Срамежливостта е често срещана при много деца и юноши и може да има сериозни последици, дори и да бъде открита, рядко се прави нещо за системно лечение. Поради тази причина много деца и юноши нямат помощ дори в училището си, където прекарват голяма част от ежедневието си.
Добре е да се изясни, че срамежливостта в детството не е задължително психично разстройство, но може до голяма степен да блокира психосоциалното развитие на детето. Друго, също важно нещо, което трябва да се подчертае, е, че срамежливостта невинаги е проблем на самото дете. Много пъти най-големият проблем е погрешното и неелегантно (ако не и неприемливо) отношение на околната среда към детето.
Какви са причините за срамежливостта?
В днешно време се смята, че срамежливостта се дължи както на генетични фактори, така и на заобикалящата действителност. Много проучвания са установили, че майките на срамежливи и тревожни малки деца често контролират и обгрижват прекалено много децата си. Те се държат така, сякаш нямат доверие в социалните им способности, и се опитват сами да им намерят приятели или да решат проблемите им.
Преобладаващото мнение в продължение на много десетилетия относно етиологията на детската и юношеска срамежливост беше, че именно отношението на родителите причинява и засилва срамежливостта на техните деца. Днес я има и обратната гледна точка, че може би вродената срамежливост на самото дете предизвиква специфичното отношение на родителите към него.
Срамежливостта често е способ за защита. По-специално юношеството често се свързва с редица проблеми, много от които са сериозни, като извършване на престъпление, употреба на алкохол и психоактивни вещества, тютюнопушенето, неконтролиран полов акт и др. Съвременните изследвания показват, че срамежливите тийнейджъри са по-малко склонни и по-рядко имат такъв тип проблеми в сравнение с техните връстници, които не са (толкова) срамежливи. В този смисъл срамежливостта може да се разглежда като щит срещу такива потенциални опасности от тази епоха и срещу натиска, който тийнейджърът често получава, за да прави неща, за които вероятно ще съжалява по-късно.
Един момент, който трябва да се отбележи, е, че срамежливите тийнейджъри търсят компанията на други връстници със сходни трудности, защото се чувстват по-сигурни и по-спокойни с тях. Това обаче води до засилване на прекъснатото поведение на другия и следователно допринася за стагнацията на тяхната социална адекватност.
Срамежливото дете обикновено обвинява вътрешни фактори, когато нещо му се случи, т.е. себе си. Срамежливият човек работи по този начин, защото е толкова съсредоточен върху себе си, че му е трудно да види причини, които са извън него.
Има тийнейджъри, които избират да имат много ексцентричен външен вид. Много срамежлив тийнейджър може да се „крие“ зад подобен външен вид. Една стратегия за управление на срамежливостта е да се възприеме специфична социална идентичност. Екстремният външен вид може значително да намали нечий социален кръг, като държи другите на разстояние.
Срамежливостта често води до по-нисък успех в училище спрямо способностите на детето. Много деца и техните родители в установените срещи с учителите на първите получават подобни коментари – времето идва, времето идва. Децата обещават под натиск, че ще се опитат да го променят, но без обикновено да знаят как. За тях е толкова болезнено да говорят пред всички в класната стая. Тези деца добре осъзнават своите затруднения, колко се срамуват и страхуват, но всякакви преки или косвени заплахи за по-ниските оценки само ги нараняват още повече. Натискът и несигурността, които изпитват, се усилват, което от своя страна усилва и затрудненията им.
Въпреки че срамежливостта е често срещана, тя изглежда почти невидима за повечето учители. Това е не само защото срамежливите ученици почти никога не създават проблеми с поведението си около себе си, но и защото преподавателският състав, дори когато осъзнае проблема, не знае точно какво да направи, за да помогне на срамежливия ученик. Първото нещо, което учителите трябва да направят, е да идентифицират тези ученици, знаейки обичайните признаци, които тези деца показват – не вдигат ръка в клас, сядат на задните чинове, не задават въпроси, не общуват свободно със съучениците си. Учителят, наред с отношението на пълно приемане на уникалността на своя ученик, т.е. неговата предпазливост и мълчание, трябва да има смелостта да разговаря с него и относно възможните последици, които може да има неговата срамежливост, да заяви, че има много деца, които усещат подобни неща и че има начини, които могат да помогнат на детето, стига то да го иска. Разработете заедно с детето план за действие, с който то се съгласява. И накрая, за да има всичко това смисъл и ефект, учителят трябва да гарантира, че в класната стая има безопасна атмосфера, с ясни правила, например относно това как класът се държи като аудитория, когато някой се изпитва устно или отговаря на въпрос, и т.н.
Родителите трябва да бъдат възможно най-насърчаващи, подкрепящи и щедри в емоционално отношение. Те не трябва да бъдат разочаровани, още по-малко да го показват, ако детето им няма например достатъчно приятели като останалите. Като родител на срамежливо дете или юноша, трябва да бъдете търпеливи, докато детето намери своите стратегии, които му подхождат, като същевременно запазва самочувствието си възможно най-непокътнато. За да може някой да изглежда полезен на срамежливото си дете, в никакъв случай не трябва да критикува личността му.
Следните начини за справяне със срамежливостта се отнасят до установената нагласа, че един възрастен – и особено родителите – трябва да се придържа в каквото и да е отношение към детето или юношата, за да сведе до минимум всякакви негативни ефекти. Практикуване на социалните умения на детето или юношата: практикуване в подкрепа на гледната му точка и защита, когато има основание, както и да попита за помощ, когато сметне за необходимо, и да не се поддава на натиск от съученици или връстници. Ролевата игра помага много тук, като тества и сравнява подчиненото и защитното поведение и нагласи, или като възрастният играе ролята на срамежлив и подчинен, така че детето да има по-конкретна картина на своето поведение.
Срамежливите деца често са склонни да бъдат изолирани. Не трябва да даваме съгласие това да се случва за дълги периоди от време, а да насърчаваме и улесняваме по различни начини неговата комуникация и контакт с другите.
Срамежливите деца по-трудно се доверяват на други хора. Поради тази причина е много важно да се възпитава отношение на по-голямо доверие към другите, тъй като няма причина за противното. Децата или юношите, които се срамуват, често вярват, че това никога няма да се промени. Затова е важно да се акцентира върху успехите и силните страни на детето. Важно е детето или юношата да не бъде критикуван за това, което е или не, тъй като това не е избор, а присъща трудност.
Например момичетата са по-склонни да бъдат по-силно срамежливи от момчетата. Това се дължи до голяма степен на по-голямото приемане на срамежливостта на момичетата от околните, което улеснява запазването на тази личностна черта при момичетата, отколкото при момчетата, чиято срамежливост обикновено е много по-силно неодобрена.
Това, което се появява все повече и повече въз основа на нови данни от изследванията, е, че високото самочувствие не е необходимо условие за човек да се чувства добре и да има успех в живота. Някои изследователи дори посочват опасностите от съсредоточаването върху борбата за придобиване на самоуважение, което може да донесе повече вреда, отколкото полза.
Трябва да се отбележи обаче, че човекът е толкова сложен обект, че всяка негова особеност, както и срамежливостта, не могат да бъдат оценени само чрез индивидуални и прости подходи, основани на генетични, физически, емоционални или други фактори.
Много е важно някой, който е срамежлив, да се противопостави на това чувство и да не превежда автоматично нервността или страха си от различни ситуации като индикация, че нещо не е наред с него. Имайте предвид, че е важно да се опитате да бъдете повече на преден план, отколкото на заден план, защото по този начин той ще има повече потвърждение, но реалността често ще му доказва, че той несправедливо се притеснява толкова много за това как хората го виждат. Също така не забравяйте, че срамежливостта и отдръпването могат да привлекат повече внимание към другите, отколкото всяко по-голямо участие в социални ситуации.
