*Звездите често го вземали с тях на снимки, давали му ролята на „третото дърво вляво“
* 3 пъти изселват фамилията от родната им къща, която е използвана от фелдмаршал Лист*
Легендарният софийски ресторантьор Никола Антикаджиев, който почина 4 дни преди да навърши 93 г., има история, достойна за холивудски филм. В продължение на 70 години бил управител на култови заведения – като клуба на актьора, клуба на Сатиричния и на Народния театър, ресторант „Антик“. Покрай работата си се запознава с най-големите знаменитости в България – от политици до артисти.
„Познавам вpемето и пpи цаp Боpиc, поcле пpи Гeоpги Димитpов, пpи Вълко Чеpвенков и пpи Тодоp Живков. Сега живея пpез вpемето на т.наp. демокpация. Но най-важното, ĸоето cъм пpидобил от вcичко, е общyванeто c големи личноcти, те ме наyчиxа да пpеценявам xоpата. Много рядко съм се лъгал, знам кой колко cтpyва. Защото на този cвят оcвен cемейcтвото cъщеcтвyват cамо две неща – здpаве и пpиятели, вcичко дpyго е ала-бала, да знаете. Никога не съм бил предател и като обещая нещо, cъм го изпълнявал винаги“, cподеля приживе Антикаджиев.
Никола винаги знаеше какво и как да каже, за да те окуражи и оправи настроението ти. Името му отваряше врати и решаваше нерешими проблеми. В гигантското му сърце имаше място за всички поравно, а душата му бе подслон за всеки, потърсил го.
Антикаджиев е роден в Петрич на 18 ноември 1929 г. Семейството му било заможно и патриархално. В огромна къща живеели 21 души, разпределени в 4 апартамента и 4 летни кухни, а отдолу имали 4 магазина. Дядо му направил първия магазин за кинкалерия и галантерия, а баща му отворил единствения за времето си маркет за брашно и зърнени храни в града. Домът му бил толкова красив, че няколко пъти семейството му е изселвано. На 6 април 1941 г. германците завзели къщата и там се настанил щабът на немската армия на Балканите начело с фелдмаршал Вилхелм Лист. След 3 години, през септември 1944 г., Седма Рилска дивизия също използвала сградата. Третият път обаче бил най-стресиращ. През нощта на 1 август 1950 г., докато всички спели, милиционери влезли в жилището с насочени пистолети и с викове ги събудили: „Ставайте веднага! И си вземете за 2-3 дни дрехи и нещо за ядене“. Преместили ги в Твърдица, а след това семейството на Никола Антикаджиев се установило в София. Бил три години трудовак, като през последните 6 месеца бил в Ансамбъла на трудова повинност и тогава се запознал с Георги Парцалев, Саркис Мухибян, Енчо Багаров и др. Малко по-късно се оженил за Магдалена, която била в танцовата трупа. Животът му се завъртял по такъв начин, че се влюбил в ресторантьорството. Вероятно наследява таланта в търговията от дядо си и баща си. През 1964 г. започнал работа в счетоводството на „Балкантурист“. Директорът обаче му предложил да го направи управител на кулинарния магазин, защото работата изобщо не вървяла. Продавали се всякакви торти, пасти, кексове и сладолед.
Никола Антикаджиев бил първият, който внесъл от Италия кафемашини, и всяка сутрин пред магазина се редели най-известните личности у нас. За всеки празник Антиката поръчвал 100 торти от ресторанта на „Плиска“, 100 от „България“ и 200 от хотел „Балкан“. С колата на най-добрата си приятелка Невена Коканова ги прекарвали на няколко курса и ги слагали в големи хладилници. Цената на една торта била 3,20 лв., а най-скъпата била „Гараш“ – по 7 лв. Много хора купували от сладкишите, но писателката Дора Габе всеки вторник поръчвала „Гараш“, за да черпи приятелките си. Сутринта звъняла на Никола и му казвала: „Добро утро, г-н директор, днес е вторник“. Разбира се, той знаел, че тя ще дойде точно за тази торта.
Великият ресторантьор Никола Антикаджиев е бил изключително близък с всички известни актьори у нас и е участвал в сериала „На всеки километър“. По случай 40-годишния си рожден ден решил да покани всичките в апартамента си от 56 квадрата, като присъствали и негови близки футболисти. Там били Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Нейчо Попов, Ламбо, Григор Вачков, Кольо Анастасов, Гунди, Жечев, Пенев, Гаганелов, Шаламанов, националният вратар Симеонов и още много хора. Всичките били един върху друг, защото нямало място. За да бъде купон до зори, Антиката купил една каса с 20 бутилки ракия от „Евксиноград“, от гастронома в ЦУМ каса уиски „Грексън“, по 4 лв. бутилката, и две каси сингапурска бира „Тайгър“ в кутии. Всичко било изпито до 5 ч. сутринта. Невена Коканова и Нейчо Попов държали реч, а Стоянка Мутафова през смях викала на футболистите: „А тия там, неграмотните, няма ли да кажат нещо“.
Любопитното е, че благодарение на част от екипа на „На всеки километър“ се ражда идеята да се направи клуб на актьора в София. Докато снимали в Западен Берлин, една вечер на разходка излезли Антиката, Любомир Кабакчиев, Георги Черкелов, Стефан Данаилов и жена му Мери, Невена Коканова и Любомир Шарланджиев, Григор Вачков и съпругата му Силвия и режисьорът Неделчо Чернев. Кабакчиев знаел перфектно немски и им предложил да им покаже приятно заведение, което се оказало клуб на актьора. Когато си тръгнали, Любо им предложил: „Дайте да си направим и в София такова място“. Веднага след като се върнали в България, Антиката намерил помещението на бившия бар „Астория“, което било пусто, и там създал бохемското място. Малко по-късно правят и другото известно заведение в тези среди – клуба на Народния театър. През 1975 г. в сградата имало голям ремонт и всички решили заведението на актьорите да се премести почти на покрива на театъра. Тогава обаче сградата все още не била открита официално. Едва на 30 април 1976 г. със спектакъла „Хъшове“ оживява голямата сцена. След края на пиесата всички заедно с Тодор Живков, който също бил на представлението, се качили на последния етаж и вдигнали наздравици.
Невена Коканова моли приятеля си Кольо, преди да почине: Запали лампата, че там, където отивам, само тъмнина ме чака
*Дъщеря й е на 5 г., когато ресторантьорът трябва да съобщи на актрисата, че мъжът й Любо Шарланджиев е починал * Година след смъртта му тя заминава с малката при Раде Маркович, но там взема неочаквано решение *
„Kольо, запали лампата, че там, където отивам, само тъмнина ме чака“. Това казвала на известния ресторантьор Никола Антикаджиев актрисата Невена Коканова малко преди да почине, когато вече била много болна. Двамата били неразделни приятели в продължение на 33 години, а до смъртта си Антиката не можел да прежали Венчето, както я наричал. Те се запознават през 1968 г., когато той е управител на кулинарния магазин на „Балкантурист“ на бул. „Ал. Стамболийски“. Веднъж Нейчо Попов и Георги Калоянчев отишли с Невена Коканова при Антикаджиев. По това време тя се снимала в „Отклонение“ на Гриша Островски и Тодор Стоянов. Била убедена, че това е най-интересната й роля след Ирина в „Тютюн“. След няколко месеца Антиката присъствал и на 29-ия й рожден ден на 12 декември и оттогава двамата станали неразделни. Малко след това Невена Коканова била първата актриса от гилдията, поканена в Музея на модерното изкуство за прожекцията на „Отклонение“ в Ню Йорк. Когато се прибрала, цял месец разказвала за Америка на близките си приятели. Канели я на всички фестивали в Европа. Много режисьори искали да я снимат, но тогава режимът не разрешавал звездите ни да работят на Запад.
„Получаваше много награди, но остана земен човек – споделя ресторантьорът в книгата си „Антикаджиев разказва: Аз познавах тези хора“. – Тя беше голяма актриса, но преди всичко беше великолепен човек. Сърдечна, добра, винаги готова да се притече на помощ. Аз я посрещах и аз я изпращах на летището и гарата. В Белград, на турнето на Сатиричния театър с пиесата „Когато розите танцуват“, само като прочетоха, че Невена участва, беше истинско стълпотворение. И това 5 г. след прожекцията на „Крадецът на праскови“. След като се роди Теодора, тя намали пътуванията, за да е около нея. Детето беше на 5 г., когато съпругът й Любо Шарланджиев почина. Тя беше в Тетевен и аз я намерих, за да й съобщя тъжната вест. Тя не можа да го прежали. Той бе ученическата й любов. Беше се омъжила за него на 19 г.“.
Никола Антикаджев признава, че по време на снимките на „Крадецът на праскови“ между Невена и сръбския актьор Раде Маркович пламнала любов от пръв поглед.
„Имаше истинска симпатия между тях – споделя Антиката. – Тя обаче много обичаше съпруга си Любо. Година след смъртта му заедно с дъщеря си Теодора отиде в Сърбия и се видя с Раде Маркович на вилата му на Адриатика. Като се върна, Невена дойде веднага при мен и ми каза: „Кольо, въпреки многото разговори повече няма да се омъжвам. Имам си дете, а и Любчо не мога да забравя“. Не я попитах защо така е решила“.
След смъртта на Шарлето Невена Коканова разкрива и част от другите си таланти. Като режисьор довършила „Трите смъртни гряха“ на съпруга си. А в „На всеки километър“ свирела и на пиано, където с Ламбо имали такъв епизод. Актрисата имала страхотен нюх – веднага разбирала от кой сценарий ще стане филм.
През годините управителят на клуба на Народния театър много се ядосвал на някои зли езици, че Коканова ставала само за киното. За да им опонира, той дава за пример пиесата „Варшавска мелодия“ с Апостол Карамитев в Театър 199. Двамата били толкова добри, че салонът винаги бил препълнен, въпреки че спектакълът се въртял два пъти в седмицата в продължение на два сезона.
„Малко преди Апостол да умре, а това се случи на 9 ноември 1973 г., Венчето дойде и ми каза: „Кольо, той е невероятен работохолик, но с него всичко става лесно – отбелязва Антиката. – Тя беше истинска звезда в Сатирата – нейния театър. Участваше в „Ревизор“, а после Нейчо я караше да играе и в „Големанов“. А тя идваше и ми подмяташе: „А откажи му ти на Нейчо, ако можеш“.
Според Антиката Невена Коканова имала още една изключителна дарба – да рисува. „Една вечер бяхме в театъра и тя ми каза внезапно: „Хайде да те водя у нас“ – посочва ресторантьорът. – Шарлето ни посрещна и попита какви са тези късни гости, но тя го отпрати да си легне. Извади скицник и започна да ми прави портрет“. Заедно с това Никола Антикаджиев никога не забравял думите на Коканова, написани за него като послание: „На Кольо – да знае, че човек помни, докато живее и обича“.
Антиката урежда визата на Георги Марков
Покрай приятелството си с Невена Коканова Антиката бил много близък и със съпруга й – режисьора Любомир Шарланджиев. Именно той запознал Никола със Стефан Данаилов през 1968 г. Тогава Антикаджиев вече бил управител на хотел-ресторант „Славия“. Шарлето влязъл с Ламбо и казал на Антиката: „Да знаеш, Стефан ще стане голям артист“. През годините ресторантьорът се е шегувал, че актьорите го вземали навсякъде за снимки, а на него винаги му измисляли някаква роля от типа на „третото дърво отляво“.
През 1968 г. започнали снимките на сериала „На всеки километър“, в който участва и Никола Антикаджиев. В началото на юни Шарланджиев отишъл при Антиката и му казал, че ще е част от екипа, затова трябва да замине с тях за ГДР. За 20 дни 150 души били в Ерфурт. Снимали и в Западен Берлин. След това се прибрали у нас, където били в различни градове. Докато били в Белоградчик, Антиката бил в една стая с Ламбо и Григор Вачков.
Един от сценаристите на сериала бил писателят Георги Марков, който след години ще бъде убит в Лондон. Всичко вървяло по план, докато не свалили една от пиесите му /“Аз бях той“/ в Сатиричния театър след премиерата й. Причината била критика към един от партийните секретари. В интервю Олег Калугин заявява, че писателят Георги Марков е убит от българските служби с помощта на руските. Тогава Марков имал италианска виза, за да посети брат си. Никола Антикаджиев и Нейчо Попов отишли при един от шефовете на паспортната служба и ходатайствали за изходна виза на театралния сценарист, без която не можел да напусне страната. Антиката успял да уреди и застраховката на автомобила на Марков. Още на следващия ден всички документи били готови, а Никола и Нейчо изпратили Георги чак до Калотина. БКП веднага наредила имената на писателя да се махнат от авторите на сериала. Те стояли само в първите 4 епизода, а след това били изчегъртани от лентата 6 месеца по-късно Никола Антикаджиев и Нейчо Попов са извикани на разпит за Георги Марков, но за тях няма последствия. След това театралният сценарист се мести в Лондон, където започва да се появява по Би Би Си през 1971 г.
„Любомир Кабакчиев, който вече бе станал председател на Съюза на артистите в България, бе там с делегация – разказва в спомените си Антиката. – Петър Увалиев тогава дошъл в лондонския хотел и завел Любчо при Марков. Двамата доста си говорили. Кабакчиев дори го помолил да не плюе много България. Любчо ми разказа това още на летището, като го посрещнах. Посъветвах приятеля си, като се прибере, веднага да викне Григор Шопов у тях и да пият по една ракия. Шопов живееше срещу Кабакчиев, беше първи заместник-министър на вътрешните работи и шеф на Държавна сигурност цели 35 години! „Да му кажеш, че си видял Георги Марков“, му натъртих няколко пъти. Когато му подхвърлил това, Шопов се захилил и отвърнал: „Аз знам всичко“. Излезе, че от ДС са следили Любчо в Лондон“.
