28-годишният бивш ръгбист от Австралия Сам Балард умря след няколко години отчаяна борба със заболяване, което го остави прикован на инвалидна количка, пише independent.co.uk, цитиран от zdrave.to.
За смъртта му съобщават в местни медии. Младият мъж починал в резултат на усложнения. В последните му минути с него бяха семейството и най-близките приятели, които не забравиха за Сам през всичкото това време. Последните му думи към майка му бяха: „Обичам те“, разказва австралийската водеща на тв новини Лиза Уилкинсън.
„Сам почина в петък сутринта в болница“ Хорнс „, недалеч от мястото, където е израснал, заобиколен от 20 души, които той обичаше най-много“, каза Лиза Уилкинсън, водеща на новини.
Когато Сам бил на 19 години, той погълнал охлюв, защото се хванал на бас с приятели по време на пиянско парти. Още на следващата сутрин се оказало, че е сериозно болен. Един паразит, тъмен глист, се вмъкнал в тялото на младежа. Спортистът се заразил от еозинофилна пневмония и изпаднал в кома. Изгряващата звезда, ръгбистът с голямо бъдеще, останал прикован към инвалидна количка след нелепа шега и в крайна сметка умрял.
Тези глисти се срещат при гризачи, но могат да се предават и чрез охлюви, които ядат изпражненията на плъхове. При хората инфекцията обикновено изчезва без симптоми, но в редки случаи възниква мозъчно увреждане. Сам е точно такъв случай, той изпада в кома за 420 дни.
Преди три години Сам бил изписан от болницата, а приятелите от фаталния за него купон, го обградили с внимание и поели задължение посменно да се грижат за него. По-късно те събрали пари за болногледачка, която срещу 25 000 долара годишно, поела денонощните грижи за Сам.
През 2016 г. майка му Кейти получила обезщетение от Националната застрахователна система компенсация в размер на $400 000. През 2017 г. обаче тя била уведомена, че помощта е намалена с две трети. В резултат на това семейството останало само $100 000 гарантирани от застраховката и $ 25 000, събрани от приятели за медицинска сестра.
А майката на Сам, Кейти Балард, била принудена да се откаже от работата си, за да се грижи за сина си. Въпреки всички трудности, които трябваше да понесе, тя никога не обвинявала нито сина си за глупавата постъпка, нито приятелите му, които са били с него на злощастния купон.