От много време липсва една историческа плоча на жп гарата в Благоевград. Табела, чиито следи още личат на външната стена на сградата и на която имаше около десетина имена на железничари и моряци, загинали при изпълнение на служебния си дълг. Имената им бяха изписани с букви отпреди правописната реформа и на табелата стоеше старата емблема на БДЖ. Така твърди художникът Христо Шапкаров-Шапи, който пръв алармира за изчезването на табелата, а след него Станимир Радулов от Благоевград продължи темата, която провокира дискусия в интернет пространството.
Христо смята, че
ПЛОЧАТА Е ПОСТАВЕНА ТАМ СЛЕД ОТКРИВАНЕТО НА ГАРАТА НА 20 ОКТОМВРИ 1937 ГОДИНА
и е оцеляла повече от 80 години, и сега се пита какво се е променило в обществото ни, че забравяме кои са истинските исторически ценности.
В почивните дни Станимир Радулов попитал дежурния служител на гарата къде е табелата, отговорът му отговорил, че не знае, но е възможно нещо да се е случило при ремонта на сградата преди около пет години.
„Лошото е, че
ОБЩЕСТВЕНОСТТА РАЗБИРА СЛУЧАЙНО ПОДОБНИ ФАКТИ И ЧЕ НЯМАМЕ ГРАЖДАНСКО СЪЗНАНИЕ ЗА ОПАЗВАНЕ НА ВАЖНИ ЗА ГРАДА НИ ИСТОРИЧЕСКИ АРТЕФАКТИ И ЗА АЛАРМИРАНЕ ПРИ ПРОБЛЕМ С ТЯХ! Гарата работи 24 часа в денонощието и би трябвало да се забележи подобен факт и да се вземат мерки. Защото плочата е на централния вход на гарата. Никой ли от работещите там не е забелязал липсата й. Стана ми много неприятно, защото това са знаци от живота ни от една друга България, с които сме живели, и те по един или друг начин са ни давали нещо, което възпитава, което те прави буден! Аз имам и личен сантимент към тази гара, защото моят дядо Темелаки е държал реч при пристигането на цар Борис III през 1937 година по повод откриването й на 20 октомври”, казва Станимир.
Ситуацията с паметната плоча е повод да споделя и разказа на Любима Димитрова – дългогодишен учител и експерт по български език и литература за Благоевградска област, която ми разказа, че нейният прадядо по майчина линия тогава се е срещал с царя. Този факт е описан от нейната леля Добра Маркова в книгата й „Добър ден, Благоевград” през 2000 година. През 1937 година Добра е била петгодишна, но това събитие е оставило траен спомен у нея.
„Тя беше и първият радиожурналист в Благоевград – споделя Любима.
– ЦАР БОРИС III ПРИСТИГНАЛ В ГОРНА ДЖУМАЯ С ВЛАК, КОЙТО САМ УПРАВЛЯВАЛ, ЗА ДА ОТКРИЕ НОВАТА ЖЕЛЕЗОПЪТНА ГАРА.
След официалната церемония царят пожелал да се срещне с най-възрастния човек в града, който е и участник във войните. Прадядо ми Ангел Иванов тогава бил на 102 години. Семейството му било информарано, че царят ще пристигне в дома им. Близките го облекли с военните му дрехи и го окичили с всичките му ордени и кръстове за храброст. Прадядо Ангел запалил неизменната си лула и зачакал. Събитието се случва в неговия дом на улица „Серска” тогава, сега „Александър Стамболийски”. Царят пристигнал с файтон и прадядо попитал на какво дължи тази голяма чест – царят на българите да се срещне с един обикновен човек. Царят отговорил, че уважава възрастните хора и тяхната заслуга е, че са дали много на България. Попитал дядо Ангел как се чувства и в кои войни е участвал, а той отговорил, че е участвал във всички войни – Руско-турската освободителна, Балканската, Междусъюзническата и в Първата световна война от 1915 до 1918 г. Разказал на царя, че при демобилизацията заварил четирите си деца осиротели, защото съпругата му Йонка починала по време на епидемията от испански грип, или както тогава са го наричали – „черната инфлуенца”.
В разговора с царя дядо Ангел споменава, че се чувства добре и нищо не го боли, но трудно вижда. И тогава цар Борис III, който бил и покровител на Българския червен кръст, помолил специалистите да прегледат дядо Ангел и ако се налага, да бъде опериран. С негово съдействие дядо Ангел бил настанен в Александровската болница в София и безплатно опериран. Той доживява до 108-годишна възраст и никога след операциите не сложил очила. Винаги споменавал с благодарност за отношението на Негово Величество цар Борис III към обикновените хора.
По време на срещата неговата дъщеря и моя баба Йорданка Ангелова, която била известна кулинарка, почерпила царя с хубава баница и той с благодарност се обърнал към нея за това посрещане. Внуците на дядо Ангел по молба на царя рецитирали стихотворения на български поети и най-вече на Иван Вазов. И когато след 1937 година се ражда последното момиченче в семейството на баба ми, я кръщават с името Евдокия – на любимата по-голяма сестра на царя”.
Публикувам подробно този спомен на Любима Димитрова, защото той заслужава да се знае, когато се разказва историята на Горна Джумая, а този спомен е свързан и с откриването на жп гарата в града.
ЗА СЪЖАЛЕНИЕ ДНЕС ГОВОРИМ ЗА ИЗЧЕЗНАЛА ИСТОРИЧЕСКА ПЛОЧА, КОЯТО ХУДОЖНИКЪТ ХРИСТО ШАПКАРОВ ИМА ЖЕЛАНИЕ ДА ВЪЗСТАНОВИ, АКО СЕ НАМЕРИ СНИМКА ОТ ОРИГИНАЛА.
Аз също се свързах с началника на гарата Явор Станоев, който ми каза, че е проучил случая и разбрал, че табелата не е демонтирана от служители на БДЖ, а е открадната между 2011 и 2014 година и има преписка в полицията по този повод. Архивът на Транспортна полиция е закрит през 2015 година и сега той отново повдигнал въпроса дали нещо не е останало и дали може да се открие табелата, но това според него е почти невъзможно.
Срещнах се и с ръководител движение Славка Кандорска, която ми каза, че е постъпила на работа в БДЖ по-късно и не си спомня тази табела, но знае, че била бронзова и затова е открадната.
„ПРИ НАС Е СТРАШНО, САМО ДА ЗАСТАНЕТЕ ОТСТРАНИ И ДА НАБЛЮДАВАТЕ КАКВО СТАВА – ВАНДАЛСКИ ПРОЯВИ КОЛКОТО СИ ИСКАТЕ, И КОЛКО ДОПИСКИ СЕ НАПРАВИХА ПО ТАКИВА ПОВОДИ, НО НИЩО НЕ СЕ ПРОМЕНЯ.
Жп гарата няма постоянна охрана, разчитаме само на градската полиция. Преди години имаше полиция тук, в старите бараки под централната сграда на гарата, но я закриха и сега няма нищо. Страшно е дори за тези, които работят нощна смяна”, твърди Славка.
По този повод може да се помисли евентуално поне две камери да се монтират от двете страни на гарата.
Напоследък не пътуваме толкова често с влак и подобен факт на изчезнала табела може да забележи само човек, който цени историческите артефакти, които не са чак толкова много в нашия град, и който може да усети обедняването ни поради липсата им.
Станимир Радулов смята, че „всичко е свързано с нашата ту тиха, ту гореща гражданска война, която ту се разгаря, ту утихва и е започнала от 1923 година, та досега. Говоря за онези септемврийски събития, които по един или друг начин предначертават бъдещето на страната ни.
НИЕ СЕ РАЗДЕЛЯМЕ НА ЛЕВИ И ДЕСНИ, НА ЧЕРВЕНИ И БЕЛИ, НА КАКВИ ЛИ НЕ ОЩЕ НЕ СЕ РАЗДЕЛЯМЕ И ОТТАМ ЗАПОЧВА ПРОБЛЕМЪТ С ИСТОРИЧЕСКИТЕ ПАМЕТНИЦИ. Аз съм за премахване на всички альошовци от съветската армия, без дори да се пита някой, защото в исторически план това е една гавра, една лудост”, твърди Станимир”.
„Вдигнали са паметник, когато социалистическият строй е господствал, но когато сега сме свободни и знаем, че Съветският съюз обявява война на България и Червената армия влиза като нападател в нашата страна, но никой не стреля срещу съветските войници, защо трябва да остане. Всичко, свързано с чужда окупаторска армия у нас, трябва да се махне и за тази работа си трябват смелост и гражданска доблест.
НА КАКВО ВЪЗПИТАВАТ ТЕЗИ ПАМЕТНИЦИ НАШИТЕ ДЕЦА – НА ИСТИНАТА ИЛИ НА ЛЪЖАТА В ИСТОРИЯТА НИ?
Ние имаме подобен проблем в Благоевград – не знам откъде се появи почетно консулство на Република Сърбия. Пред зала „22 септември” в Благоевград се веят три знамена – сръбското, българското и на Европейския съюз. Никой не ни обясни какво прави това почетно консулство тук, където няма никакви сърби и няма за чии интереси да се грижи. При условие че на българите в Западните покрайнини не се гледа с добро око, нашето Външно министерство дава зелена улица в града ни да има почетно сръбско консулство. Направихме подписка, събраха се над 300 подписа за неговото премахване, която се разгледа на заседание на Общинския съвет, и всички гласуваха да се махне това знаме. Само един общински съветник поради неинформираност беше гласувал „въздържал се”, но областният управител Мария Димова стопира изпълнението на това решение.
За мен това знаме е паметник на глупостта. И аз имам своите основания да мисля така, защото моята прабаба Велика, която е бежанец от Ново село, Струмишко, е пострадала именно от сръбските офицери. По време на Междусъюзническата война сръбска част влиза в селото и търсят прадядо ми, който е човек на ВМРО там. Той успява да се скрие, като не е предполагал, че сръбските офицери могат да стигнат дотам, че да обесят с главата надолу жена му, от което впоследствие тя полудява. И аз сега да търпя техния флаг тук, без някой да ми обясни коя е причината да бъде поставен в нашия град”, възмущава се Станимир.
Потърсих информация в Регионалния исторически музей за изчезналата табела на жп гарата. За съжаление преди години там не са съхранявали надписи от паметни плочи и
НЕ Е ЗАПАЗЕНА СНИМКА НА ПЛОЧАТА, КОЯТО СЕГА ТЪРСИМ. НИКОЙ НЕ ЗНАЕ ДАЛИ ИМЕНАТА НА ЗАГИНАЛИТЕ ЖЕЛЕЗНИЧАРИ СА СВЪРЗАНИ СЪС СЪБИТИЯ В НАШИЯ ГРАД, ИЛИ СА ИМЕНА НА ЗАСЛУЖИЛИ ЛИЧНОСТИ ОТ СТРАНАТА.
Уредникът от РИМ Михаила Василева сподели, че преди години често е пътувала с влак до Русе на гости при своята леля и много добре си спомня тази табела, както и още една, на която е имало информация за надморското равнище, която също липсва. Спомня си, че ги е снимала, но за съжаление сега й е трудно да намери тези снимки. Изпрати ми една снимка, публикувана в сайта „Духът на Джумаята”, която някой е намерил в архивите си, но за съжаление съдържанието на табелата не се чете.
Разговарях с много заинтересовани граждани на Благоевград, които са готови да финансират възстановяването на тази паметна плоча, при условие че някой намери оригиналния й текст. Да се надяваме, че това ще се случи!
ЮЛИЯ КАРАДЖОВА
