През лятото градината се нуждае от много вода!
Август е горещ месец. Случва се и да е дъждовен, но най-често е слънчев, безоблачен. Цъфтят цветя, дървета и храсти, разстилат се зелени клони, зреят плодове и зеленчуци.
Цветята в градината
В случай че не е валял обилен дъжд повече от седем дни, трябва да поливате, и то така, че да осигурите влага на растенията за следващия седемдневен период. За да предпазите някои по-чувствителни видове растения от гъбични заболявания, поливайте ги с лейка без решетка, като внимавате да не намокрите листата им.
В цветната градина цъфтят различни едногодишни и многогодишни видове. Радват с разнообразие от багри и форми богородички, циния, тагетес, невен и още много други, но оставени без грижи, бързо ще загубят чара си. Трябва да се полива, да се поддържа почвата рохка и чиста от плевели.
Градинската иглика(Primula acaulis), която е отглеждана вече 3-4 години на едно и също място, е образувала много розетки. Сега трябва да се раздели коренището и новите растения да се засадят на подходящо място.
През втората половина на месеца се размножават чрез разделяне на коренището и на многогодишните астри и делфиниума, на флокса и божура. Към края на месеца пък е редно да се подготвят местата за засаждане на теменужки, маргаритки, незабравки и други, за които разсадът, благодарение на добрите августовски грижи, ще бъде готов скоро за засаждане.
Август е и месецът, в който се засажда ходжово лале (Fritilaria). Намерете му слънчево място и не забравяйте да помислите за това, че растенията трябва да се съчетаят хармонично с околните екземпляри на флората. Имайте предвид, че ходжовото лале става високо от 60 до 100 см, затова разстоянието между растенията не трябва да бъде по-малко от половин метър. Изкопайте ямка с дълбочина 30-40 см. Насипете дъното с пясък за дренаж на дебелина 10 см и засадете в него луковиците. Тази пясъчна възглавница ще предотврати загниването на корените, което се среща често при фритиларията, ако има застояване на вода около тях. След това запълнете ямката с почва, която предварително сте размесили с прегорял компост.
Подходящи за северната страна на дома или пък под дървото на сянка са прекрасните многогодишни растения – хоста, астилбе, аконитум, медуница, горянче. Те не се страхуват от липсата на преки слънчеви лъчи и цъфтят обилно. Групата се допълва и от родгерсията – мощно тревисто многогодишно растение с релефни листа. Можем да ви предложим още един вариант: направете си на сянка стилизиран горски ъгъл. Засадете в него, например, папрати, а от тревите – пластица (Deschampsia). Тайнствения горски дух на ъгълчето ще придадат камъните и останките от стари дървета, покрити с мъх и лишеи.
На сенчесто място, на влажна, богата на хранителни вещества почва, ще расте добре и астилбето до 10 години без пресаждане. Коренищата на храста обаче ще нарастват на височина и ще се вдървесиняват, а растението ще остарява. Можете да го разделите с остър градински нож, за да може на всяка част да има коренища с корени и няколко пъпки. Листата изрежете. Засадете на ново място, на сянка. Разстоянието между растенията трябва да е 30-50 см, в зависимост от височината им.
Саксийните цветя
Намокрете една гъба с хладка вода и обирайте с нея прахта от листата на стайните растения от горната и от долната страна. Отваряйте редовно прозореца, стайните растения имат нужда от свеж въздух. От време на време разрохквайте почвата в саксиите, за да може коренчето да диша. Поливайте ги ежедневно с вода, а ако много се затопли, сутрин и вечер.
Добавяйте течен тор за балконски цветя във водата. Едногодишните растения имат най-голяма нужда от допълнителни хранителни вещества.
Не забравяйте да поливате и висящите саксии. Те много бързо изсъхват. Друг вариант е да ги свалите и да ги оставите да се напоят в широк и дълбок съд.
Ако не искате да поливате с чешмяна вода, можете да съберете дъждовна вода, ако вали. Водата, която използвате за поливане, трябва да бъде с температура на въздуха. По-студена или по-топла е шок за растенията.
Ако ще отсъствате по-дълго време, приберете саксиите на сенчесто място. Това можете да направите и със стайните растения, които ще запазят по-свеж вид навън по време на пътуването ви.
Когато лавандулата разцъфне напълно, отрежете клончета за сушене. Сложени в ленени торбички, сухите цветове ухаят страхотно.
Как да спасите засъхналите растения?
Ако през почивните дни не сте вкъщи, има опасност стайните и балконските растения да засъхнат поради липса на вода. След като се приберете и видите подобна ситуация, не се опитвайте да възстановите водното равновесие в саксиите с обикновена лейка – водата просто ще се стича към подложката на саксията през големите пукнатини в почвата на растенията. Най-добре е веднага да потопите саксията в кофа с вода и да я държите там, докато на повърхността на водата спрат да излизат въздушни балончета. След това саксията трябва внимателно да се извади, да оставите водата да се отцеди и едва тогава може да я поставите на предишното й място. Така влагата в саксията ще е достатъчна за растението. Оттук нататък можете да поливате по обичайния начин.
Стеблата на саксийните растения през лятото вероятно са надебелели значително. Затова трябва да разхлабите връзките, с които сте ги привързали към колчета, за да не се врязват в тъканите на растенията.
На огрените от слънцето южни балкони корените на растенията в тъмните саксии лесно прегряват. В резултат на това активността им се понижава. Тогава може листата дори и при редовно поливане да започнат да вехнат. Покрийте саксиите със светла тъкан или ги поставете в просторни кашпи.
Използвайте обогатител за стайни растения.
ТРЕВНИ ПЛОЩИ
Поставете разпръсквачите на поливната система сред градината и отворете крана за половин час. За да проверите колко надълбоко е попила водата, изкопайте дупка с помощта на лопата. Ако горният слой на дълбочина 15-20 см е потъмнял и е станал кален, може да спрете дъждовалната система. За да предпазите някои по-чувствителни видове растения от гъбни заболявания, поливайте ги с лейка без решетка, като внимавате да не намокрите листата им.
Ако по време на отпуската тревата на моравата ви е много израснала, трябва да я косите най-малко три пъти: първо на височина 10-12 см, след седмица – на 7-8 см, и след още седем дни – до 4-5 см.
ЗЕЛЕНЧУКОВА ГРАДИНА
Когато зелето и карфиолът са засадени в подходящите срокове, първото окопаване се извършва още през юли. Второто обикновено е в началото на август. Това е моментът, в който си заслужава да се извърши и подхранване. Използват се около 20-30 г амониева селитра и 10-15 г суперфосфат на 10 кв. метра. С това окопаване растенията леко се загърлят. Две до три седмици по-късно се извършва и второ подхранване с амониева селитра и суперфосфат, но тогава дозата на амониевата селитра се съкращава наполовина. Почвата трябва да е винаги влажна, но не и преовлажнена. А след поливките леко разрохкайте.
През август младите растения може силно да пострадат от нападения на земни бълхи. Не са изключени и нападения от листни въшки, както и от гъсениците на зелевата нощенка. Опасна е и болестта мана, която при по-висока влажност, най-често в резултат на неправилно поливане, бързо се развива. Всичко това налага повече внимание за бързо вземане на съответни мерки.
У нас от китайското зеле са вписани само Юки и Маноко. Може да използвате и двата, за да видите кой ще ви допадне. За китайско зеле не е нужно да отгледате предварително разсад. Семената се засяват направо в подготвеното за сеитба място. То е там и след тези предшестващи култури, които са и за познатото ви главесто зеле. Подходящият срок за сеитба настъпва в края на юли и продължава до средата на август. Семената се засяват при междуредово разстояние 40-50 см. В реда се засяват рядко, а след поникването се извършва и прореждане, така че между растенията в реда да има 30-40 см разстояние. Оттук нататък грижите са както за главестото зеле и карфиола.
В българската кухня неизменна подправка е магданозът. Листата му са толкова по-ценни, колкото от по-млади растения са откъснати. Като имате предвид това, вече може да подновите старата леха с нова. Лятото е много подходящ момент за сеитба. До есента ще може да изрязвате листата на два пъти и още няколко пъти през идната година. На такъв посев, като изградите полиетиленов тунел още през януари-февруари, ще имате свеж магданоз в много ранна пролет. Можете да използвате сортове като Титан, Италиански гигант, Халбланге или добре познатия ви Фестивал 68. Подходящият срок за сеитбата му е първата половина на август. Подходящото място за направа на такава леха с магданоз е освободеното от градинския грах, ранните домати, ранните картофи, ранните краставици и други ранни зеленчуци. Добре е тези зеленчуци да са торени с органични торове. Независимо от това може да употребите по 2 г на квадратен метър суперфосфат и по грам калиев сулфат. Внасяте ги в почвата с една по-дълбока обработка (докъм 20-25 см) и ако тя е суха, предварително поливате. Допълнително я обработвате, за да я доведете до рохкото градинско състояние и оформяте лехата. Семената може да засеете разпръснато, но най-добре е да ги положите по предварително отбелязани редове на разстояние 10-15 см един от друг. Подходящата дълбочина на сеитба е 1,5-2 см, която може да постигнете, като ги посипете с толкова дебел пласт рохка пръст или като оформите толкова дълбоки браздички.
Полегнат ли листата на лука, то е вече време за прибирането му. Това са 10-15 дни след като в краищата си те са започнали да пожълтяват. Направил ли е главите (луковиците), трябва да се извади от почвата, защото и лекото овлажняване в резултат на слабо преваляване ще предизвика вторичен растеж. А такъв лук не подлежи на съхранение за зимата. Луковиците се изваждат чрез изскубване, но за да не се късат листата и те да си останат в почвата, предварително се подровят. Оттук нататък следва един много важен момент – сушенето. Не случайно на този лук му викат сух, макар луковиците да се запазват сочни. Сушенето се извършва на слънце в продължение на 10-15 дни. Извадените растения се подреждат така, че листата и стъблата да са изложени на слънце, покривайки луковиците от предните редове. Още старите градинари са нарекли този начин на сушене слънчева закалка. Той много помага да не се развие така нареченото шийно гниене по време на съхранението. От слънчевата закалка може да се откажете само ако август е дъждовен. В такъв случай лукът се суши под навес.
Подходящото време за поливане е сутрин докъм 11 часа. Тогава разликата в температурата на водата, въздуха и почвата е по-малка. От това гледище и вечерните часове са приемливи, но тогава има друга опасност – поради високата влажност през нощта по листата се образуват капчици, а това вече е условие да се развият гъбичките, причинители на различни болести по зеленчуците. Допусне ли се засушаване, обикновено се наблюдава т. нар. върхово гниене на плодовете, най-вече при доматите и пипера. Обилната поливка след засушаване пък предизвиква напукване на плодовете, най-ясно изразено при доматите, последвано от загниване.
Ако искате да имате в двора си зелени салати в късната есен, първата половина на август е времето да си засеете семената за получаване на разсад. За около месец става готов за засаждане.
ЯГОДОПЛОДНИ КУЛТУРИ
Малината дава плодовете си на двегодишни леторасти, които до есента загиват. Плодните пъпки по тях са били заложени през септември предната година. За да им осигурим нормално развитие и образуване на повече плодни пъпки, сега трябва да премахнем далите плод леторасти. От тях вече нищо добро не може да се очаква – могат да послужат само за развитието на болестите и неприятелите. Затова, без каквото и да било колебание, ги изрежете до основата. Премахнете и млади леторасти, щом са хилави и лошо се развиват. Може и някои от нормалните, растат ли много нагъсто и взаимно си пречат, растящи в междуредието. Не пропускайте и обработките на почвата до настъпването на зимата. Така за пролетта ще ви остане само известна корекция на броя на запазените леторасти, ако е по-голям, и изрязването на върховете, които е възможно да са измръзнали, а ако не са, дават долнокачествени плодове
Изключение правят ремонтантните (два пъти плододаващи) сортове.
Времето до средата на август е все още подходящо за размножаване на къпините от сортовете със стелещи се стъбла чрез върхово вкореняване. Възползвайте се!
ЦЪФТЯЩИ ХРАСТИ И ДЪРВЕТА
През топлите августовски дни поливайте обилно. Повечето растения залагат пъпки и недостигът на влага се отразява неблагоприятно.
Август е най-подходящият месец за засаждане на клематис. Полейте след засаждане и изградете стабилна конструкция. Поддържайте почвата в добро рохко състояние. Подхранете с бързо действащи торове, за да има възможност клематисът да зацвети в късна есен. Привързвайте редовно леторастите.
Подхранете с бавно действащи гранулурани торове всички декоративни храсти и дървета. Така гранулите бавно ще отдават хранителни елементи на кореновата система и растенията ще са запасени до късна есен.
В края на август настъпват благоприятни условия за засаждането на такива вечнозелени растения като рододендрона, туята, тисът, лавровишната и др. До есента те трябва да успеят да се вкоренят и по този начин по-лесно да преживеят зимния период. Изкопайте дупката с такъв размер, че в нея свободно да се разположат корените с пръстта около тях. Нужно е преди това да разрохкате почвата на дъното на дупката. Поставете младото растение и запълнете дупката до края с изкопаната преди това почва, като я смесите с компост. След като приключите със засаждането, полейте много добре растението. Преди това обаче трябва да притъпчете почвата около стеблото му.
Подрязването на живия плет от иглолистни растения, като туя (Thuja), лъжекипарис (Chamaecyparis), тис (Taxuss), продължава. При иглолистните видове растежният период продължава от пролетта до късно лято. Идеална форма за подрязване е трапецовидната форма. При нея ширината намалява отдолу нагоре. По този начин долните части получават достатъчно светлина и остават зелени и гъсти. Тисът е от видовете, издържащи на пълна сянка, позволява да се формира и под прав ъгъл – колкото горе, толкова и долу. Електрическата ножица ще ви улесни в начинанието на подрязването.
РОЗА
Август е най-подходящият от месеците за размножаване на розите чрез резници. При полиантовите, катерливи или малки храстови, размножаването става лесно и безпроблемно. Розите от групата на чаено-хибридните не се поддават на този тип размножаване. При тях получените растения се отличават със слаб растеж и малка продуктивност на цветове.
За резници се избират едногодишни леторасти (издънки). Те все още са със зелен цвят на стеблото, добре узряла, кората не е вдървесиняла. Дължината на резника е 10 см. Нарежете максимално повече едногодишни леторасти. С ножичка внимателно отстранете най-долните листа. Напълнете саксия (размер 14-15 см) с пръст за цветя. Изберете обеззаразена почвена смес с гарантиран произход. Забодете резниците до половина в почвата и обилно полейте. Покрийте с прозрачно найлоново фолио, за да създадете висока влажност на въздуха. Поставете саксията на светло място, но защитено от слънчеви лъчи и вятър. До няколко седмици резниците ще се вкоренят. Новите листенца са признак за това. Поливайте при необходимост. Засадете новите растения през пролетните месеци на следващата година.
Много от малките храстовидни рози цъфтят обилно и тичинките се опрашват от пчели и други насекоми. След това опрашване на цветовете се образуват шипките – „плодовете“ на розите. Но всичко гореизброено намалява рязко цъфтежа. Затова премахвайте грижливо прецъфтелите цветове. Оставете да се образуват шипки чак през късните септемврийски дни. Тогава малките червени плодчета ще украсяват градината.
