Идея за изграждане на язовир близо до защитената зона „Парангалица“ обсъжда кметският екип на Благоевград. Това стана ясно вчера на среща на кмета Румен Томов със селските управници в общината за решаване на текущи въпроси и търсене на изход за стари проблеми.
Заради пернишката криза с водата кметът на с. Бистрица Георги Бочуков ребром постави въпроса за дълбоко замразената тема „язовир Ракочевица“, в който преди години се вложиха сериозни средства, но по който няма движение много време. „Двата ВЕЦ-а на р. Бистрица миналата година не работиха, защото нямаше вода. И питейната ще спре, ако следващите 2 години сушата се задържи“, посочи Бочуков.
„Ракочевица“ няма да стане!“, категоричен бе кметът Томов, като отбеляза, че се е запознал с изградените вече тунели и съоръжения, но специалисти го консултирали, че инвестицията в язовирната стена на „Ракочевица“ би била огромна предвид малкия завирен обем. „Разбрах, че има стар проект за язовир – високо, по продължение на река Бистрица, почти до защитената зона, и в момента проучваме тази възможност за язовир, който да гарантира на Благоевград спокойствие при продължителна суша“, разкри кметът Румен Томов.
По информация на вестник „Струма“ новите собственици на ски център „Картала“ правят сондажи за изграждане на водохващане между резерват „Парангалица“ и пистата заради машините за сняг, тъй като не могат да разчитат само на природата, ако искат да развиват сериозен ски туризъм. Любопитно е, че районът съвпада с коментирания от кмета вариант за строеж на нов язовир.
За очаквано безводие в някои райони на общината първи алармира кметът на с. Селище Валери Байрактарски: „Проблем с водата се очаква в селата Зелен дол, Българчево и Селище заради намаляването на водата в язовир „Стойковци“. Вчера ходих да проверя един кран, от който водата постоянно изтича, и разбрах, че концесионерите не са разрешили на контролните органи да вземат проба от водата. Половината язовир е празен, в него са останали 8,4 млн. кубика вода, а дебитът му е 12 млн. кубика“, посочи новоназначеният управник.
Кметове от съседните села допълниха, че в момента в язовира се вливат едва 3 л/сек., което е изключително слабо попълнение. „За първи път река Лисийска, която е водоносна за с. Българчево, е суха почти година. От миналия 22 март в нея няма вода и ако сушата продължи, ситуацията ще стане сериозна“, отбеляза кметицата Елена Стойчева, като специално отчете, че от ВиК – Благоевград не са оставили селото на сухо, но трябва да се предвидят отрано мерки, за да не се стига до ситуация, аналогична на тази в Перник.
Управникът на с. Логодаж Пламен Червенков не пропусна да отбележи заслугата на населението, че не са позволили изграждането на ВЕЦ в района, с който положението отдавна щеше да е критично.
„В язовир „Стойковци“ има достатъчно вода в момента и няма никакви причини за притеснения“, коментира темата пред репортер на вестник „Струма“ Спас Лазаров, управител на „Напоителни системи“, клон Благоевград. „Всеки ден правим замервания, днес (б.р. вчера) данните сочат наличие на 8,126 милиона кубика вода в язовира. Имаме загуби от дренажа, но те са пренебрежимо малки и тях, предполагам, има предвид кметът на Селище, като говори за течащ кран. За дренажния кран ще обясня, че се събира вода, която се изпомпва през него на всеки 2 дни и това е функционална част от язовирното съоръжение. В момента в язовира влизат само по 5-6 литра на секунда от Логодажка река, тъй като няма вода по обелското и дреновското корита, но те са почистени и са готови да поемат водите, които тръгват обикновено след януари-февруари. Ще посоча още, че язовирът е оразмерен за 13 млн. кубика вода, но досега е бил пълен максимално с около 12 милиона кубика. Всяка година от пролетта до късна есен подаваме към селата по 500 000-600 000 кубика за напояване и то става по отдавна утвърдени графици, като за тази година не очаквам да има промени. Язовир „Стойковци“ има потенциал да захранва 5 години района с вода, ако сушата продължи“, категоричен бе Спас Лазаров и уточни, че концесия на частниците е дадена само за рибовъдството и тя е за 1/10 от язовира.
На искания за подмяна на старите етернитови тръби по селата заради честите ремонти, при които се регистрират сериозни загуби на вода, кметът Р. Томов информира селските кметове, че през 2021 г. стартира програма за водния сектор за селата и вече е провел разговори с управителя на ВиК инж. Димитрова да се разработят проекти, с които да се кандидатства за финансиране.
„Чергата“ към себе си по темата „дръпна“ Георги Бочуков: „Като споменахте водното дружество, шахтите на водопроводната инсталация в с. Бистрица са без капаци, дълбоки са по 4-6 метра и има реална опасност от сериозни инциденти. На тунела в една шахта намерихме животно, разложило се. Утре човек може да падне“, посочи Бочуков с настояване отворите да се затворят. Веднъж взел думата, той отбеляза и че пътните знаци към местността Бодрост изчезват. „20 знака няма, някъде коловете стоят, на други места и те са извадени, сигурно си ограждат вилите!“, ядосва се селският управник, че направеното по европейски образец се руши.
Кметът на с. Изгрев Йордан Китанов поиска съдействие от общината водопроводът на селото, строен на стопански начала през 60-те г. на миналия век, да се извади от частните терени. „Селото расте, имаме добър диалог с ВиК, но през лятото има недостиг на вода на места. Заедно с водното дружество сме извадили доста от водопровода от частните имоти по улицата, но в района на „Благоустройствени строежи“ това още не е направено (не по вина на фирмата) и се надявам с Ваше помощ да се ускори този процес“, обърна се Китанов към кмета.
Управникът на с. Бело поле Иван Стойчев уведоми, че преди няколко дни етернитовите тръби, чрез които селото му и съседното Рилци се захранвали от местността Джампалица, се скъсали и сега водоснабдяването става от Чакалишкия водопровод. „Направете нужното тези тръби да се възстановят, та при водна криза (имаме си помпи) да можем да черпим вода от р. Струма“, поиска кметът.
„От 4 г. всеки вторник и събота с личната си кола доставям хляб на хората в селата Габрово и Дебочица“, включи се с проблема си и кметът на двете села Добрин Хамбарджийски. „Ето, днес съм минал 68 км, защото фирмата, ангажирана за доставките по другите села, отказва заради лошите пътища“.
„Да сменим фирмата тогава“, предложи изход кметът Томов, като отбеляза, че минути по-рано са му представили справка за заложените от МС средства точно за такива дейности в общината.
Отворената тема за пътищата обедини всички селски кметове в искане да се предявят претенции към Горското колите, возещи дървесина, да се ангажират с ремонтите. „Имам 78 км пътища на земна основа, тъкмо ги направим от общината, и камионите ги съсипят, правят коловози, а някъде направо си минават през нивите на хората. Не мога да поддържам сам толкова път към махалите!“, откровен бе бистришкият кмет Г. Бочуков и допълни, че натоварените с тонове дървесина камиони основно съсипват и асфалта към Бодрост и Картала.
„Трябва да се намери начин фирмите, които печелят търговете за добив на дървесина, да си възстановят пътищата, например да внасят предварително такса, а не само да обещават, а като приключат работа, си тръгват и не можем да ги открием“, предложи Добрин Хамбарджийски.
„Ще обмислим заедно с Горското вариант още при търга да се залага депозит за пътищата“, прие идеята кметът Томов.
Селските кметове в община Благоевград бяха изненадани с новината, че за първи път от години ще разполагат със собствен бюджет и няма да се налага да се молят в общината за пари за изгоряла крушка, химикал или торба цимент за неотложен ремонт. Р. Томов обяви пред 22-мата селски управници на 25 населени места, че от общинския бюджет им се отпускат 152 000 лв.
Невярващи на ушите си, кметовете побързаха да реагират: „Това са крайно недостатъчни средства за всички кметства. Черните пътища са в много лошо състояние. Нека се направи комисия, която да изготви програма за следващите 4 г. с най-важните за решаване проблеми за всяко село“, предложи кметът на Логодаж Пламен Червенков.
„Това са пари за елементарните ви нужди, да не идвате в общината за всяка дреболия“, контрира градоначалникът и обясни, че ремонтите на пътища, водопроводи и дори селските събори са отделно от тази сума. 26 събора годишно се правят по селата в общината и за тях ще има специално заделени средства. Кметът Томов призна, че се изхвърлил с обещание за 1000 лв. за събор, защото не знаел колко тежко е финансовото състояние на общината, а кметът на Дъбрава Методи Стоянов се успокои, че общината не абдикира от традиционната организация на Празник на виното, по традиция провеждана на Трифон Зарезан.
Кметът на с. Еленово поиска от общинската управа съдействие да направи мост през дерето за достъп до трафопост, но колегата му на с. Покровник Недко Ангелов си предложи услугите да му помогне, като му осигури панели, които обаче еленовският управник ще трябва да намери начин да транспортира. За сметка на това Ангелов настоя за разрешителни от общината да изгради пешеходен мост, за който подчерта, че нищо друго няма да иска.
ДИМИТРИНА АСЕНОВА
Бившите кметове Л. Причкапов и К. Паскалев за съдбата на „Ракочевица” четете в утрешния брой на в. „Струма”
Екипът на Р. Томов на срещата със селските кметове
