Старейшина Альоша Андонов: Ромите в Кресна не са вече ковачи, тенекеджии и печкари, първият в района човек, който някога си купи кола, и то „Волга”, бе от нашата общност

Альоша Андонов от Кресна е четвъртата рожба сред осемте деца на Гюла и Лъчезар Андонови. Роден е през 1960 година. Със средно образование е от СУ „Св. Паисий Хилендарски” в Кресна, шофьорска професия добива след курсове в Разлог, автокранист става след школа в София. Служил е в Строителни войски. Трудови години попълва най-вече като автокранист и майстор-строител при изграждането на Завода за радиостанции /УКВ/ в Гоце Делчев и при строителството на известната сега като Татовата правителствена резиденция в санданското село Поленица. Бил е и майстор-строител в Мюнхен, Германия, а сега работи като автокранист на автомагистралата при Люлин край София.

Живее в Кресна. Семейство създава с Павлина Андонова, имат три дъщери, установили се на работа в Копенхаген.

– Альоша, фамилното ти име Андонов по кръщелно свидетелство ли ти идва?

– Не. Фамилията ни беше Айвазови, по името на дядо ми Айваз, известен като Вазето. Промяната дойде преди много години с държавно решение за промяна на имената на ромите към българските имена. Така дядо ми Айвазо стана Андон, баща ми Латиф става Лъчезар. Аз съм си Альоша, че името си е хубаво. С промяната на имената се е приемало, че така ромите по-бързо и по-лесно ще се интегрират към другото население в страната.

– Какво знаеш за ромската общност в Кресненско?

– Не много, но знам, че я е имало още по времето на турското робство, като по вероизповедание е имало и християни, и мюсюлмани. Ако информациите на учения Васил Кънчов, изнесени в книгата му „Пътуване по долината на Струма, Места и Брегалница”, са верни, то циганите към края на 19 век в този район са били 280 души, като 250 от тях са били в турските села Градешница и Ново село, и двете вече несъществуващи. Може да е имало и по някое семейство в Горна Брезница, Ощава и  Влахи, но не и в Кресна, тъй като тогава такова селище не е имало. Знае се, че основният поминък е бил ковачество и тенекеджийство. Това казва и Васил Кънчов, като добавя и музикантство.

– А сега как е общността?

– Сега не сме повече от 50 души, но допреди двайсетина бяхме поне два пъти повече. Липсващата половина живее и работи в чужбина, главно в Германия. И тукашните обаче, а и липсващите, си имат в Кресна къщи, и то добри.

– Твоето семейство попада ли в тази въртележка?

– Да, попада. И аз имам дял за това. От 2010 до 2015 година бях на работа като майстор-строител в Мюнхен, Германия, после пък и трите ми щерки се установиха в Копенхаген. Но не смятам, че е за лошо. Посъбрахме средства и в Кресна си изградихме хубава къща, много добре обзаведена при това. Засега я обитаваме аз и съпругата ми Павлина, а дъщерите ни като идват, когато са в отпуска, засега са ни като гости, но не е изключено и да се завърнат за постоянно.

– Какво правят щерките ти в Копенхаген?

– Много са добре. След първоначално учение в Кресна и там продължиха да учат. Голямата, Гергана, работи като преводачка, втората, Александра, е медичка, а третата, Юлия, се занимава с устройване на офиси.

– Спомена, че Васил Кънчов е писал, че към края на 19 век циганите в Кресненско са се занимавали освен с ковачество и тенекеджийство, и с музикантство. Има ли го сега музикантството в общността ви?

– Не. Може някога да е имало и музиканти, но поне от втората половина на 20 век аз не съм чул и не помня да е имало нашенец, който да се занимава професионално с музикантство, и по тази причина при веселие все си викаме състави от други места. Ковачи и тенекеджии е имало, а и това е била основната работа на повечето от мъжете. Сега вече пък е съвсем друго, че ковачлъкът и тенекеджийството вече умряха като занаяти и всички работим това, каквото работи и другото население в община Кресна, така че като се говори за приобщаване на ромите към другото население из България, в Кресна липсва като проблем.

– Твоят род с какво се е занимавал в миналото?

– Ами то е повече по разкази на по-възрастните от мене. Знам, че дядо ми Айвазо /Андон/ е бил тачен като майстор-ковач. В съревнование в Кресна все е бил с друг майстор, с име Осето. Имало е ковачи и в селата Долна Градешница, Ощава и други села. Моят дядо и Осето са обслужвали всички от Крива ливада /така се наричал град Кресна някога/ и Ново село. Правели им тесли, лопати, мотики, копачи, търнокопи, по нещо, свързано с оборудването на товарния и теглителен добитък, с оранта на нивите, пък и нещо железарско по домовете. Големи майстори са били, имали си работилнички, а в тях зидани здрави пещи, духало, задвижвано на ръка, за да разгаря жарта, а почервенее ли желязото, с чукове върху наковалня добивали форми и вид на сечива и инструменти. Знам, че са работили целогодишно по предварително договаряне с обслужваните семейства. Особено по време и след Втората световна война хората не са имали пари, занимавали са се изключително със земеделие и животновъдство, а заплащането на нови сечива и ремонтите на стари се извършвало в натура – чували жито, яйца, мед, месо, та едните имали с какво да работят, а другите какво да ядат, че било и купонна система.

– А сега?

– Всичко е отдавна минало. Някъде след 50-те години на миналия век нещата се попроменили с появата на електричеството, трудът станал по-лесен, духалото разгаряло въглените с електромотор. Към ковачлъка се добавили и уреди като оксижен, електрожен. Но и това не продължило много. Районът се кооперира и за нуждите на земеделието, животновъдството, а и за другите дейности на кооператива се създават ковашки и коларо-железарски работилници. Естествено, в някои от тях започват работа нашите специалисти в това отношение, а други пък се насочили към промишлени и други дейности, каквито вече имало и в Кресна.

– Имали са и други възможности за труд.

– Имали са и са се възползвали. Някои са специализирали в направа на кюмбета, жабки, готварски и други видове печки като сътрудници към някои цехове, други произвеждали пак земеделски сечива, но не за отделни хора, а като масово производство. Мнозина намерили подслон в цеховете на най-голямото промишлено предприятие в Кресна, а и в цяла Югозападна България в областта на енергетиката – РП „Енергоремонт” – Кресна. Така тръгнали нещата и взели хората да пълнят кесии и да си вдигат хубави двукатни домове.

– Значи промяната е била към по-добро?

– Така излиза. Има и потвърждения. Първият човек в Кресненско, който се купил лека кола, и то „Волга”, бе Адил Ибов Салиев. Скоро го последваха Демчо и други, които се занимаваха с производство на печки. Нашенци бяха тачени хора. Спомням си Исмаил Ибов Салиев, човек с много дебели пръсти на ръцете, работеше най-различни работи главно при спешни случаи към кооператива и без да е учил, оправяше всички пишещи и сметачни машини на администрацията. Нямаше свободен ден, че и на празниците му натрупваха пред дома му да поправя лозарски машини, че и бойлери, хладилници, прахосмукачки.

– Казваш ги със старите им имена?

– Ами може да има опасност да сбъркам някое от новите им.

– Альоша, вашата общност е известна, че обича веселието.

– Така е. Нашенци рядко изпадат в тъга. Свикнали са и да има, и да няма. На някого може кесията да е напълно сплескана, но дойдат ли празниците Гергьовден и Голяма Богородица, циганин не остава без печено агне. Не се забравят и празниците Божик, Йордановден и колко ли още, а пък като на панагон идват рождени дни, именни дни, годишнини.

– Сега тези от вашите, които са в трудоспособна възраст, с какъв труд попълват трудовите си книжки?

– Ами работят като майстори-заварчици, по строителството, мнозина са в РП „Енергоремонт”, пък вече казах и че който намери за добре, минава границата. Във всичко може да откриеш нашенец, но само в земеделие не го търси. Може би е по ген, че и някога тази общност е стояла далече от това, що се работи с мотика…

– Альоша, израснал си в семейство с 8 деца. Как беше?

– Ами детство като детство, все е имало някакви игри, макар и така – малко жадно и гладно. Не им е било лесно на тате и мама да сложат на масата на обяд ядене за 10 души, а не е само обядът, трябва и на закуска, че и вечеря, и не е само ден или два. Но издържали сме, калили са ни, станали сме и ние хора, та и сега нашите деца не знаят какво са несгоди и лишения. Осем рожби сме били, но всички сме живи, имаме си семейства и я караме. В поредност аз съм четвърти, като преди мене са Теменужка, Албена и Андрей, а след мене близначките Елка и Велка, после са Капка и Аржентина.

– Някой от вас гони ли рекорда на родителите ви?

– Пак за 8 деца? Не. Задоволили сме се аз с три щерки, а другите от 1 до 3.

– Альоша, как житейства вашата общност с другите хора в Кресна?

– Да не излезе самохвалство, но Кресна и другите селища с нашата общност проблеми нямат. Всички сме в един кюп, в една църква, на Господ се молим.

– Как се виждаш занапред?

– Засега съм здрав, работи ми се и работя. Семейно съм устроен с хубав дом, обзаведен е с необходимото, че достигащо и до уют, имаме няколко леки коли, щерките ми засега са добре устроени в Копенхаген. И какво? Ами живот и здраве!

Разговаря БОРИС САНДАНСКИ

loading...


Коментар с Facebook

Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *