85,2% от живеещите в Благоевградска област при последното преброяване са се самоопределили като членове на българската етническа група, 5% към турската, 4,4% са отбелязали, че са от ромския етнос, 4% са се посочили като членове на друга етническа група, 0,4% са обявили, че не могат да отговорят, а 0,9% – че не желаят. Това съобщи началникът на Статистическото бюро в Благоевград Емилия Илиева.
Данните са към 7 септември 2021 г. и според тях на територията на областта живеят236 951 българи, което е с 3,4% по-малко в сравнение с 2011 г., 14 028 турци /с 1% по-малко от преброените преди 11 г./, и 12 318 роми, като последната етническа група е единствена с нарастване от 1% в сравнение с предишното преброяване.
Българската етническа общност преобладава във всички общини на територията на област Благоевград. Лицата, самоопределили се към турската етническа общност, са концентрирани териториално главно в общините Белица (22.0%), Якоруда (19.7%), Гоце Делчев (18.8%) и Гърмен (17.9%). Лицата от ромската етническа група са разпределени териториално във всички общини на областта, а най-голям е делът им в общините Струмяни – 21.0%, Гърмен – 12.6%, Белица – 8.3%, Петрич – 6.5%, и Симитли – 6.3%.
Характерният за последните десетилетия процес на застаряване на населението засяга в най-голяма степен лицата от българската етническа общност. При тази група делът на населението на 65 и повече навършени години е най-висок – 22.6%, при 15.4% и 6.1% съответно за турската и ромската етническа група.
Сред трите основни етнически общности най-висок е делът на младото население (0-14 навършени години) при ромите – 27.6% от самоопределилите се към този етнос. Делът на младите при турската етническа група е 15.8%, а най-нисък е този дял при българската общност – 12.7%.
30.0% от лицата, които не могат да определят своята етническа принадлежност, и близо една пета от тези, които не желаят да отговорят, са на възраст до 14 навършени години, показва още статистиката.
Наблюдават се съществени различия в образователната структура на населението по етническа принадлежност. Докато при самоопределилите се като българи 73.8% са с високо образование (21.2% с висше и 52.8% със средно), то при населението от турската етническа група с високо образование са 47.6% (7.8% с висше и 39.8% със средно), а при ромския етнос относителният дял на този показател е 13.3% /0.8% с висше и 12.5% със завършено средно образование/.
В сравнение с 2011 г. и при трите основни етнически групи се наблюдава положителна тенденция на увеличаване на абсолютния брой и относителния дял на лицата със завършено висше и средно образование. За десет години делът на населението със завършено висше образование нараства от 0.6 на 0.8% сред ромската етническа група, от 4.1 на 7.8% сред турската и от 16.0% на 21.2% през 2021 г. сред самоопределилите се към българската етническа група.
Ако под грамотност се разбира умението да се чете и пише с разбиране на прочетеното и написаното, 9.9% от ромите на възраст над 9 г. са неграмотни, за турската етническа група този процент е 0.7, а за българската етническа група 0.4%.
Има значителни различия и по отношение на участието на пазара на труда на лицата от различните етнически групи. Най-висока е заетостта във възрастовата група от 15 до 64 г. при българската етническа група с коефициент на заетост 60.1%, а най-нисък е този показател при ромската етническа група – 21.5%.
Безработицата е най-висока сред ромите – 51.8% от икономически активните лица от този етнос са били безработни в седмицата преди преброяването.
Почти всеки четвърти икономически активен на възраст 15-64 г. от турската етническа група също е бил без работа, а в българската етническа група този процент е най-нисък – 11.3%.
Българският е майчин език за 254 268 души, или 93.6% от населението на област Благоевград, турският – за 5252 души, или за 1.9%, и ромският – за 8620 души, или за 3.2% от отговорилите на въпроса. Друг майчин език са посочили 1930 души, или 0.7%.
Сред самоопределилите се към турската етническа група за 4473 души (31.9%) майчин език е турският, а за 9442, или 67.4%, майчин е българският език.
Ромската етническа група e малко по-разнородна в своето самоопределение по майчин език – 8461 са посочили ромския за майчин език, 3398 – българския, а 65 – турския език.
Лицата, самоопределили се към християнско вероизповедание, са 196 841, или 72.4% от отговорилите на въпроса. Сред тях преобладават източноправославните християни – 191 976, или 97.5%, следват лицата с протестантско вероизповедание – 3703 (1.9%), католическо – 366 (0.2%), а 18 са посочили арменско апостолическо вероизповедание. Отговорът „друго християнско“ са избрали 778, или 0.4% от отговорилите на въпроса.
Мюсюлманско вероизповедание са посочили 52 958 лица, или 19.5%, юдейско – 46, а други вероизповедания изповядват 127 лица.
Възрастовото разпределение на лицата, самоопределили се към различните вероизповедания, показва, че най-висок е относителният дял на възрастните (65+ години) при лицата, изповядващи юдейско вероизповедание – 30.4%, а най-нисък сред младите хора на възраст 0-14 г. също е при лицата от това вероизповедание – 6.5%.
При лицата, самоопределили се към българската етническа група, 186 340 души, или 80.7%, са с източноправославно вероизповедание, 137 (0.1%) – с католическо, 1362 (0.6%) – с протестантско, и 27 216 (11.8%) – с мюсюлманско вероизповедание. Отговор „нямам“ са посочили 2523 (1.1%) лица, а „не мога да определя“ – 4281, или 1.9% от самоопределилите се към българската етническа група.
За 13 611 души (97.1%) от самоопределилите се към турската етническа група отбелязаното вероизповедание е мюсюлманско, 178 (1.3%) са избрали източноправославно вероизповедание, 23 (0.2%) от тази етническа група са посочили, че нямат вероизповедание, а 41 (0.3%) не са успели да се самоопределят.
Сред самоопределилите се към ромската етническа група преобладават тези с източноправославно вероизповедание – 4129, или 34.4%. Мюсюлманско вероизповедание е посочено от 748 (6.2%) от ромите, протестантско – от 2191 (18.2%), „нямам“ вероизповедание са отбелязали 1175 (9.8%) и „не мога да определя“ – 1875 (15.6%) от самоопределилите се към ромската етническа група.
В териториален аспект най-висок е делът на самоопределилите се към християнско вероизповедание в общините Кресна (96.1%), Сандански (91.3%), Петрич (91.2%) и Струмяни (89.3%), а най-нисък – в общините Сатовча (6.7%), Якоруда (12.2%) и Белица (19.2%).
Лицата, самоопределили се към мюсюлманско вероизповедание, са концентрирани предимно в общините Сатовча (90.6%), Якоруда (84.5%), Белица (79.1%), Гърмен (72.8%), Хаджидимово (44.8%) и Гоце Делчев (33.4%). Най-нисък е този дял в общините Струмяни, Кресна, Сандански и Петрич – от 0.0% до 0.6% от отговорилите на въпроса.
Комбинирането на въпросите за вероизповедание и религиозност показва, че 90.7% от самоопределилите се към мюсюлманско вероизповедание са посочили, че са религиозни, докато при самоопределилите се към християнско вероизповедание този дял е 84.5%.
ВАНЯ СИМЕОНОВА
