Първите служби на български, макар и в католически храм, са факт от този януари
Българите в испанската провинция Навара се изпокараха кой има по-големи връзки и кой е направил повече срещи, за да уреди сънародниците ни с православен храм. Начело на единия лагер е кюстендилката Елица Евтимова, директор на Българското културно-просветно училище „Паисий Хилендарски” и основател на Центъра за работа с деца в гр. Памплона, а от другата страна на барикадата е Дамски клуб „Българска роза”, ръководен от видинчанката Таня Найденова, чийто пръв и най-деен помощник е Калина Сотирова от Благоевград. Таня, Калина и членовете на клуба са най-активната организация на емигрантки в Испания и вече направиха по едно обменно гостуване с женското сдружение на Благоевград.
Че проблем с българската църква в Памплона има, стана ясно от поста на Евтимова, пуснат преди няколко дни в профила й:
Преди няколко месеца откликнах на молба да съдействам в едно истински значимо начинание. Въпреки че не исках да се намесвам в започната вече инициатива, реших да приема това предизвикателство единствено и само за доброто на всички българи християни. След 2 срещи с Дон Франциско – обиспо на Навара, вероятността в Памплона да има българска източноправославна черква беше почти факт. Онзи ден, във вторник, в 10.00 ч. му предадохме официално писмо от българския владика, в което моли да ни бъде дадено помещение за наша черква, една книга за българските манастири и черкви и една икона, като жест на уважение и признателност за благосклонното му отношение към православните българи в Памплона. В 10.30 ч. следваше да се проведе събрание, на което да се обсъди въпросът ни. В същото време обаче се ходи на друго място, пак се пита, пак се правят организации. От цялата тази ситуация на всеки му става ясно, че ние не сме задружен народ, губим уважение и доверие. Сега, ако ни дадат черква, ще е истинско чудо! Да се знае!
Емоционалният пост на Евтимова предизвика серия коментари от страна на българи в Испания и разсъждения на тема колко зле са сънародниците ни в чужбина и как всеки е готов да извади нож на другия.
Проучване на „Струма” установи, че от много време по въпроса в Памплона да се направи българска църква работят дамите от клуб „Българска роза” и че всъщност постът на Евтимова е насочен срещу тях. От този текст се разбира, че самата г-жа Елица потвърждава, че преди тя да се включи в инициативата за християнски храм, други преди нея са работили и продължават да работят по този въпрос, контрира председателката на „Българска роза” Т. Найденова, която помолихме за коментар.
Ето какво разказаха тя и К. Сотирова за инициативата си:
Тези „други” сме една сериозна българска асоциация, наречена ,,Българска роза“. И за да говорим с факти, ще посоча, че усилията ни в тази посока се увенчаха с успех – за първи път беше проведен Велик водосвет на 7 януари и курбан за здравето на всички българи, а после имахме и Света Божествена литургия на Великден и на Гергьовден. В момента пък подготвяме празнуване на Никулден.
Разбира се, разговаряхме многократно с дон Франсиско – архиепископ на Навара, и с останалите религиозни институции, както и с парламента на Навара за наш православен храм. Бяха написани необходимите писма и до съответните инстанции в България. Вследствие на всички тези действия с голяма радост съобщихме на българската общественост в Испания, че сме получили необходимите разрешения за провеждане на църковни православни служби в достъпния католически храм „Св.св. Козма и Дамян”. Негово Високопреосвещенство митрополит Поликарп беше благосклонен към нашите молби и издаде разрешение на отец Евгени да извършва православните ни служби в Навара. Понастоящем нашата черква разполага със Света Христова плащеница и редица икони, както и икона на Св. Климент Охридски, подарена ни от Негово Преосвещенство Неврокопски митрополит Серафим. Можем да се похвалим дори с църковен хор.
Оказа се, неразбирането между българите, което пречи за успешната реализация на една или друга идея, далеч не е валидно само за Памплона. Същото е положението и в Барселона. За него разказа учителката в Българското неделно училище „Св.св. Кирил и Методий” там Илияна Илиева-Дабова.
В Реус с българската църква имаше друга история, още по-нелицеприятна. С разрешение на архиепископията на Тарагона ни беше дадена възможност да се ползва един път месечно – за православна литургия, водосвет и пр. – църквата на женския манастир на сестрите кларетианки, който се намира в града. Дотук добре, но после стана зле. По време на службите телефони звънят, разговори се водят. Било много дълго, не им харесвало, не знам си какви още простотии. Свещеникът, много интелигентен, много начетен и търпелив човек, обяснява, тълкува, говори благо и мъдро… Не се отива в черквата, за да се участва в службата, а се причаква отецът на кафенето, за да си зададат въпросите. С много малко присъстващи се караше около година и се прекратиха службите. Не искали литургия. Искали да си запалят по една свещ и да си тръгват. С Господа си търгуваме. Сещаме се за него, когато имаме нужда. Как да прогресира такава общност?
Веднага се сещам и за една друга балканска общност в Испания. Румънците са друга работа. Те нямат един куп асоциации (защото при нас който може и който не може, асоциация прави). Но си имат църква. И тя се помещава в испански храм и е действаща само в неделя. Но е пълна с хора. Родителите водят децата си. Службите са по три часа и половина дълги. След литургия се разглеждат общи за всички проблеми – кога ще дойде консулът (защото хората си имат и консул в Барселона, а ние сега драпаме за такъв и не се знае ще стане ли, или няма да стане тази работа); къде да се намери работа за някой, останал без такава; какво ще празнуват и как.
В Испания всъщност има 4 действащи български православни църкви и всичките се помещават в католически храмове, пуснати вътре за по 2 часа седмично на добра воля. Такава е църквата „Св.св. Кирил и Методий” в гр. Дения, която е отворена само в събота преди обяд, през другото време е католически храм под името „Санта Лучия”. В Барселона българската църковна общност се ръководи от йеромонах Авенир Георгиев. В област Валенсия службите в БПЦ „Св.св. Кирил и Методий” се водят от свещеник протойерей Александър – Сашо Николов Великов. Едва миналата година в Мадрид, където живеят около 36 хиляди българи, започна строеж на българска църква, но тя още не е готова и нашенци продължават да пътуват над 100 км до Сеговия, където веднъж седмично им е предоставен за богослужение католически храм.
Като цяло за стотиците хиляди българи, които живеят в Испания, въпросните храмове обаче са прекалено малко. В пъти повече са евангелистките църкви и молитвените домове на различни секти. Например в Мадрид на единствения български православен храм се падат 3 евангелски църкви плюс църква „Ново поколение”, църква „Обединени за Христос” и т.н.
ВАНЯ СИМЕОНОВА
