Илия Кутлев, който години наред развива успешен строителен бизнес в София, приема предизвикателството да се премести със съпругата си Малина в родното му село Илинденци, община Струмяни, където строят глинени къщи. През 2016 г. вече имат завършени 6, които са с различна големина, а всяка носи собствено име, произлязло от формата й. Глинените къщи се превръщат в емблема на селото, което посреща гости от близо и далеч, за да се насладят на спокойната, тиха и уютна атмосфера над левия бряг на река Струма, в западните склонове на Пирин планина. Най-интензивният поток от туристи в Илинденци е през пролетта и есента, споделят местни жители.
„Къщите са изградени изцяло от естествени, местни материали – камък, дърво, слама и глина. Всяка къща си има име. Най-малката, която е с една спалня, тип ателие, е около 40 квадрата. Другите къщи са с по две и три спални. Всяка къща се отоплява с камина. Хубавото на глинените къщи е, че влажността е постоянна величина, около 50%, което е перфектно за човешкото тяло. Самите стени са като гъби, когато е много влажно, поемат влагата, и обратно – когато е много горещо, я отдават, и лятото е много хладно, а пък зимата топло”, сподели Илия.
Собствениците се грижат не само къщите да са в безупречен вид, но и пространството и природата около тях да изглеждат добре и да радват окото.
Посетителите на глинените къщи задължително биват посрещани от домакините с нещо вкусно и пивко за добре дошли. Илия сподели, че про-извеждат вино и ракия, както и някои местни специалитети. “Отглеждаме „Керацуда“, един от най-старите сортове грозде. За Илинденци казват, че сме столицата на керацудата. Отглеждаме и различни видове мелнишки сортове – от най-старите до по-нови. Произвеждаме също съвременни вина като „Мерло“ и „Каберне“…”, разказа той.
„Толкова бях запален по идеята за тези къщи, че не го мислих много, влагах цялото си сърце и душа в изграждането им. Въобще не съм вярвал, че ще се получат такива добри неща“, сподели Илия и допълни, че е много благодарен на брат си, който му е помагал всеотдайно през цялото време.
Съпругата му Малина, с която се запознават в столицата, приема радушно идеята да живеят в Илинденци. Тя разказа, че още първия път, когато вижда селото и големите скални масиви, веднага се влюбва в него.
“Илинденци е раят на земята за мен. Това място е магично, има много хубава енергия, тук се чувстваш някак по-лек, даже гостите, които идват тук, го казват”, сподели тя пред екипа на „Да хванеш гората“ и допълни: „Още първата година в София усетих как климатът там, понеже съм от по-топло място, и мръсният въздух не ми се отразяват добре. Аз съм планинарка, занимавах се с екстремни спортове като спелеология, парашутизъм, воден туризъм, пешеходен туризъм… бях свикнала да ходя постоянно по планините, и като гледах хората в София, си мислех, колко по-сиви, по-измъчени са лицата им, в един момент усетих, че и аз се превръщам в такъв човек. Когато се запознахме с Илия, работех на три места – в печатница, бях си направила офис за предпечатна подготовка и вечер работех в заведение. Той също работеше много и трудно намирахме време за нас, така бяхме доста години”.
Докато не откриват строителството с глина и магията на естествения начин на живот. „Така намерихме начин да се върнем на село и да осигурим работата си. Когато обикаляхме страната, Илия харесваше много парцели, все пак цяла България е хубава, но виждах, че го дърпаше към родното му място. В един момент си каза защо да го правя за други, а не за моите съселяни“, спомня си Малина.
Приятел, с когото работят заедно в строителството, му дава идеята за глинените къщи. Илия купува парцел в Илинденци и всичко става много спонтанно и бързо. „Тук беше пълна пустош. За една година направихме всичките 6 къщи. Сега, като се връщам назад, се чудя как съм се справил за толкова кратко време, имам чувството, че Господ ми помагаше. Доста хора работеха по строителството на къщите. Тогава работех и в София и не можех да спя спокойно, защото този тип строеж е позабравена практика от старото време и просто нямаше кой да ни каже как да го изпълним, учехме се в движение, едновременно с това гонехме срокове, беше много емоционално и забързано“, сподели Илия и допълни: „До преди строежа на къщите се занимавах със стандартно строителство. Интересното беше, че ходих на курс в едно село Извос до Белоградчик. Беше страшно вълнуващо да пипаш самата глина с ръце. Много се запалих по това нещо. Технологията, която използвахме с трамбована кал със слама по нашите земи, не е ползвана много, но на мен ми се видя лесно като изпълнение. Плени ме фантазията, която може да проявиш с глината, с нея можеш да направиш всякакви форми, и колкото да се стараеш, няма нещо, което можеш да повториш“.
Илия си спомни и за грешките в процеса на строителството. „Един ден брат ми изпраща снимка на първата стена, която изградихме от слама и кал. След половин-един час ми звъни по телефона с думите: „Бате, стената падна“. Събрахме същата кал, разбъркахме я, и наново, след това нямаше вече проблеми, получаваха се стените и въобще градежът“, разказа той.
„Ако не беше бизнесът в София, нямаше да мога да направя тези къщи, помогнаха ми контактите, средствата и подкрепата на приятели. Когато купих терена, за съжаление майка ми дойде за последен път тук, в селото, разболя се, влезе в болница… мислех да се откажа, благодарен съм на приятелите и съпругата ми, че ме вдигнаха психически тогава и продължихме да работим, за да направим това хубаво нещо“, сподели Илия за житейските изпитания в процеса на изграждане на къщите.
„Аз съм роден в село Илинденци. Учих до 8-ми клас в училище в родното ми село, което вече го няма. Продължих средното си образование в Благоевград. Имахме много силен хандбален отбор, в който тренирах и играех. След завършване на средното образование отидох в казармата и завърших Висше военно-транспортно училище в София, като продължих да играя хандбал на високо ниво. След като завърших казармата и военното училище, записах Минно-геоложкия университет, заради мечтата на баща ми, който искаше да се върна в родното село и да работя по кариерите, аз също имах такова желание. Обаче така се стекоха нещата, че не можах да работя по специалността си, увлякох се по строителството и започнах да ходя по обекти. Започнах като общ работник и минах през всичките етапи в строителството и всякакъв вид работа. В един момент се отдаде възможност и направих строителна фирма, тогава бяха най-бурните години за строителството в България“, разказа Илия.
„Аз съм родена в Хасково. Там съм учила и живяла до 30-годишната ми възраст. След което учих полиграфия в София. Занимавах се с фотография, много обичам изкуството“, сподели съпругата му Малина.
„2001 година се оженихме, сватбата направихме в Илинденци. Беше много интересно, типична селска сватба. И родителите ми, и аз държахме да си бъде на село, защото имахме възможност и в София да я направим. Но искахме сватбата да е в автентичен стил, придържахме се към нашата любов, към натуралното. След сватбата обаче 20-ина години прекарахме в София”, сподели Илия и допълни: „Животът там беше много забързан и бурен. Винаги съм правел по няколко неща едновременно. Продължих да се занимавам активно със спорта и работех на няколко места. Строителството в този момент все повече ме пленяваше. Интересно ми беше, даже сега разказвам на младите ми работници, че като знаех, че ми предстои да правя нещо ново, не можех да спя от вълнение”, разказа Илия.
Строителният бизнес му е дал и взел много. „Взе ми най-вече липсата на Илия вкъщи. Иначе ми даде познанството с много и различни хора, уважението, което имат към мен, и клиентите, с които работя, трето поколение вече“, сподели той.
„Връзката със самата земя дава повече спокойствие. В София бяхме по-изнервени, по-забързани. Тук пак сме забързани, но някак си земята ни дава сила“, сподели Малина и допълни, че мечтата им дава крила.
„Първата година в Илинденци се чувствах чудесно, после започнах да навлизам малко в селския бит, като малко село тук всеки иска да знае всичко. Една баба поговори с мен, обясни ми как стоят нещата и преодолях този шок, който го имаше за момент“, разказа тя за адаптацията си към селския живот.
„Самите естествени материали, от които са изградени къщите, излъчват топлота. Като влезеш в къщата, все едно влизаш в гора, усеща се ароматът на дърво“, споделят посетители.
Семейството няма да забрави първите гости на глинените къщи. „Бяха група шведи, които за втори път идват в Илинденци. Като видяха голямата тава с мусака, която им бяхме приготвили в зиданата печка на дърва, започнаха да снимат с апаратите, сподели Малина и допълни: „Къщите се посещават още от израелци и румънци, идват много семейства от смесени бракове – българки, омъжени за немци и за французи. На децата много им харесва да тичат на воля по поляните.
„Хората много се промениха в последните години, забелязва се едно връщане към природата, към автентичното, към по-простия начин на живот. Пандемията изигра много голяма роля за това. Много хора си купуват имоти в Илинденци или околностите. Помагам им с каквото мога и после ставаме приятели. Ние сме едно интернационално село. Радвам се, че последните години доста къщи се подновиха и ремонтираха. В селото има и много чужденци – швейцарци, англичани, руснаци, естонци…“.
Според семейство Кутлеви Илинденци ги привлича с природата, хубавото вино, гостоприемните и приятелски настроени хора и празниците, с които селото е прочуто, като този на виното, който през февруари се проведе за 32-ра поредна година.
