Елена Емилова Търтова е завършила българска филология и журналистика в СУ „Свети Климент Охридски”. Тя е главен учител по общообразователни дисциплини в гимназиален етап и преподавател по български език и литература в Неврокопската професионална гимназия „Димитър Талев“, гр. Гоце Делчев.
Преподава от 2001 г. Оттогава е и редактор на училищния вестник „Светилник“. Интересите й са в областта на сугестопедия, психоанализа и литература, интердисциплинарните подходи и методи на работа.
Има авторски продукти – филми, театрални постановки, печелили награди, сред които и присъденото й през 2021 г. почетно отличие на МОН – „Неофит Рилски”, за принос в развитието на образованието.
Тази година г-жа Търтова е сред призьорите в конкурса на вестник „ Струма” „Любим учител” и зае почетното второ място.
- Г-жо Търтова, как приемате титлата любим учител? Тази награда очаквана ли е, или е изненада за Вас?
- Разбира се, че всяка една награда е изненада за мен и съм изключително признателна за нея. Това е една комплексна награда. Тя е резултат от взаимната обич на ученици – бивши и настоящи, взаимната обич и доверието и на колеги, родители, и не на последно място на ръководството, което през годините изключително много ме подкрепя. Всъщност, искам да кажа, че Неврокопската професионална гимназия е едно училище с невероятен дух и съм щастлива, че получих тази целокупна обич. Щастливка съм и че работя в това училище и то роди учителя в мен. Така че наградата е и изненада, и огромно признание, и отговорност да нося титлата „Любим учител”.
- Как и защо решихте да станете учител?
- Връщате ме много назад във времето. Това е моя ученическа мечта. Спомням си как заспивах с едно огромно желание да разгърна дневник, да го разгледам, да му видя тайните. Това беше много силно вълнение и любопитство, което впоследствие стана моя съдба. Спомням си и че когато класният ни ръководител в 7 клас питаше всеки от нас какъв иска да стане, аз й отговарях: „Учител”. Тя ми казваше, че трябва да чета много книги и тогава ми дойде много силна емоционална струя. Реших, че ще чета колкото трябва само и само да стана учител по български език и литература, защото обичам словото, а виждам, че и то мен много ме обича. Не съм осъзнавала, че тогава тези мои думи са съдбоносни. Учителството стана моя съдба, която аз нося с огромна удовлетвореност. Обичам безкрайно много работата си. Тя ме зарежда, защото да работиш с бъдещето, винаги е нещо много позитивно, има смисъл. Определям професията си като „държава на духа и словото”, като „свещенодействие”. Смятам, че служа достойно на словото, на професията и всъщност това, което работя, ми се връща с много, много обич. И така вече 21 години. През 2001 г. започнах като плах учител, с много страхове и много дейности. Още от първия си работен ден бях и класен ръководител, и редактор на училищния вестник. Вече 21 години правя училищния вестник и това за мен си е една рожба, а 21 години за журналистически живот е достатъчно дълъг и устойностен.
- Освен чисто педагогическатата работа и издаването на училищния вестник „Светилник”, организирате и театрални постановки. Как смогвате с всички тези дейности?
- Те всъщност изобщо не ми тежат и са естествен процес, в който протича моето ежедневие. Те ме държат вдъхновена и в емоционален баланс, а на кого би могло да тежи вдъхновението. Всеки ден за мен е творчество и аз не бих могла да преповторя нито един свой урок. Винаги има нещо ново, нещо креативно, което всеки ден получавам в комуникацията си с учениците и изобщо в ежедневието си. В този смисъл определящо е и мястото, на което попаднах. Пак ще кажа: Неврокопската професионална гимназия е изключително училище, в което ходя всеки ден с удоволствие, защото усещам тази позитивна подкрепа и съм щастливка. Благодаря и на съдбата, затова че съм учител. Нито един ден не съм съжалявала за своя избор. Много често си говорим с учениците за професията и аз винаги с много любов им обяснявам какво значи да бъдеш учител, да комуникираш с младостта, да си отговорен пред бъдещето също така. Така че за мен професията е изключително удоволствие и не ми тежи нито една от дейностите.
- Как успявате да мотивирате учениците и какво Ви „зарежда” в ежедневната работа?
- Мотивацията е естествен процес и се ражда в откровеността, с която говоря на учениците. За мен е много важно те да чувстват спокойствието и свободата да говорят, да споделят. Преди всичко бих искала да вдъхна в тях и отговорност към словото. И може би точно тези разговори, комуникацията за отделни творби, чрез които човек изгражда своята нравствена система, този откровен диалог, в който влизаме всеки ден, ми дават и самочувствието, и увереността, че върша работата си както трябва и мотивацията се случва много, много естествено.
Всъщност няма лош ученик. Те са огромна енергия и ако се настроиш на вибрациите на тази енергия, дадеш творческото у себе си, то това е чудо, което дори ражда нови светове. В този смисъл именно вдъхновението, дързостта, духът на младостта най-много ме зарежда.
- Г-жо Търтова, интересно ми е пишете ли двойки, още повече че преподавате в 8 и 12 клас, тоест на „влизащите” и „излизащите” гимназисти?
- Винаги ми е било много трудно да пиша двойки. Да, писала съм слаби оценки, но всеки път го правя с „натежало сърце” и препоръката да бъдат поправени. Действително смятам, че всеки има възможност да поправи получена слаба оценка, защото тя може да е в резултат от моментно състояние или на обстоятелства, които могат да бъдат преодолени.
- Двадесет и една години учите учениците, а те на какво Ви научиха?
- Научиха ме да бъда позитивен човек. Научиха ме на това, че откровеният диалог винаги балансира нещата и че най-големите истини се раждат тогава, когато подходиш с всички отсреща откровено, добронамерено, човеколюбиво и наистина с градивна комуникация.
- Споделихте, че не може да преповторите нито един свой урок. В този ред на мисли, подготвяте ли се предварително за влизането си в класната стая, или разчитате на импровизации?
- За всеки един от уроците има подготовка, а импровизациите се случват пак така – спонтанно, защото всеки един клас има индивидуален образ, всеки един ученик е твърде индивидуален и аз никога не мога да предполагам как ще протече урокът. Лично за мен всеки един урок е емоционално приключение. Да, той има своята подготовка, основа, но надграждането е творчески процес.
- Не мога да не попитам и за предизвикателствата в работата Ви и какво мислите за новия формат на държавния зрелостен изпит по български език и литература, който за пръв път бе приложен миналата учебна година?
- Първо, ще споделя мнението си за предизвикателствата в нашата професия. Най-силното нещо на този свят е промяната. Всъщност промяната е и част от моята професия. Аз работя с едно непрекъснато променящо се поколение и няма как да не се приспособявам към неговия образ, който за момента е доста дигитализиран. Времето на пандемията, Zoom и Teams / б.р. софтуерно проложение и платформа, изполвани по време на обучението в елекронна среда от разстояние/ направиха точно това – ускориха нашето приспособяване към образа на съвременния ученик и го обогати. Това беше първото предизвикателство – да се „ доближа” до новото поколение, да се „синхронизирам” с него, да се ъпдейтна, така да се каже. Тази промяна е изключително позитивна и благодатна и за мен.
По отношение на държавния зрелостен изпит по български език и литература смятам, че новият формат всъщност вече мери компетентности, а това е едно много високо ниво от знания и освен това учениците трябва да имат умения, за да приложат тези знания. В този смисъл матурата по БЕЛ е по-голямо предизвикателство в сравнение с предишните години и стария формат. Работата на учителя става още по-фина, защото да превърнеш едно знание в умение, е доста по-трудоемко и изисква повече работа с учениците.
- Ако имахте възможност какво бихте променили в образованието? Може би тук е моментът да „отворя една скоба” за административната тежест, или за възможностите за творчески подход.
- Да, може би административната тежест, която се вменява на учителите. Творчество не бих казала, защото всеки един учител би могъл да бъде творец в часовете си, това не пречи. Нещо от миналото, което повече ми се иска да бъде привнесено в бъдещето, е краснописът на учениците. Но всъщност младежите са новатори, те са рожба на своето време, бих искала да работя с тях, такива, каквито са. Да приема новите условия на работа, такива, каквито са, и да извлека най-доброто от възможностите, които ми предлага днешното време. Не знам дали бих искала да променям нещо, по-скоро бих искала творчески да прекроявам даденостите.
- На фона на всичко казано от Вас, следващият ми въпрос е по-скоро риторичен, но все пак: ако имахте възможност отново да направите избор на професия, да стигнете до главен учител, бихте ли поели по този път?
- Абсолютно! Без колебания бих извървяла този път. За мен това е градивен път, свързан с много удовлетворение. Аз съм изключително щастлив преподавател. Нито един мой ден в работна среда не е бил за мен ден на низ дух. Винаги съм била изключително вдъхновена, доволна, заредена…
- И ходите с желание на работа.
- Много! Действително ходя на работа с огромно желание и съм благодарна на съдбата, че съм учител. Пак бих преповторила този път без колебание! Дори бих искала собствените ми деца да наследят тази професия и да я упражняват със същия ентусиазъм.
- Какво бихте посъветвали младите учители, които сега влизат в училище?
- Не знам дали мога да давам съвети, но много ми се иска те да подхождат към учителската професия с необходимата отговорност. Да знаят, че работят с една изключително фина материя, каквато е детето. Да бъдат отговорни, позитивни и да дават, защото в основата на живота е даването.
- Как бихте искала да завършим този разговор?
- Бих искала да използвам въжможноста да благодаря на ръководството на моето училище. На директора г-жа Мария Георгиева и на целия ръководен състав – заместник-директорите г-жа Трендафилка Джонгова, г-на Петър Гудев, г-жа Елена Иванова, г-н Васил Аратлъков за неотлъчната подкрепа през всичките години. Те също имат принос за това да бъдат „Любим учител”, тъй като да отиваш на работа с удоволствие, да знаеш, че си обичан и подкрепян, дава една хармония на духа, която пък е необходима, за да бъдеш творчески настроен и продуктивен.
СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА
