* Парите за ресурсно подпомагане са за обезпечаване работата на специалистите, а не за чистачка, ток и гориво… * Миналата учебна година в училища и детски градини е оказвана допълнителна подкрепа на 913 деца и ученици със СОП, в риск, с изявени дарби и хронични заболявания *
„Моля ви, търсете варианти да назначите логопеди!” – този призив отправи към директорите на детски градини в областта старши експертът по приобщаващо образование в РУО Цветана Атанасова.
Както „Струма“ писа, миналата седмица в Банско се проведе двудневна работна среща между ръководителите на образователните институции в системата на предучилищното образование и експерти от Регионалното управления на образованието начело с началника Ивайло Златанов. Бяха обсъдените множество въпроси и казуси, представени бяха предстоящи промени в Закона за предучилищното и училищното образование. Малко преди началото на учебната година имаше и съвещание с директорите на училища. И на двете срещи бе обърнато специално внимание на приобщаващото образование, като тази тема бе обособена в отделен панел. Що сe касае до нормативната база, на директорите бе припомнено, че приобщаващото образование е свързано с оказване на обща и допълнителна подкрепа. Общата подкрепа за личностно развитие е насочена към всички деца/ученици и се изразява в занимания по интереси, кариерно ориентиране, допълнително обучение и консултации по учебен предмет, библиотечно-информационно обслужване… За разлика от общата, допълнителната подкрепа не се осъществява от всички педагогически специалисти, а от конкретни – логопеди, психолози, ресурсни учители, и се оказва само на деца/ученици със СОП /специални образователни потребности/, с хронични заболявания, в риск и с изявени дарби.
По данни на образователните институции за миналата учебна година допълнителна подкрепа е предоставена на 704 ученици със СОП в 87 училища, на 160 в риск, на 39 с хронични заболявания и 84 с изявени дарби. Общият брой назначени педагогически и непедагогически специалисти за работа с ученици със специални образователни потребности е бил 166. От тях 49 са ресурсни учители, като най-много – трима, са в СУ „Никола Вапцаров“ – Петрич. Психолозите са били 38, логопедите – 28, помощник на учителя – 9, като трима от тях са в благоевградското 9 ОУ. Съответно образователните медиатори са били 32 /по трима в СУ – Гърмен и СУ „Антон Попов – Петрич/ и социални работници – 10, от които двама в Техническата гимназия в Сандански.
Що са касае до детските градини, допълнителна подкрепа е оказвана на 209 деца със СОП /в 42 ДГ/, на 14 деца в риск, на 18 с хронични заболявания и на 29 с изявени дарби.
Общият брой на педагогическите и непедагогическите специалисти е бил 71, като по 7 са ресурсните учители и психолози и 38 логопеди. Помощник на учителя е имало на 16 места, като най-много, общо 4-ма, са в ДГ №11 „Здравец“ в Благоевград. Назначените образователни медиатори са трима.
„38 не е реалната бройка на логопедите, тъй като на много места те работят в повече от една детска градина. Или назначението им се води в една ДГ, но те обхващат няколко. Самият закон е разписан така, че логопеди и психолози трябва да има във всяка една институция, независимо дали е детска градина или училище, но при нас това реално липсва. И ако сравнявам назначенията в областта с тези в страната, ние сме горе-долу добре. Нещата не са толкова добре обаче от гледна точка на това, че освен обща логопедите оказват и допълнителна подкрепа, а във възрастта, в която са деца по ДГ, те имат най-голяма нужда именно от такъв специалист. И знам, че всичко е свързано с финанси, но ако по някакъв начин съумеете, търсете вариант да назначите логопед. Той ще ви е от изключителна помощ, защото неговата дейност касае и езиково-говорната корекция и фината моторика. Така че, имате ли възможност, моля ви, ориентирайте се към това да си назначите такъв специалист“, обърна се към директорите на детските градини Цветана Атанасова и подчерта, че съгласнo наредбата един специалист /ресурсен учител/ не може да работи с повече от 12 деца в група.
Важен акцент е и ранното оценяване на потребностите за подкрепа на личностното развитие на децата. Въпросната диагностика се прави чрез скрининг тест за деца между 3 години и 3 години и 6 месеца. За останалите деца извън този диапазон се прави оценка между 5-6 години.
„Изследването се провежда чрез скрининг за определяне на риск от възникване на обучителни затруднения. То е индивидуално за всяко дете и с писменото съгласие на родителя, който след това трябва да бъде запознат с резултатите. На база оценката координаторът в детската градина съвместно с родителя определя за всяко дете дейности от обща и/или допълнителна подкрепа“, обясни старши експертът по приобщаващо образование и подчерта, че резултатите от извършваните диагностики се използват единствено и само за определяне дейности за подкрепа и до тях имат достъп учителите и специалистите, осъществили оценяването.
„Имахме опасения от родители, които не бяха съгласни да се извършва скрининг заради това, че информацията може да бъде разпространена, да стигне до други майки и учители“, посочи Цв. Атанасова и акцентира, че информацията от оценяването не трябва да се разпространява.
След направения скрининг вариантите са три. При първия се установява липса на потребност от подкрепа на личностно развитие, тоест детето няма затруднения, справя се добре на базата на изследваното. В такива случаи то се обучава по държавния образователен стандарт за предучилищното образование. Вторият вариант касае деца, при които се забелязват индикации и проблеми, тогава се пристъпва към оказване на обща подкрепа с цел превенция на обучителните затруднения, в зависимост от индивидуалните потребности. При установяване на сериозни дефицити се предоставя допълнителна подкрепа за конкретното дете, като се осигурява и ресурсен учител /ресурсно подпомагане/ и други специалисти при необходимост.
Старши експертът коментира и че деца със СОП могат да бъдат отлагани за постъпване в 1 клас с една година, като идеята е в посочения период те да останат в детската градина и при възможност да наваксат пропуските си. Самото отлагане се осъществява от екип от Регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование /РЦПППО/ след подадено заявление от родител. Решението се взема в срок до 30.06., като задължително трябва да има основателна и обективни причини /включително и документ от специалист лекар/ за подобно отлагане.
„А не просто защото на някоя майка й е хрумнало, тъй като сме имали и такива случаи. Идва майка и казва: „Аз прецених, че детето ми не е готово за 1 клас, по-добре да остане още една година в детската градина”. Няма как. Значи тя пред себе си не признава, не го води на лекар, а в следващия момент преценява, че не е готово за училище. Така че при всички положения трябва да имаме медицински документ, за да бъде отложено детето“, каза старши експертът и изтъкна, че самата нормативна база дава реверанс отлагането да е до 15.09., ако се пропусне срокът – до 30.06.
Насоки бяха дадени и по отношение на документите, необходими за оказване на допълнителна подкрепа, попълването на информация в базата данни /НЕИСПУО/, норматива за финансирането… От разясненията стана ясно, че ако в съответната детска градина има назначен ресурсен учител, то институцията ще получава над 7000 лв., колкото ще бъде нормативът за издръжка на дете със СОП. Ако обаче ресурсното подпомагане се осигурява от РЦПППО, то парите отиват в центъра, а детската градина получава само средствата за създаване на условия за приобщаващо образование, които са в размер на 866 лв. на дете. Или казано с други думи, парите за ресурсно подпомагане „следват“ ресурсния учител.
„Това са пари, които трябва да бъдат изразходвани, за да се вземат материали и пособия за работа с тези деца. Това не са средства /защото в училища срещнахме и такива случаи/ за чистачка, гориво, ток… И пак ще кажа – тези пари се отпускат, за да бъде подпомогната работата на колегите, оказващи допълнителна подкрепа“, пределно ясно бе Цв. Атанасова.
На срещата присъства и директорът на РЦПППО – Благоевград Десислава Радкова. Тя бе представена и посрещната с аплодисменти, още повече че мнозина от директорите на ДГ за пръв път я видяха на живо.
„Изключително ме е приятно да се видя с всеки един от вас, не само да си говорим по телефона“, каза директорката на Регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование. Последва и дискусия, а един от отправените въпросите бе кога ще има стандарт за логопедите и психолозите в детските градини.
СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА
