Спортист №1 на Благоевград К. Илиев: В залата се научих да се боря докрай за нещата от живота, но се определям като супер миролюбив човек

Кирил Илиев е роден на 25 януари 2000 г. в Благоевград. В залата по таекуон-до влиза на 5-годишна възраст и започва тренировки при майстора на „Фолкън“ (Бл) Добромир Беровски. По-късно се подготвя и при Вергилий Ситнилски, Тодор Козладеров и Ким Унг Чол. В момента притежава черен колан по ITF версията на корейския спорт и е трикратен европейски шампион в кат. до 52 кг по спаринг за мъже (2018, 2019, 2021 г., през 2020 г. първенството не се провежда). От 2018 г. паралелно започва по-сериозни занимания с кикбокс в „Скаптопара“ (Бл), където бързо се превръща в един от водещите български състезатели в стиловете лайт и киклайт. Този сезон спечели сребро и бронз на спаринг в кат. до 57 кг от световния шампионат по кикбокс, което заедно с титлата му по таекуон-до от първенството на Стария континент го изстреля на върха в анкетата „Спортист на годината“ в Благоевград. К. Илиев спечели и първия граждански вот, проведен онлайн с участието на повече от 9000 души. Образователният му път започва във II ОУ „Д. Благоев“, продължава в ПМГ „Акад. С. П. Корольов“, а в момента е третокурсник в ЮЗУ „Н. Рилски“ по специалност „Бизнесмениджмънт и предприемачество“.

Кирчо, как се запали по таекуон-до в Орлин махала, която е една от най-футболните в Благоевград?
Бях много малък и тъкмо приключих с плуването по здравословни причини, когато баба ми ме заведе в залата по таекуон-до. Там нещо ме спечели, не знам какво, но и досега си ме държи. Някаква магия има все едно. Много ми е хубаво, като си ида в залата. Чувствам се като вкъщи.
По-късно имало ли е моменти, в които си искал да тренираш нещо друго?
Не, никога не съм тренирал нищо друго. Ходил съм да играя футбол с приятели, но това е нещо, което всички сме го правили, и е нормално.
Твои по-опитни колеги казват, че за тях таекуон-до е начин на живот…
Може би да, има нещо. Забелязвам, че много хора, които спират за няколко години поради една или друга причина, защото животът те поема в един момент, имаш семейство и повече грижи, след време пак искат да се връщат. Дори и не състезателно, а само да тренират.
С какво навиците в залата помагат в реалния живот?
Винаги си много организиран. Бориш се докрай за нещата от живота, защото по същия начин се бориш и в залата. Някакси свикваш да се биеш за всичко, знаеш, че нищо не идва даром. Не се отказваш и разчиташ на себе си, вярваш във възможностите си. Треньорът те съветва, както и родителите, но всичко зависи от теб.
Случвало ли ти се е да се сбиеш извън залата, примерно в дискотека?
На всеки му се е случвало, но това, че тренираме някакъв боен спорт, не ни прави агресивни, ние не сме тези, които ще започнат какъвто и да било конфликт. А ако се случи, дори се опитваме да го прекратим възможно най-бързо. Спокойни сме в такива ситуации, защото имаме опит в залата и се владеем добре. Не сме окей с това да има кавга. Дори да ме ударят, не е проблем, защото всяка вечер го правят на тренировка. Аз се определям като супер миролюбив човек.
Коя е най-ценната ти победа досега?
Всяка победа е ценна, защото без нея няма да продължиш напред. И без най-малката няма как да стигнеш до последната, която ти носи отличие. Първата среща е задължителна, ако искаш да играеш финал.
Как реши да добавиш кикбокса към своя боен арсенал?
Участието в първите състезания беше като на шега. Иначе е нещо ново за мен, а аз харесвам новите неща. Кикбоксът е много различен от таекуон-до, въпреки общите черти. Зарядът там е особен, срещам много нови хора. Приятно ми е, когато съчетавам двата спорта и ходя на повече състезания.
Гледа ли последния мач на Кубрат Пулев?
Не, но знам как завърши. Нашият спечели с нокаут, разбрах от репортажа, това е горе-долу и целият мач.
А какво мислиш за факта, че Кобрата взе 7-цифрена награда в долари?
Той е вече на такова ниво, че е постигнал всичко в бокса. Надявам се скоро да имаме някой, който ако не да го надмине, поне да бъде на неговото равнище в тежка категория, което е супер трудно. Участва в такива битки може би по-скоро за да се подсигури финансово.
Би ли се бил в такъв триъгълен ринг?
По-скоро не, защото през целия ми живот съм играл на татами. А това е нещо изключително различно. Кикбоксът има два варианта – на ринг и на татами. Стилът ми е такъв, че опитвам да държа противниците на разстояние. В повечето случаи съм по-висок и това ми дава предимство.
Смяташ ли някога да спортуваш професионално?
Би ми било интересно да пробвам, но не знам дали ще ми хареса.
Ти си аматьор, а тренираш като професионалист, Каза, че животът в един момент те поема…
Така е, вече работя. Имаме семеен бизнес, магазин за мебели, опитвам се да помагам на родителите си. Ако те от своя страна не са зад мен, не бих продължил със състезанията на високо ниво, защото нямам спонсор. Към аматьорския спорт такъв интерес липсва и разчитам повече на семейството и федерациите. В един момент голяма част от хората са длъжни да избират – семейството или спорта. Когато имаш дете, то става на първо място. Трябва да му подсигуриш нещо и не можеш да бъдеш нонстоп в залата.
Стигат ли средствата за успехите, които отпуска спортното министерство, за подготовката през сезона?
Да речем, че стигат, когато си шампион. Но ти не можеш ставаш всяка година първи, това е супер трудно. Ами ако се контузиш, защото при нас травмите и големите победи вървят ръка за ръка, какво правиш тогава? Как ще продължиш, след като не можеш да отидеш на това състезание? А в професионалния спорт имаш договор и осигурено възнаграждение.
Имаш ли хоби?
Нямам време за хобита, иначе обичам да карам ски.
Къде караш?
Добринище, Банско, Боровец, Пампорово… На Витоша никога не съм бил.
А на нашата писта на Бодрост?
Да, много пъти. Но напоследък не съм ходил, защото постоянно беше развалена кабинката. А на малката писта не ми е интересно, има много деца и е доста късичка. Като цяло предпочитам по-бързи писти.
Какво ще правиш с паричната награда, която взе за първото място в анкетата „Спортист на годината“ в Благоевград?
Идват празници и е време да започнем да си помагаме, реших да даря парите на семейство в нужда от Благоевград. Не познавам хората лично, дочух за тяхната история и не го правя за някакви благодарности. Просто реших, че в момента те се нуждаят повече от тези пари, отколкото аз.