Различна минимална заплата за различните професии искат работодателите. Според бизнеса фирмите сами трябва да определят колко да получават служители им в зависимост от икономическия сектор. Ще се съгласи ли държавата и как подобна промяна ще се отрази на работниците?
Идеята на работодателите е отделните икономически сектори сами да определят каква да бъде минималната работна заплата. Ако се следва този принцип, минималната работна заплата за шивачките например може и занапред да остане на сегашното си ниво от 510 лв, което е валидно за всички сектори. А минималните заплати за служителите в IT сектора могат да стигнат до 4-цифрени суми. Синдикатите искат гарантиран минимум, под който да не може да се падне.
Засега обаче последната дума е на държавата. А плановете са минималните месечни възнаграждения да се увеличават постепенно – 40-50 лв. на година, като до 2021 г. трябва да взимаме най-малко 650 лв.
Исмаил например работи като шофьор на междуградска линия в Благоевград. Месечното му възнаграждение надвишава сегашната минимална работна заплата едва с няколко лева. Идеята бизнесът сам да определя минимума на месечно възнаграждение го притеснява.
„Всеки ще поиска повече да си определи, ама няма кой да ги даде. Защото си зависим от работодателя”, казва Исмаил Рунтов.
Според работодателите няма как в различни сфери да се получава една и съща минимална работна заплата. Затова всеки сектор трябва да изчислява по отделно.
„В машиностроенето например средната заплата е по-висока от средната за страната, нормално е там минималната заплата да надвишава средната за страната. Шивашката промишленост, охранителния сектор, там средния осигурителен доход е по-нисък от МРЗ, там очевидно тя трябва да е по-ниска от тази която административно се определя”, казва председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев.
Синдикатите обаче виждат опит бизнеса да намали гарантирания минимум, който служителите трябва да получават. Затова искат държавата да даде основа, над която браншовете да изчисляват колко според тях заслужават служителите им
„Ефектът от това ще бъде това, че ще имат възможност МРЗ да бъдат под националната МРЗ. Това е стремежът на работодателите. Те от години говорят, че МРЗ фалира предприятия, видяхме колко фалирали предприятия има след като вече неколкократно е увеличена МРЗ”, коментира Ваня Георгиева от КТ „Подкрепа”.
„Ние не смятаме, че е реалистично да се договорят по-ниски стойности от днешните, но това е право на браншовите организации, ако те смятат, че по-ниски заплати е по-добре за сектора, кои сме ние да спорим с тях”, отговаря обаче Велев.
Затова работниците се надяват поне минимума на гарантирана заплата скоро да се вдигне, без значение дали от държавата или от бизнеса.
„Ниски са, ниски са заплатите, нашите заплати, шофьорските, като слушам колегите, тука се равняват като на шивачеството- 500/600 лева”, казва Исмаил.
Според последните данни на финансовото министерство 83% от българите работят под средната работна заплата.
