Най-вероятно вече всички знаят кой е Стоян Стоев, но все пак, ако трябва да се представите с едно изречение, кое ще бъде то?
Баща на две деца. Това синтезира и приоритетите в живота ми, а и защо съм се впуснал в тази надпревара. Защото едно от най-важните неща за мен е да възпитавам любовта към мястото, на което сме родени, така както и моите баба и дядо и родителите ми са ме възпитавали. Затова и искам да опитаме да променим настоящето и бъдещето на Сандански.
Вие сте кандидатът на ГЕРБ – това тежи, или дава предимство на тези избори?
Преди години, когато се създаваше ГЕРБ и когато имаше опашка от желаещи да се представят като най-големите поддръжници на партията, бях поканен да бъда общински координатор в Сандански. Имаше много, много хора, които искаха да бъдат на моето място. Тогава се откриваха много големи възможности за реализация на всякакво ниво – община, областна управа, държавно управление. Мен обаче не ме блазнеше нищо от това. Исках да се реализирам успешно в частния бизнес, да постигам повече и да се развивам професионално. Затова сам се отдръпнах от политиката. Мога да кажа, че си тръгнах от там, където всеки искаше да бъде. Просто защото властта никога не е била самоцел или нещо, което ме е движило. След това обаче създадох семейство и животът ми започна да се променя. Да, реализирах се успешно, дори колкото и нескромно да звучи, мога да кажа, че обезпечавах семейството си материално на едно добро за нашите стандарти ниво. Виждаш обаче, че колкото и добре да се справяш, има общи проблеми, от които не можеш да избягаш – здравеопазване, образование, детски площадки, дупки и още, и още. Има два варианта – или събираш багажа и заминаваш да живееш някъде другаде, или трябва да запретнеш ръкави и да опиташ да промениш ситуацията.
И така се върнахте отново в политиката?
Честно казано, никога не смятам, че съм бил в политиката. Нито сега, нито преди. Но мога да кажа, че през 2007 г. си тръгнах оттам, където всеки искаше да бъде. А през 2019 г. отидох там, където никой не искаше да бъде. Защото ГЕРБ точно бяха загубили изборите за кмет, а всички симпатизанти буквално бяха преследвани – уволнявани, набеждавани и какво ли не. Близките ми се шегуват, че правя всичко на обратно. Защото обърнах гръб на партията, когато можех да извлека позитиви от нея, а после извървях с нея най-тежките години – на чегъртането, на обидите на какво ли не. Аз обаче вярвам, че човек трябва да бъде принципен и последователен. След като веднъж съм се ангажирал с тази организация, значи ще остана с нея. Не приемам и не разбирам честите смени на цветовете – приятелите, футболният отбор и жената, която обичаш, са за цял живот. По същия начин е и с убежденията. Но и се надявам да намираме повече поводи да се обединяваме – аз никога не съм делял хората по партиен или друг принцип. Те са два вида – добри и такива, с които по-добре да нямаш общо. Така че се надявам и за мен да преценяват по личността ми, вместо да се слагат партийни или други етикети.
Как оценявате предизборната кампания и каква е Вашата прогноза за изборите?
Има изключително добра атмосфера, където и да отида. Говорим честно и открито с хората, виждам, че има воля и стремеж за промяна. Големият проблем за всички нас е, че сме били лъгани прекалено много пъти. Нормално е да има недоверие и най-вероятно и това е най-трудно да променим – тази нагласа на хората към изборите. А това води и до още един голям проблем – хората смятат, че всички са „маскари“. Затова и много от тях си казват – така или иначе ме лъжат, по-добре да взема 50 лв. за гласа си. А това е пагубно. Защото никой не дава нищо даром и ако някой днес плаща, за да гласуваш за него, значи утре ще направи така, че да си вземе тези пари от теб, и то с лихва. Зная, че звучи банално, но тези хора крадат бъдещето ни. На това също можем да противодействаме само с много разговори.
Кои са най-важните приоритети за Вас?
Най-важният приоритет е община Сандански. Трябва да я променим и да я направим много по-успешна. Младите хора да остават да отглеждат децата си тук и да посрещаме в пъти повече гости. Да има поминък и адекватни доходи. Затова и трябва да променим начина на работа във всички сектори. Зная, че проблемите са много, зная и че ще има много подводни камъни. Ето ви един пример – знаете ли, че новият кмет, който и да бъде той, реално няма да има бюджет за капиталови разходи през 2024 година? Защото всичко е изхарчено в аванс. Заедно с това трябва да се обслужват големите заеми, които изтеглиха. Затова и няма да бъде лесно. Трябва да изразходваме много по-ефективно всеки лев, да печелим проекти и да се борим за повече средства от държавния бюджет. В противен случай сме обречени.
Кой според Вас е най-големият проблем на Сандански?
Работата на парче и липсата на план. Всичко се прави без никаква идея, без анализ. Това е най-важното, което трябва да променим. Ще Ви дам един пример – направихме анализ на всички проблемни места – и като наземна, и като подземна инфраструктура. Оказва се, че ако ремонтираме изцяло само 3 улици, ще решим 30% от всички ВиК проблеми. Липсват действия обаче и знаете ли защо? Според мен просто защото общината не знае това. Те не разбират колко е важно да взимаш решения, основани на факти. Планират ремонтите по това кой живее на дадена улица или за кого гласува дадено село. Не може да живеем така. Не и в 21 век.
Най-важните проекти, които искате да направите за Сандански?
Имаме много амбициозна програма с конкретни идейни проекти. Знаете, че за мен изграждането на закрит плувен басейн е лична кауза. Направихме и Инициативен комитет, в който влезе и олимпийският медалист Петър Стойчев. Защото закритият басейн на Сандански трябва да бъде национален приоритет – дали сме толкова шампиони на страната ни, че сме си го заслужили. Друга важна тема – паркирането. В Сандански има естествена денивелация и искаме да я използваме за един по-иновативен подход за решаване на тези проблеми с изграждане на няколко паркинга на две и повече нива. Искаме и изцяло нов облик на пазара – това да бъде място, на което да поканим туристите. Едновременно да увеличим оборота за търговците и производителите, но и да създадем връзка между туризма и селското ни стопанство. Болно ми е да го кажа, но трябва да завършим булевард „Европа“. Защото там се изсипаха огромни пари, но всъщност той остана недовършен. Трябва да има кръгово кръстовище при паметника на Спартак, защото в момента е не само много опасно, но и абсурдно в логистичен план. Представете си ако един тежкотоварен камион или автобус се заблуди и влезе по булевард „Европа“ – къде според Вас може да обърне? Имаме и още идеи – да защитим парка от строителство и да увеличим площта му. Да изградим нов парк при Спортната зала и да направим вело- и пешеходна връзка с парк „Св. Врач“. Зная, че няма да ни стигне времето и средствата за всичко, но ще работим така, че да покажем, че Сандански наистина може много повече.
Говорите за повече инвестиции, но как ще ги привлечете?
Виждали ли сте как изглеждат действащите ни индустриални зони? Няма елементарна инфраструктура. Всичко е в дупки, липсва осветление. За да привлечеш инвеститор, той първо гледа какво е положението с действащите предприятия. Това не го разбират нашите управници и си мислят, че с дребни хитрини ще излъжат сериозни компании, като им обещаят всичко, а после ги оставят сами да се борят в калта. Затова и всички инвестиции ни заобикалят. Стигнахме дотам, хора от нашата община да пътуват, за да работят при съседите ни. За да стигнем дотук, се иска истински талант в безхаберието. От 5 години имаме подписан Меморандум с държавната компания „Индустриални зони“ за изграждане на индустриален парк при Дамяница. Оттогава знаете ли какво направи общината? Нищо. Така че трябва да сме много по-активни и да реализираме този проект максимално бързо. И за да няма спекулации, ще подчертая – няма да допуснем никакво производство, което би навредило на уникалния ни климат. Само лека промишленост и зелени компании. Които ще създават икономически възможности и ще дадат добавена стойност на местната икономика.
Последен въпрос по може би най-емблематичната тема за Сандански – туризма. Какво предвиждате за него?
Първо и много важно – да има яснота колко средства изразходваме за популяризирането на Сандански и как. Второ – да включим бранша във взимането на решенията за сектора. През последните години бе създаден един съвет, който имаше такава претенция, но така и не заработи. Това трябва да променим. Заедно с това трябва да се модернизираме – изоставаме пагубно от всички съвременни тенденции. Повече дигитализация, повече умни решения, за да бъдем наистина успешни и да спрем да лежим на стари лаври. Виждате как дестинации, за които никой не беше чувал преди 10-20 години, днес ни изпреварват: и като туристи, и като мащаб на инвестициите. Трябва да възстановим връзката между туризма и културата, която буквално бе изкоренена през последните години. Мелник да бъде символ на Сандански, но и на България. Срам ме е да Ви кажа, че на срещата ми с местните хора се оплакват, че няма дори един банкомат в града. Представяте ли си? Какъв туристически център може да бъде, ако няма един банкомат?! Ще го кажа и по-цинично – местните хора се опитват с всички сили да създадат продукт, който да заслужава парите си, а общината не може да осигури дори предпоставката да се случи това – да има откъде хората да изтеглят пари. Срам ме е да говоря какво още ми разказаха – за тоалетните, за липсата на каквато и да е визия. Просто не трябва да го говорим, защото се излагаме. Мога да говоря още много за туризма и го правя на всяка среща – дори в най-малкото населено място. Знаете ли защо – защото колкото повече туристи и постъпления имаме в общината ни, толкова повече ще има за всички – и за инфраструктура, и за образование, и за здравеопазване. За всичко. Затова и е толкова важен туризмът.
