На полето
Точка първа от дневния ред на земеделския стопанин през месеца е прибирането на зърното от есенните посеви. Не бива да се допускат загуби както при непосредствената жътвата, така и при транспорта и по време на краткотрайното съхранение на зърното. Бързо следва да се потегнат и обеззаразят складовите помещения от всякакъв тип за по-дълготрайно съхранение на зърното. Онези стопани, които получават зърно под формата на рента и го съхраняват в приспособени хамбари в дворовете, следва да обърнат по-сериозно внимание на тяхното състояние. Обеззаразяваното им с регистрираните препарати при домашни условия е сравнително трудно и в много случаи невъзможно, но щателното почистване е задължително. Много важно условие е хамбарите да нямат подподови пространства, които са убежище на гъгрицата и други складови неприятели. Изнасянето на сламата от ожънатите площи следва да влезе като важна точка от дневния ред на зърнопроизводителя. Опитът вече показа, че изгарянето й носи повече вреда, отколкото полза. Вредите се оказват стотици и хиляди пъти по-големи, когато запалването на сламата по стърнищата стават причина за пожари. Дълбоката оран на освободените от зимните житни култури площи трябва да се извършва колкото се може по-бързо, непосредствено след жътвата. Опитът, проверен и обяснен от многобройни научни изследвания, показва, че най-ефективна за окопните култури, които ще бъдат настанени на мястото на зимните житни, е дълбоката оран, извършена през юли и до края на август. Онези стопани, които ще засяват рапица, трябва да съобразят с нейните биологични особености след жътвената обработка на почвата – малко по плитка (18-22 см) дълбока оран и последвана от плитки предсеитбени обработки. От грижите за царевичните посеви, отглеждани при поливни условия, през месеца най-важно е напояването. Най-положително върху добива се отразяват поливките в периода на изметляване, цъфтеж и оплождане. При възможност тези поливки не бива да се пренебрегват, докато при недостиг на вода или от икономически съображения, породени най-често от високата цена на водата, през останалите периоди, може и да бъдат отменени. От гледище на растителната защита непосредствено след жътвата трябва да се направят наблюдения за плътността на характерните за житните култури вредна житна дървеница, обикновен житен бръмбар и други неприятели. Тези площи по принцип не трябва да се използват отново за сеитба на житни култури, а още по-малко при повишена плътност на неприятелите. Много от полските култури са застрашени от нападения на листни въшки и акари. По тютюна и памука е възможно и развитието на трипс. Възможна е появата на брашнеста мана в цвекловите посеви, както и на церкоспороза и цвеклови нощенки. Това налага внимателни наблюдения и съответни мерки.
В зеленчуковата градина
Настъпва времето за засаждане на късните домати. Тази работа трябва да се свърши още в първите дни на месеца. Само в най-топлите райони с мека и продължителна есен стопаните могат да си позволят да засаждат докъм средата на юли. Разсадът трябва да е добре развит, а в слънчеви дни за засаждането му използвайте само късните следобедни часове.
Окопаването на ранния пипер вече е излишно, но средно ранният трябва да бъде окопан за трети път. Следващите обработки както на ранния, така и на него са плитки разрохквания след поливка. Едно-две подхранвания на средно ранния пипер през месеца с размит в поливната вода пресен оборски тор ще се отразят положително на размера на продукцията.
Сега е моментът за сеитба на късни краставици, най-често дребноплодни, реколтата от които ще се използва за стерилизиране или за приготвяне на различни туршии. Трябва да се има предвид, че сеитбата на късните краставици, отглеждани на открито, е ефективна до средата на месеца. От по-късните сеитби добивът бързо намалява. В началото на месеца се засяват и тиквички за късно производство. Добивите от него са по-ниски в сравнение с ранното. Беритбите приключват с първите слани.
За сеитбата на късния зелен фасул най-подходящото време е средата на юли. Може и по-късно, но продукцията ще бъде по-малко. По ранните сеитби пък съвпадат с най-горещото време, през което трябва да се развиват младите растения, а това също ще се отрази зле на добива.
Средата на юли е и най-подходящото време за засаждане на късното зеле, както и на късния карфиол. До този момент площта трябва да бъде подготвена и ако почвата е бедна на хранителни вещества, съответно наторена, защото зелевите култури са взискателни към почвеното плодородие.
През втората половина на юли, отначало в по-високите райони, а в първата половина на август и в най-топлите райони на страната се засява ряпата, която ще се съхранява и през зимата. По-ранната сеитба не се препоръчва, защото се получават груби кореноплоди.
Ако ще отглеждате праз с предварително произведен разсад, сега е време да го засадите. За двора подходящата леха е дълбоката (фитария). Празът обича водата. Засетите през миналия месец моркови вече никнат. Щом образуват 2-3 листенца, трябва да се проредят на 1-2 см разстояние в реда. Поливат се редовно за поддържането на нормална влажност. Важно е също да не се допусне развитие на плевили.
Летният чесън е готов за изваждане още в началото на месеца. Добра практика е да се съхранява сплетен на венци. Всички зеленчукови растения са изложени на опасността от нападения на специфичните за тях болести и неприятели.
Това налага всекидневно да се следи за евентуалната им поява, за да се вземат съответни мерки. От значение са и профилактичните пръскания, но те трябва да бъдат съобразени с беритбите и карантинния срок на препаратите.
В овощната градина
Сега, в периода на обичайното лятно засушаване, за да не спира растежът в младите както новосъздадени, така и 2-4 годишни насаждения, трябва да се извършат една или две поливки, съобразно метеорологичните условия. Редки са случаите, когато валежи може да ги отменят. При незадоволителен растеж новозасадените дръвчета е добре да бъдат наторени с 30- 40 г на квадратен метър амониева селитра. Торът трябва да попадне във влажна почва. Добре е това подхранване да бъде последвано от поливка. При младите дръвчета продължават грижите по оформяне на короните им. Използват се летните резитби, като филизенето или привързването и отклоняването на развиващите се леторасти, избрани за скелетни клони и скелетни разклонения. Благоприятен воден и хранителен режим трябва да се поддържа и при дръвчетата, които са във възраст на активно плододаване. За по-късно зреещите сортове това е от значение за наедряването на плодовете. Както на тях, така и на видовете и сортовете, от които реколтата е прибрана, поливането ще се отрази на по-доброто залагане на плодни пъпки. Важна грижа за плододаващите дръвчета през този период е вземането на предпазни мерки срещу счупване на клони под бремето на едреещите плодове те увисват и може да се откършат. Това ще е беда. На помощ идва подпирането и привързването. От подобна намеса се нуждаят предимно ябълките, крушите, сливите и по-малко други дръвчета. Освен пряката цел, с подпиране се постига и по-добро огряване, така необходимо за оцветяването на плодовете, както и по-интензивно залагане на плодни пъпки за следващата година. Най-различни са начините на подпиране и привързване. Обикновена практика е единични клони да се подпират с помощта на пръти, завършващи на върха си с чатал.
Но вие можете да приготвите специални подпори, които да подкрепят няколко клона или няколко скелетни разклонения. Това става лесно, като приковете на носещия прът напречно друг, така че да се получи Т-образна конфигурация. Подпорите поставяйте вертикално. Така са най-устойчиви и заемат най-малко място. В други случаи по-сполучливо може да се окаже привързването. Използват се въжета, тел, арматурно желязо и други подобни. Така отделни скелетни разклонения и клонки се привързват към по-солидни скелетни клони. Един, няколко или всичките обаче може да привържете към водача на короната. Ако короната е без водач, нищо не пречи да го заместите със забит здрав кол до ствола, към който е добре и да го привържете.
При подпирането и привързването избягвайте рязкото и силно огъване, за да предотвратите счупването. Огъвайте клоните плавно и с леки тласъци променяйте неколкократно положението им, а не се стремете направо да заемат желаното от вас място. Там, където подпорите и превръзките се опират в клоните, задължително поставете подложки от парчета плат, гума, дунапрен или друг подходящ материал, за да предпазите кората от претриване.
Ягодите след привършване на беритбата трябва да бъдат полети 1-2 пъти и съответно окопани. При първото следберитбено окопаване следва да се подхранят с малко (10-12 кг/дка) амониева селитра.
Ягодов разсад за любителски цели може да си произведете чрез вкореняване на ягодови розетки от съществуващото насаждение. Юли е много подходящ момент за тази цел.
Юли е подходящо време за размножаване на къпината чрез върхово вкореняване на леторасти. В по-високите райони благоприятният момент е към края на месеца, но в низините това трябва да се прави по-рано, за да се избегне засушаването, което започва в равнината по-рано.
За присаждането на спяща пъпка подходящото време настъпва някъде в началото на юли и продължава докъм средата на септември. Започва се с костилковите видове – сливи, кайсии, праскови и др.
Това присаждане се нарича още Т-образно окулиране, защото се извършва в Т-образен нарез на кората на подложката. Определението пък окулиране идва от латинското название на пъпка. А определението спяща пъпка идва от там, че поставена на подложката, тя не се развива веднага, а остава в спящо състояние до идната пролет, когато от нея израства силният летораст на избрания сорт.
Днес много са любителите, които владеят техниката на Т-образното окулиране, но никак не са малко и онези, които, водени от желанието да облагородят случайно поникнали семеначета в двора си или извън него, търсят „майстора”. Излишно. Всеки би могъл след малко упражнения с непотребни клонки да усвои който и да било начин на присаждане, а окулирането в Т-образен разрез е толкова лесно, че още първият им опит не е изключено да им донесе удовлетворението на успеха и самочувствието на постигнато майсторство.
Ако и вие попаднете на диворастящо семеначе, трябва предварително да го подготвите за облагородяване. Премахнете всякаква растителност около него. Така освен че ще освободите младото дръвче от потискащите го плевели, ще си създадете нормални условия за работа. Ако на едно място са израснали две фиданки, по-неподходящата за окулиране премахнете до основата й. Към предварителната подготовка на подложките спада и премахването на страничните клончета в областта на присаждането, които пречат на работата. В сухи периоди кората след направата на отрезите се отделя по-трудно. Ще улесните отделянeто, ако ден преди присаждането полеете обилно младото дръвче.
При почистването на площта и обработката на почвата в основата на младите подложки, там където ще се извършва присаждането, полепват по-едри и по-дребни почвени частици. Те ще замърсят отрезите, които ще правите, а това може да осуети срастването. Ето защо се налага тези места да се измият с чиста вода ден-два преди присаждането, а непосредствено преди неговото извършване и да се избършат със суха мека кърпа.
Т-образният разрез се прави на кората на подложката, на около 5-6 см над кореновата шийка. Ако присаждането ще се извършва в короната на дръвчето, това условие, естествено, не важи, но за предпочитане е мястото му да е в по-ниската част на клонката или пак горе-долу на 5-6 см от мястото на нейното отделяне от носещия я клон. При направата на Т-образния разрез се спазва следната последователност: най-напред се прави хоризонталният срез, а след това и надлъжният.
Присаждане надлъжен разрез
Надлъжният срез започва на около три сантиметра под напречния и завършва, щом го достигне. В този момент ножчето леко се завърта странично на ляво и дясно, при което кората се отлепва. Това улеснява отделянето на двете крилца при вмъкването на щитчето. В много случаи обаче се налага и употребата на повдигача, с който често са снабдени специалните ножчета за присаждане. В случай на липса може да си го направите отделно от непотребна клонка. Пъпките се вземат от добре развит летораст на дръвче с желаните сортови качества, наричан в практиката калем. Веднага след отрязването му от майчиното растение се премахват листните петури, като се запазва само около 1 см от дръжката. Това е необходимо, за да се намали до минимум изпарението на влагата от калема. Върхът на калема се изрязва напълно, тъй като пъпките по него са негодни. Ако присаждането не се извършва в следващите няколко минути, калемът се съхранява в съд с вода. Изрязването на пъпката започва на около 1-1,5 см под нея и завършва на също толкова разстояние над нея.
Така заедно с пъпката се изрязва кора и повече или по-малко от дървесината. Формата на тази изрезка е основанието тя да се нарича щитче. Дължината му е 2,5-3 см. Посоката на отреза при вземането на калема е винаги отдолу нагоре. Така горният край на щитчето остава по-тънък, докато долният е по- плътен и стабилен.
Това улеснява вмъкването му в Т-образния разрез. Долният край на щитчето се вмъква в образувалото се след отделянето на кората джобче, като се държи за остатъка от листната дръжка. С лек натиск се придвижва надолу, така че двете му страни да са подпъхнати еднакво под кората. Когато щитчето и надлъжният срез са направени в посочените размери, пъпката остава някъде по средата на надлъжния срез. Ако горният край на щитчето се окаже по-дълъг и излиза над напречния срез, с ножчето се прерязва точно на среза. Така цялата повърхност на щитчето прилепва към подложката. Вмъкната в Т-образния разрез пъпка с щитче се превързва с подходящата превръзка. Тя може да е специално закупена или собственоръчно приготвена пластмасова лентичка. Много често се използва лико от рафия. Ако и вие прибегнете до рафията, имайте предвид, че трябва предварително да се навлажни. Превръзката започва отгоре надолу по посока на часовниковата стрелка. Палецът на лявата ръка притиска началото на лентичката точно върху напречния срез. С първата и втората намотка краят й се притиска така, че да не може да се освободи. Следват една след друга стегнати намотки, като всяка следваща малко застъпва предната. Пъпката (и остатъка от листната дръжка) остава непокрита, но намотките се правят близо до нея, за да се постигне добрият контакт между щитчето и подложката. Превързването завършва с т.нар. петлица. Без нея превръзката веднага ще се разхлаби и ще падне. Тя се прави като при последната намотка един от пръстите на лявата ръка (обикновено палеца и ли показалеца) се поставя между подложката и превързочната лентичка. В образувалия се отвор се прокарва краят на превързочната лентичка и се затяга. За повече сигурност някои правят и втора петлица.
Около две до три седмици след присаждането се проверява дали пъпката се е прихванала – дали остатъкът от листната дръжка е окапал, или пада при леко докосване. Когато за превръзка е използвано лико, превръзката се разхлабва, за да не се впива в стъблото. При употреба на пластмасови и гумени лентички това не се налага.
Настъпва моментът на масовото зреене на малините, което съвпада и с обичайното лятно засушаване. Една или две поливки в този период ще се отразят много добре на наедряването на плодовете. Растителнозащитните мерки през месеца все още са от важно значение за получаването на желаната реколта. Опасността от струпясване по ябълката и крушата, особено в някои райони, все още е налице. Обикновено се налагат пръскания срещу ябълковия плодов червей, сливовия плодов червей, брашнестите мани по ябълката и по прасковата, срещу акари и др.
В лозето
Не са много на брой нещата, които трябва да се извършат в лозето през юли, но някои от тях са трудоемки и изискват повече време. Продължават летните резитби като кършене и колтучене. Рядко, но е възможна и поява на филизи по нежеланите места (главини, стъбла и кордони). Те напълно се премахват. Окопаванията през месеца не са така наложителни, поради по-неблагоприятните условия за развитие на плевелите, но в случай на заплевеляване са задължителни. Окопава се и при поява на пукнатини поради силно засушаване с цел запълването им и намаляване на изпарението от почвата. Обработките през юли трябва да са плитки, за да изиграят ролята си на средство срещу изпарението на влагата. При по-дълбоко разрохкване загубата на вода от почвата се увеличава. През месеца се извършва и първата, в повечето случаи и единствена, поливка на лозето, ако се налага и ако има условия за това. Сериозен показател за нуждата от напояване е затихването на вегетацията, при което върховете на леторастите остават изправени, а най-долните листа започват да пожълтяват и подгарят. Напояването през юли се отразява добре на добива и качеството на гроздето. Започнат ли зърната да се прошарват, то вече е вредно. За да е резултатна поливката, необходими са от 70-80 до 100-120 л вода на квадратен метър. Преустановяват се пръсканията срещу маната (към средата на месеца), освен ако висока атмосферна влажност и градушки не налагат още едно пръскане. Борбата срещу тази болест в младите лозя продължава. Използват се препарати с предпазно действие. Опасността от развитието на оидиум е все още голяма. В случай на нужда се предприемат и пръскания срещу гроздовите молци и жълтия лозов акар. Условията през месеца са благоприятни за присаждане на зелено по метода на обикновената копулация и на разцеп, както и за вкореняване на зелени резници. Трябва да се има предвид и обстоятелството, че колкото по-рано се направи това, толкова по-добре, защото се осигурява по дълъг период за развитие и узряване на новопоявилите се филизи. Попълването на местата на загинали лози в лозето може да се извърши и сега. Стара практика е празните места в лозето да се попълват с отводи, като се използват зрели леторасти през есента или в ранна пролет. Но това може да стане и със зелени леторасти, а юли, особено началото му, е много подходящ момент. За целта от мястото на загиналата лоза до съседната изкопайте канавка, дълбока 30-40 см, и толкова широка. Дъното й посипете с прегорял оборски тор или компост и го размесете с почвата. От съседната лоза изберете летораст, достатъчно дълъг да стигне до мястото, което ще попълвате. Почистете го от колтуци, листа, мустаци, но на върха ги запазете. Положете го в канавката, като го прикрепите с помощта на дървени чаталчета или бучки пръст. Върха прегънете вертикално и го прикрепете към колче. Покрийте положения в канавката отвод с рохка почва. Той ще пусне бързо корени, стига почвата да е влажна. Затова полейте обилно пред окончателното му покриване с почва. До есента полейте още 2-3 пъти. От останалото на повърхността връхче напролет ще започнете да формирате новата лоза. Не прерязвайте отвода. Нека си остане свързана с майчиното растение до края на живота си. През месеца се извършват колцуване и прореждане както на гроздове, така и на зърна при десертните сортове лози. Тези практики са от голямо значение за получаването на по-доброкачествена реколта. В края на месеца гроздето от най-ранните сортове започва да узрява.
В цветната градина
Все повече се увеличава нуждата от вода и поливането на цветята, тревните площи, декоративните храсти и дървета се превръща в ежедневна грижа. Поливките е добре да се извършват в ранните утринни часове, когато разликата в температурата на поливната вода и почвата е по-малка. Всяка поливка трябва да бъде последвана и от повърхностно разрохкване на почвата, щом като тя изпръхне. Рохкият слой ограничава изпарението на влагата от по-дълбоките почвени слоеве. Божурите са прецъфтели. Ако досега не сте изрязали повяхналите цветове, изрежете ги и полейте растенията. И без цветовете си те имат висока декоративна стойност. Изрязвайте редовно и прецъфтелите цветове на розата, за да се развият нови пъпки. Впрочем, прецъфтелите цветове и съцветия на всички цветя трябва да се премахват, за да не загрозяват красивата гледка. Само в редките случаи, когато ще се отбират семена, може да се запазят. Периодът е много благоприятен за размножаване на храстовидните и виещите се рози чрез вкореняване на зелени резници. Чрез зелени резници може да се вкоренят и други украсни видове, стига да се създадат необходимите условия, между които високата почвена и въздушна влажност е от първостепенно значение. Ако не сте засели семената на теменужките за производство на разсад през юни, може да го направите и през юли, но побързайте това да стане още през първата половина на месеца. Ако сте засели и семената вече са поникнали, трябва да проредите растенията, където са много нагъсто в реда. Изберете полусенчесто място и засейте вече семената на незабравката, за да си отгледате разсад. Когато растенията поотраснат, пикирайте ги на разстояние 10-12 см, също на полусенчесто място. Ще ги посадите на постоянното им място през октомври, но тогава им изберете слънчево място, за да са красиви през следващото лято.
Месецът е подходящ и за вегетативното размножаване на някои декоративни растения. Едно от тях е например пеперомията. Напоследък тя е сред най-предпочитаните растения за украса на интериора. Това дължи преди всичко на интересния рисунък и впечатляващите багри на листата. Цветовете, макар и забележими, нямат особено значение. Пеперомията може да се размножава по няколко начина. Един от тях е чрез върхови резници, които се потопяват във вода, но малко от тях пускат корени. Може да се засаждат и листа в почва или пясък с дръжките, които пускат корени, макар и не във всички случаи. По-важното е, че тези листни резници при някои видове не възпроизвеждат майчиното растение и резултатът може да е разочароващ. Най-сигурният начин е разделянето на коренището на две или повече части, щом то е достатъчно добре развитието. Ето как се постъпва: растението, което ще ни послужи за размножаване, трябва да е добре развито.
То трябва да е в това състояние, в което казваме, че саксията му е отесняла и се налага да бъде пресадено в следващия по големина номер саксия. Вместо по-голяма избираме подходящи саксии, в които ще намерят място новите растения. От старата го изваждаме, като го обръщам с върха надолу. Това става лесно, щом почвата предварително е овлажнена. Предварително сме започнали подготовката на новите саксии. Най-съществената част от тази подготовка е оформянето на добър дренаж, защото слабата коренова система на пеперомията не понася застоялата в съда вода. Дренажните отвори покриваме с парчета от стара натрошена глинена саксия или други подходящи твърди тела (неравни камъчета). Върху тях нанасяме около двусантиметров пласт от чист едрозърнест речен пясък. Върху песъчния нанасяме почвена смеска. Нея можем да приготвим от листовка и градинска почва с добавка на речен пусък или перлит. Разделяме коренището на две или повече части според възможностите. Това правим с ръце, употребата на нож не се налага, тъй като пеперомията не образува дебели и твърди корени. Поставяме дяловете от растението в новите саксии, като се стремим дълбочината на засаждане да е такава, каквато е била в стария съд, а страничната празнина попълваме с приготвената смеска. Насипаната пръст уплътняваме с пръсти, за да избегнем образуването на кухини. Независимо от това и от влажността на почвата, поливаме обилно, за да осигурим възможно най-добрия контакт между корени и почвени частици. Хризантемите е добре да подхраните още в началото на месеца с разтворени във вода 7-8 г амониева селитра, толкова грама калиев сулфат и двойно повече суперфосфат на квадратен метър. Едроцветните хризантеми почиствайте от странични разклонения и пъпки, за да получите едри цветове на дълги дръжки. Повечето от цветята, отглеждани в двора, са изложени на нападения от листни въшки и акари. По розите е възможно развитието на брашнеста мана и на черни листни петна. Трябва да се извършват чести наблюдения и при появата на вредителя да се вземат подходящи мерки.
