На 06.10. рано сутринта потегляме с целия багаж към Бубуле, откъдето започва шест дневния трек до базов лагер. Настроението в групата е отлично и всички сме добре. Началото на трека е в ниската част на Хималаите, изобилстващи със зеленина. До Кото следваме пътя от обиколката на Анапурна. От там тръгваме по живописен каньон към последното населено място – Пфу – 4000 м. След селото трябва за 3 дни да достигнем до Базов лагер.“
Краят на приказката обаче е трагичен. Проев няма да се завърне в родното си място, а Николай Панайотов, Станимир Желязков, Георги Пенев, Георги Георгиев, Илиян Кинов и Младен Данков ще го сторят с наведени глави, след като не успяха да покорят Чако и загубиха верния си приятел, за когото стотици скърбят в този момент.
