И като в истинска пиеса в четири действия ще раздипля страница по страница емоционалния живот на обичания актьор. Човекът с хиляди роли и десетки прякори – наричан от родителите и сестра си Стьопата, приятелите, а после и колегите му казват Ламбо – по бащиното му име. След първия български екшън сериал „На всеки километър” става бате Серго и майор Деянов, а учениците му го боготворят като Мастера. Влюбчивата натура на Стефан Данаилов го е заплитала в любовни приключения, но рядко те са били мимолетни и за една нощ, въпреки нечовешката му известност, покоряващ чар и мъжка красота, пише в jenatadnes.com Магдалена Гигова.
Първо действие: Людмила
Людмила Стефанова се казва ученическата любов на Стефан Данаилов. След кончината на актьора неговите близки попадат на снимки от абитуриентския бал, на който тя е негова дама, както и на запазени любовни писма, които на младини са си разменяли, разкрива вестник „Ретро“. Красавицата е първото му сериозно увлечение. Двамата били съученици от 34-то училище „Д-р Иван Пашов“ – днешното 133-о „Александър Пушкин“, зад опашката на Коня, както казват софиянци. И двамата били единадесетокласници, но от различни паралелки. Както през целия си живот, Ламбо бил душата на всяка компания, чаровник, малко калпазанин, малко хулиган. Точно колкото момичетата да припадат от любов към него. Само Людмила, която той по-късно нежно ще нарича Мими, изобщо не му обръщала внимание. Това силно го разлютило и той предприел необичайно драстични мерки.
На един ученически купон от ревност и яд намазал белите й обувки със синьо мастило. По онова време намирането на каквито и да е гиздила било истински подвиг и съсипаните обувки довели до жесток скандал, а той неусетно прераснал в бурна любов. Людмила и Стефан станали неразделни. Тя често гостувала в апартамента на родителите му, когато ги нямало в града. Редовно ходели на купони у сина на диригента Васил Стефанов, където имало грамофон и слушали плочи с чуждестранна „упадъчна” музика. Влюбеният Ламбо водел изгората си на театър, за да гледат сестра му Росица Данаилова, на концерти в зала „България“. Поканил я и за своя дама на абитуриентския им бал, въпреки че били от различни паралелки. Взел я от дома й като истински джентълмен, а след официалната част се забавлявали до зори в емблематичния ресторант „България“ и култовия бар „Астория“.
Людмила дори пътувала за войнишката му клетва до Самоков заедно с неговите родители. От притеснение не обелила и думичка пред тях. Плакала, че с Ламбо се разделили, но той не спирал да й пише писма от казармата, а тя влюбено му отговаряла. След раздялата им била толкова потресена, че изгорила всички, но, нетипично за мъж, той съхранил няколко. Оригиналът на прощалното писмо, с което малко преди да се уволни от казармата той й съобщава, че възнамерява да следва и е по-добре тя да не го чака, не е запазен. Но Людмила усещала, че в чувствата му към нея настъпват промени, още преди да получи фаталния плик.
Техен съученик й казал, че срещнал Ламбо на улицата, докато бил в отпуск. Тя обаче не знаела, защото той не й се бил обадил, нито й писал. С целия трепет на първата любов тя усетила как сърцето й се пръска на хиляди парченца. Прибрала се у дома, звъннала му на домашния телефон, той отговорил. Тогава Мими затръшнала слушалката и вдигнала висока температура. Лежала болна дни наред. Майка й не знаела какво да прави, дъщеря й изгаряла от треска. Людмила си представяла как, когато се върне от казармата, Стефан ще й предложи брак и двамата ще заживеят щастливо. Затова ударът бил толкова тежък. След години тя го видяла на улицата, но той отместил поглед. Бил с жена си Мария.
Второ действие: Мери
„Първият ми спомен от Мери е как е захапала цигара и се смее дяволито. Прибирам се в отпуск от казармата. Влизам вкъщи, а там сестра ми и тогавашният й съпруг Иван Кондов поканили приятели. Мери е с мъжа си, режисьора Вили Цанков. Забелязвам я, все пак съм ценител. Облечена шик. Различна. Жива. Но дори не предполагам как ще ни събере животът“, разказва в интервю Ламбо.
Фаталната за двамата среща е малко след като бъдещият актьор се уволнява от казармата. Случката прилича на сцена от филм.
Ето версията на самата Мария: „Бях още омъжена за Вили Цанков, а той беше много близък с Иван Кондов и сме ходили в тях на гости. Там съм го виждала, но нищо не сме имали. И един ден през 1963-та вече се бяхме развели с Вили, аз вървях по „Аксаков“, отивах на ревю. Изведнъж някой ме удари по рамото – Стефан. И вика: „О, къде отиваш?”. „На работа”, отговорих. „Аз ще ходя довечера на купон. Искаш ли да дойдеш с мен?”, попита той. „Ами да дойда, аз нямам работа“. И вечерта отидох с него.
„Не се отделихме един от друг. Химия! Заживяхме заедно. Нищо не ме интересуваше, освен да се събудя до нея“, спомня си актьорът.
По онова време двама души да живеят под един покрив, без да са женени, е в разрез със социалистическия морал. Бдителни съседи се оплакват в милицията, че нямат официален подпис в гражданското и съжителстват в разврат. Канят за кумове приятелите си Заза и Любо. Набързо подписват в райсъвета. След това Ламбо се качва на самолета и заминава за Варна, където се снима във филма „Морето”. Така започва семейната им сага, продължила цял един живот.
Мария е една от първите български манекенки. Завършила история, изключително начетена, зарязва кариерата си без капка съжаление заради Стефан, прехвърляйки върху плещите му своята нереализирана амбиция.
На 19 години се омъжва за Вили Цанков, ражда му син Росен, след три години се развеждат и случайната среща на ул. „Аксаков“ определя смисъла на следващите 50 години от живота й – да се превърне във второто „аз“ на красавеца Стефан Данаилов, да диша с неговите дни, да живее с неговите роли, да умира с неговата скръб, да се изправя със силата на неговия оптимизъм. И най-вече да прощава изневерите му.
„Татко се разбираше с Мери. Бяха близки по техния си начин. Това не се получи обаче с останалите членове на семейството. Фамилията ми не я прие. Никога не разбрах защо. Може би съществуваше някаква ревност”, спомня си Данаилов пред Георги Тошев.
Самата Мария дълго се опитвала да забременее от тази любов, но все помятала. Тя признава в интервю през 2010 година: „Не го ревнувах, защото си знам цената. Той е лек човек, но не лековат. Не мога да съм нащрек, ако някой иска да кривне, винаги ще го направи. Това със скандали и сръдни не се решава, а с любов. Майка ми казваше: „Важно е мъжът да се прибира у дома”. Вярвам в това”.
Тя приема, без да прави сцени на Стефан, и сина му от актрисата Ирен Кривошиева. Мария научава за Владимир от бившия си мъж Вили Цанков. Изслушва го хладнокръвно и никога не иска обяснения от мъжа си. Дори не му казва, че знае, докато той не решава да си признае, притиснат от обстоятелствата – Ирен и Владимир влизат в „Биг Брадър“. Мария приема и прощава.
„Понякога си завирам главата в хладилника, за да изрева и да не ме чуят хората. Но си казвам, в края на краищата така ми било писано. Вдигам глава и продължавам”, изповядва се Мери пред Валерия Велева.
„Понякога си мисля за изневярата. Както и да се извиняваш, ти си го направил. Чувството за вина е нещо, което все още нося. Имам грехове и пороци, но те не бяха толкова дълбоки, че да изправям съвестта си пред напрежение. Не си спомням да съм предавал Мери. Но не мога да се отрека и от нито една своя постъпка и увлечение”, категоричен е приживе Ламбо.
В живота на великия актьор има много жени. И той винаги говори за тях с любов. Но всеки път давал да се разбере, че Мери е извън всякакви класации, защото тя е най-важният човек за него. Без нейната подкрепа, грижа и любов той никога не би постигнал това, с което ще го помнят поколения българи. „Мария беше моята опора, мой дом“, споделя Данаилов години по-късно. „Тя беше жената, която ми даде всичко и която ми прощаваше всичко“.
Връзката им преминава през трудности, изкушения и дълбоки лични сътресения, но остава непоклатима. За Ламбо Мария е не само партньор, но и тихият герой в сянка, който го подкрепя дори когато животът го изправя пред големи изпитания. Смъртта на Мария през 2014 г. оставя Стефан Данаилов съкрушен. Тогава изпитва най-голямата болка в живота си. Стои часове наред в семейния им хол и осъзнава какво е самотата. Осъзнава, че това е жената на живота му, която наричал „моето мъжко момиче”. Въпреки че обича и се радва на живота до последно, той често споделя, че никога не е преодолял напълно загубата на жената, която е била неговото „всичко“. „Тя беше моето сърце, моята душа“, казва Ламбо.
„Без нея светът стана по-студен“,
„Аз му простих за сина му и за всичко, дете му е, родило се е, да е живо и здраво. Но само аз си знам какво ми е на душата. И все пак за нищо не съжалявам, защото животът ми беше много богат. Какъв щеше да бъде без Стефан?! Пълен погром!“, споделя приживе Мария Данаилова.
Единствената, която може да се мери по обичане, ако в любовта изобщо има подобна степен, е Аня Пенчева. Тя е единствената жена, заради която Стефан, макар и временно, напуска Мери.
Трето действие: Аня
„Любов! Минали са толкова години и мога да кажа със сигурност, че нашето с Аня Пенчева беше любов. Обичахме се много, но в един момент стана невъзможно хубаво и се уплаших. Поисках да се разделим. На нея всичко й предстоеше – деца, да гради собствена кариера, а аз се чувствах уморен. Аня животът я искаше, а аз бях един мъж на средна възраст – 43 години”. Това споделя за голямата си любов с актрисата Аня Пенчева пред журналиста Георги Тошев в книгата му „Игра на живот” Стефан Данаилов.
За тяхната история е писано много. Но за първи път актьорът открехва интимния си свят. По онова време Ламбо е най-сниманият български артист. Той дори временно напуска театъра, защото не може да бъде едновременно на сцената и на снимачната площадка. С лекота влиза от филм във филм. Само за две години снима осем, сред които „Топло”, „От нищо нещо” и „Дами канят”. Именно в този период той се запознава с Аня. Виновник е каскадьорът Димитър Кехайов. При първата им среща Ламбо, в типично негов стил, пуска поредната шега. Погледите им се срещат. „Ако някое младо момиче може да си представи Стефан, ще кажа – беше все едно да имаш срещу себе си Брад Пит, Джордж Клуни и Леонардо ди Каприо в едно. Беше красив и го знаеше. А скромността му беше непозната”, разказва Аня за първата им среща в книгата „Игра на живот”.
„Тя е много силна като човек. Изглежда крехка, дори наивна, но има характер. Тя създава един особен уют около себе си. А усмивката й може да те разтопи. Минавах кризата на средната възраст, работех много в киното, театъра, в телевизията, в радиото, на естрадата. У дома всичко беше спокойно. С Мери, жена ми, му бяхме хванали цаката на семейния живот – аз се грижех тя да е добре, да има всичко, което й е нужно, да се вижда с приятели, никакви изненади. И изведнъж се появява Аня! Нещо в мен започна да се събужда. Тя ме накара да се чувствам жив, да се вълнувам”, разказва Стефан Данаилов пред Георги Тошев.
Когато разбират, че чувствата между двамата са повече от мимолетно увлечение, Аня и Стефан заживяват в Перник в апартамента на актьора Илия Георгиев. Родителите на Пенчева, патриархално семейство от Троян, са категорично против връзката на дъщеря им с женен мъж. Ламбо събира смелост и се изнася от семейното жилище в София. Не скрива от съпругата си Мария, че има сериозно увлечение, и моли за време, преди да реши как ще продължи животът му. След това обаче актьорът пожелава да се разделят.
„Беше прекалено хубаво, пътувахме много, смеехме се, обичахме се много. Сложно е за обяснение, но се разделихме. Останахме свързани обаче през годините”, обяснява Мастера. След това решение той никога не съжалява, че го е взел сам. „Така стана по-добре. Нейният живот сега е богат, вълнуващ, има прекрасно семейство, деца, внук. А аз се върнах при Мария”, разказва още Ламбо. Съпругата му Мери го приема нормално. Според актьора имала талант да не показва какво й е в душата.
„Той знаеше силата на своя опасен чар. И не се свенеше да я използва. А аз не бях лесна и се ужасявах от мисълта, че мога да разбия нечие семейство”, разказва още за любовта им Аня.
Връзката им обаче наистина е съдбовна. С Аня Пенчева Стефан Данаилов изиграва последната сценична роля в живота си. В пиесата „Актрисата”. Той е на инвалидна количка, покорен от коварната болест Паркинсон, след като успя да се пребори с рака. С тази пиеса звездата на Народния Аня Пенчева изкушава Стефан Данаилов да се завърне на сцената. Актрисата признава, че работата с големия артист е много лесна, още повече че освен изпълнител и постановчик, той е и ментор и приятел.
Стефан Данаилов е щастлив от факта, че за премиерата са го аплодирали негови студенти и колеги, както и доста политици. „На мен ми беше драго, че всички тези хора дойдоха да ме гледат. И тъй като по-голямата част от тях знаят моята съдба, затова и любопитството беше много голямо. Все пак пет години не са ме виждали на сцена“, казва легендата на българските театър и кино.
На въпрос кое е по-страшно – да чуеш лоша диагноза, или да трябва да изиграеш последното си представление пред публика, Стефан Данаилов отронва пред bTV, че най-страшното за един актьор е, когато трябва да играе за последно заради заболяване: „Знам какво е да дойде един момент, в който трябва да напуснеш сцената в пълния си разум, в пълното си съзнание. За актьорите най-тежкият момент е, когато трябва да напуснат сцената“.
Той го направи с достойнство.
Четвърто действие: Барбара
През 1978 г., по време на снимките на „Умирай само в краен случай“ по романа на Богомил Райнов, съдбата на полската Бриджит Бардо – Барбара Брилска, се пресича с най-красивия български актьор Стефан Данаилов. Освен че доста си прилича с френската актриса, на полякинята дори и инициалите съвпадат с нейните. „Преди да се срещнем в „Умирай само в краен случай“, бях гледал Барбара в няколко филма – все пак тя бе най-известната полска актриса по онова време. Красавица. Снимахме в Лондон, но нямахме сцени заедно. Режисьорът Милен Гетов ни събра на среща в една от стаите на хотела, където бяхме настанени. Тогава за пръв път я видях с други очи. Барбара беше с бял гащеризон. Екзотична дама, имаше нещо специално в нея.
Коста Цонев, също ценител на женската красота, й беше хвърлил око. Аз си кротувах. Срещата приключи, и нищо. След няколко дни се видяхме във фоайето на хотела и отидохме в едно бистро. Аз пийнах две-три бири, тя май нищо не пи. После се прибрахме по стаите. Истината е, че работата ми по филма свърши по-рано и за да спестят пари, от продукцията ми казаха да си тръгвам, уж нямало свободни легла. Тогава аз отидох в нейната стая. Останах там няколко дни. Беше красива авантюра. Чак когато й прочетох книгата, разбрах, че за нея срещата ни се е превърнала във важно събитие, а за мен беше само флирт. Това, което тя разказва в нейната автобиография, е повече литература. Беше красива авантюра, но не и любовна история“, отсича Ламбо в автобиографичната си книга „Романът на моя живот“.
В един момент се разпространяват дори слухове, че полската актриса има дете от българския артист. „Нямам син от Барбара Брилска. Момчето си има баща, дори е кръстено на него”, отрича той.
В книгата си „Най-трудната роля“ обаче звездата на полското кино вижда нещата доста по-възвишено. Първата вечер в София по време на снимките на „Умирай само в краен случай“ Барбара заедно с целия екип отива на вечеря. Вече са седнали на масата, когато влиза най-известният красавец на българското кино – Стефан Данаилов, а тя не може да откъсне очи от него. Той също я гледа. Хората от екипа, развеселени от впечатлението, което двамата са направили един на друг, се шегуват, че на него не му се полага място на масата. Казват, че няма да му позволят да ухажва актрисата, която е дошла с тях. Неканеният трябва да си тръгне. В последния момент Ламбо се навежда над ухото й и шепне на руски: „Нищо, ще се погрижа за теб в Лондон“. Барбара разбира отлично руски – играла е в „Ирония на съдбата”, съветския филм, който преди „Сам вкъщи” гледахме редовно около всяка Нова година.
Стефан приключва снимките в Лондон три дни по-рано. Иска му се да остане, но вече няма място в хотела. Дошъл за първи път в стаята й да се сбогуват. Виждайки, че е разтревожен, тя решава да рискува и да го покани. „Ако искаш да останеш в Лондон, можеш да отседнеш при мен. Разбира се, без никакъв подтекст“, подхвърлила Барбара, въпреки че прекрасно разбирала как може да завърши това. „Нормална колегиална услуга“, продължила тя, макар декларациите й да звучат все по-неубедително.
За да й благодари, Стефан кляка пред нея и вперва очи, без да продума. Тя не издържа на погледа му и се осмелява да каже: „Можеш да ме целунеш, ако искаш“. Няма нужда да повтаря, той я целува деликатно, по приятелски и отива да си донесе куфарите. Същото поразяващо впечатление й прави, когато след две години го вижда отново. Разбира, че е влюбена в него. Отново приема предложение за български филм, идва в София и прекарва всяка свободна минута със Стефан.
Последната среща между Барбара и Стефан е в ресторант „Форум“ във Варшава. Той разкрива тайната им любов пред приятел режисьор, който любезно се усмихва, но го съветва да не се захваща с тази афера. Твърди, че това може да навреди на прекрасната му кариера, а и като партиен член не би трябвало да изоставя жена си, неморален акт според социалистическата етика, и т.н. След паметния разговор с българския режисьор Ламбо се прибира при съпругата си Мария.
„Не допусках, че вече никога няма да се видим. Данаилов остава една много важна част от живота ми. Осмислих връзката си и реших след него да се разведа със съпруга ми“, пише в книгата си „Най-трудната роля“ Барбара Брилска, която днес е над 80-годишна.
Както виждате, версиите на двамата за любовната авантюра силно се различават, но искам да завърша с думите на Стефан Данаилов за истинската жена на неговия живот, неговото мъжко момиче. „Голямата ми любов е жена ми. Всичко мое е свързано с нея. Когато загубиш нещо, тогава го усещаш. Загубих и майка си, и баща си, но такава липса не съм усещал. В продължение на 50 години тя бе жената на живота ми, от първия до последния си дъх. И аз я обичах точно такава, каквато беше“.
Тя е не само най-голямата му любов, но и опора, пристан, муза, съветник, душеприказчик… Вълнолом, който може да разбие тревогите и съмненията му. Архангелът, който укротява „слабите му ангели”. Мъжкото момиче от песента, изпълнена от Маргарита Хранова и самия Ламбо, което мълчаливо подрежда неговите мъжки ризи, мъжки надежди и мъжки капризи… Мария отлита при Господ на Великден като целуната от него.
Искам да завърша с един цитат от Стефан Данаилов за най-красивото човешко чувство: „Никой на никого не може да обясни какво е любовта. Нито пък – нейното значение. Всеки боледува сам от този Божи дар. И може би, докато диша, не оценява напълно значението й. А без нея никога не можем да бъдем истински живи“.
