Доматите са култура, която започва да формира съцветия около 5-8 седмици след засяване на семената. Ако до това време няма цвят, това означава, че по някакви причини растенията капризничат и има причини за тревога. Логично е, че плододаването ще бъде слабо.
Най-често доматите закъсняват с плододаването поради стрес, а източниците могат да бъдат различни. Обикновено пренебрегваме тази причина, но тя е свързана с рН на почвата, нейната структура и дренаж, наличието, вида и комбинацията от хранителни вещества.
Широко разпространено мнение е, че ако поливаме със захарен разтвор или разпръснем кибритени клечки в посадъчните ями, то доматите ще цъфтят и плододават обилно, консумирайки захари и фосфор. Доказано е, че захарите не могат да се усвояват чрез кореновата система на растенията, а за фосфора има известна истина – по време на цъфтеж на доматите фосфорът е от решаващо значение за формиране на завръзи. За него знаем и това, че е трудноподвижен и усвояването не е безпроблемно.
След появата на първите цветове настъпва нова фаза в развитието на доматите и подхранването трябва да бъде насочено към стимулиране на цъфтежа и развитието на завръзите. Тогава естествено трябва да намаляват количествата азот, а да се увеличават тези на фосфора и калия, допълнени с микроелементи. Важно е при подхранване на доматите торовете да не съдържат хлор.
КАК ДА РАЗПОЗНАЕМ ДЕФИЦИТА НА ФОСФОР?
Фосфорът е важен за формиране и развитие на кореновата система на растенията, но действа и като преобразувател. Когато други хранителни вещества навлизат в доматеното растение, фосфорът помага за превръщането им в полезни градивни елементи (протеини и нуклеинови киселини), които помагат на доматите да се развиват правилно. Има много фактори, ограничаващи усвояването на фосфора. Най-важни сред тях са:
– ниски температури на почвата;
– неподходяща киселинност на почвата (рН под 6,5 и над 7,5), което нарушава процеса на поглъщане на фосфора;
– първоначален дефицит на фосфор в почвата.
ПРИЗНАЦИ НА ФОСФОРЕН ДЕФИЦИТ ПРИ ДОМАТИТЕ
Листата на растенията стават виолетови или червеникаво-лилави, като най-напред се променя цветът на долната част на листата, а след това и отгоре. Когато фосфорът стане недостъпен, антоциановите пигменти се развиват, създавайки червеникаво-лилавия цвят. Листните жилки, дръжките и стъблата също почервеняват, а по-късно стават синьо-сиви. Листата започват да се деформират, а растенията изглеждат като закърнели джуджета.
КАК ДА КОРИГИРАМЕ НЕДОСТИГА?
Костното брашно и дървесната пепел са добър органичен източник на фосфор, а неорганични са фосфоритите и суперфосфатите.
Доматите растат най-добре в слабо кисела почва с рН от 6,0 до 7,0, а оптимално от 6,5 до 7,0. Извън тези граници фосфорът става по-малко разтворим и съответно се усвоява слабо, което налага необходимите корекции.
При почвено наторяване е необходимо предварително напояване в необходимите количества, а дозировката на тора е съгласно указанията. Хранителните вещества се внасят в периметър около 15 см от растителното стъбло.
Като алтернатива може да се използва течен тор с високо съдържание на фосфор, за да се стимулира ензимната система на растенията и усвояването на фосфор в краткосрочен план.
Добавянето на скален фосфат (фосфорит) към компоста през есента ще подобри усвояването на фосфора от растенията.
При недостиг на калций нараства опасността от върхово гниене, а то започва още с формиране на завръзите.
Калцият е относително неподвижен в растенията и след като се установи на едно място в тъканите, тогава трудно се премества в новите израстващи части. В допълнение калцият се движи във водния поток на съдовата тъкан на растенията.
По този начин в горещи и сухи условия с висока транспирация усвояването на калций от почвата може да е високо, но той не може да се придвижи до завръзите, което поражда дефицита в развиващите се тъкани.
Тук на помощ идва третирането с листен тор, но е необходимо да се направи преди появата на видими симптоми.
При листно подхранване също са необходими поне 3-4 дни за усвояване на хранителните елементи, а за фосфора – цяла седмица.
Внасянето на азотни торове по време на цъфтеж и плододаване е абсолютно забранено, а при използване на комбинирани – количествата азот трябва да бъдат минимални.
Фосфор, калий и калций са основните хранителни елементи, необходими за доматите по време на растеж и плододаване, като не бива да забравяме и микроелементите.
Важно е да следим и метеорологичните условия, защото при облачно и прохладно време прашецът трудно полепва върху плодника. При дневни температури над 30 градуса по Целзий и особено важно е, когато нощните не падат под 24 градуса – тогава настъпва неизбежен ефект на стерилизация на прашеца, а поради сухия въздух той не може да се прикрепва.
Подхранването с бор при такава ситуация е наложително за съхраняване на цветовете и завръзите.
Кога, как и кои листа на доматите може и трябва да бъдат премахнати?
Много често можем да видим подрязани „полуголи домати“, като предимно се наблюдава при оранжерийно отглеждане. Тази „чудодейна“ процедура понякога е включена и в списъка с операции за формиране на доматените растения. Да премахваме или не листата – това е въпросът, на който трябва да намерим задоволителен отговор.
ТРЯБВА ЛИ ДА ПРЕМАХВАМЕ ЛИСТАТА НА ДОМАТИТЕ?
Мненията, отнасящи се до необходимостта от премахване листата на доматите на много любители градинари и дори фермери са доста различни. Някои смятат, че процедурата е задължителна, защото растенията са добре вентилирани и осветени, по-малко се разболяват от фитофтора, а плодовете узряват по-бързо. Други твърдят, че тази процедура не дава особено значим положителен ефект освен естетически и декоративен – реколтата върху обезлистените храсти изглежда наистина по-впечатляваща. На съвсем различно мнение са тези, които смятат, че прекомерното отстраняване може да навреди на доматите.
КАКВО КАЗВА НАУКАТА?
Научно доказано е, че за пълноценно развитие и растеж всяко доматено растение трябва да има поне 18 листа. Индетерминантните сортове залагат средно по 6 китки, а между тях се образуват по 3 листа. Съответно общо на растението ще има не по-малко от 18 листа, необходими за нормалното му функциониране.
Първата цветна китка като правило се формира над 5-9-ия лист и съответно част от долните листа може да се нарече „излишна“ в известен смисъл.
Листата са един от най-важните работни органи за всяко растение. Необходими са за дишане, изпаряване на влага и хранене, а без листа не биха могли да фотосинтезират нормално, да образуват захари, които по-късно преминават в плодовете и им помагат да узреят.
СТРУВА ЛИ СИ ДА ПРЕМАХВАМЕ ЛИСТАТА И КОГА Е НЕОБХОДИМО?
В някои случаи наистина могат да се премахнат листата, така че растенията да са по-добре проветрени и осветени, но не е нужно напълно, а най-големите е допустимо да се отрежат на 1/3 от дължината им. Същото се отнася и за най-долните листа, които лежат буквално на земята – те могат да се премахнат напълно, както пожълтелите, така и тези, имащи признаци на заболяване.
Премахването на здрави листа няма никакъв смисъл.
Специалистите съветват: при наличие на върхово гниене се забранява отстраняване на листа до края на сезона.
Отстраняването на листата винаги причинява стрес за растенията, а това може да се окаже неблагоприятно за бъдещото развитие и плододаване. Никога не трябва да се отрязват повече от 2-3 листа наведнъж и в интервал от 5-7 дни. Мярката в случая е много важна.
КОГА И КАК Е ПРАВИЛНО ДА ПРЕМАХВАМЕ ЛИСТАТА?
По принцип котиледоните и част от най-долните същински листа могат да се отстранят по време на засаждането на постоянно място. Това ще позволи по-дълбоко заравяне за образуване на повече корени и в случай на прерастване на разсада.
Оптималното време за премахване на долните и напълно легнали на земята листа е след наливане на плодовете на първата китка.
Отстраняването на листата може да започне малко по-рано, но задължително след формиране на завръзите, ако листата започнат да пожълтяват и повяхват.
Фитофтората атакува доматите към края на сезона, така че е възможно изобщо да не се премахват долните здрави и засенчващите горни листа. Не се отнася за пожълтелите и лежащи на земята.
Лежащите на земята или близо до нея листа се отстраняват, защото така се намалява вероятността от появата и разпространението на гъбични заболявания.
С развитието на растенията долните листа губят способността си за пълноценна фотосинтеза и постепенно започват да жълтеят, а отстраняването им няма да даде негативно отражение върху храненето на доматите.
В периода на съзряване на плодовете долните листа могат постепенно да се отстраняват, но под всяка китка със зреещи домати трябва да има поне един цял лист, който ще стимулира процеса.
Предвид факта, че първата цветна китка се формира над 5-7-ия лист при детерминантните и 9-12-ия лист при индетерминантните сортове, съответно се допуска отстраняване на 4 или 8 долни листа.
Отстраняването на повече листа в средната част на доматените растения се допуска в края на сезона, когато трябва да се ускори съзряването. Това помага хранителните вещества да се насочат директно към плодовете, да се подобри проветряването и слънчевото огряване. При развитие на прекомерна листна маса е добре да се отрязва 1/3 от листата. В слънчевите и горещи региони не бива да се бърза с отстраняване на горните листа, които покриват плодовете и ги предпазват от изгаряне.
Млякото подхранва и предпазва краставиците от болести
Разреденото мляко с изтекъл срок на годност е чудесен начин да дадем хранителна и здравословна напитка на зелените градински обитатели. Правилното използване на млечните смеси може да носи само полза за растенията, но не и вреда.
ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ДА СЕ ПОЛИВАТ КРАСТАВИЦИТЕ С МЛЯКО?
Отговорът е положителен, но тази опция е подходяща и за други растения. В летните горещини млякото се разваля много бързо, а е твърде разточително да го изхвърлим просто така.
Независимо дали е прясно, кисело или пресечено, то е толкова полезно за растенията, колкото и за нас, но остава уговорката да го използваме правилно.
Веществата, съдържащи се в киселото мляко, като калций, аминокиселини и витамини от група В, са полезни за растенията. Калцият е важно хранително вещество, отговарящо за поддържане на клетъчните стени. Той се използва също в някои ферменти за изпращане на сигнали, задействащи определена клетъчна активност. Недостигът на калций е свързан с потискане на растежа при краставиците, а при доматите и пипера провокира върхово гниене.
Микрофлората, съдържаща се в киселото мляко, също играе съществена роля. Млечнокиселите бактерии ускоряват процеса на разлагане на органичната материя на прости съставни, които растенията усвояват лесно и бързо.
Добре известно е поливането и пръскането на краставиците с кисело мляко срещу брашнеста мана – гъбична болест, чиято проява е наличие на бяло прахообразно вещество по листата, стъблата и плодовете.
Пръскане с подходящи фунгициди безспорно решава проблема. Ако не искаме да използваме химични препарати по време на плододаване, тогава можем да отстраним по-силно заразените листа и плодове, да полеем растенията и напръскаме надземните им части с кисело мляко.
Важно е да спазваме правилото, че всичко е добро в умерени количества. Млякото преди поливане или пръскане трябва да се разрежда с вода. За поливане се използва базов разтвор в съотношение 1:10 или 2:10. Към него може да се добавят 20 капки йод или една чаша дървесна пепел. За всяко растение е необходим около 1 л, като се внимава да не се мокрят листата и стъблото.
При по-високи концентрации на разтвора киселото мляко променя рН на почвата, като я подкиселява. Добавянето на пепел може да компенсира киселата реакция.
Добре е за пръскане да използваме кисело мляко – разбито и прецедено, а пресеченото прясно мляко да оползотворяваме за поливане.
Неразреденото пълномаслено мляко е податливо на гниене и образува петна върху листните петури на краставиците. То се разрежда за листно обработване в съотношение 1:2 (за нискомаслените млека) или 1:3 с вода.
Ако поливаме и пръскаме като превантивна мярка срещу брашнеста мана, тогава процедурата се провежда на всеки 7-10 дни. Млечният разтвор не трябва да се комбинира с последваща употреба на фунгициди, които убиват млечните бактерии.
ПРЪСКАНЕТО С МЛЯКО ПРИВЛИЧА ЛИ ЛИСТНИТЕ ВЪШКИ?
Да, листните въшки могат да бъдат привлечени от млякото, но когато го погълнат, те не могат да го преработват и умират.
За листно обработване на краставиците може да се използва и суроватка в съотношение 1:2 или 1:3, като на 10 л готов разтвор се добавят 20 капки йодна тинктура. Установено е, че при добавяне на меден сулфат (3 л суроватка, 7 л вода и 10 г меден сулфат) могат да се контролират и други заболявания, като фузариоза, вирусна мозайка, бяло и сиво гниене.
Млечните разтвори трябва да се използват непосредствено след приготвянето им.
Можем да предпазим тиквичките от преждевременно пожълтяване и гниене
Тиквичките са любима култура на много градинари поради ниската им взискателност и некапризен характер, но винаги могат да възникнат неприятни ситуации. При лошо време, неподходящи условия или нарушена технология на отглеждане растенията боледуват, листата гният и изсъхват, както завръзите и плодовете. Навременното установяване естеството на проблема и неговото отстраняване може да спаси реколтата.
ПРИЧИНИ ЗА ПРЕЖДЕВРЕМЕННОТО ПОЖЪЛТЯВАНЕ И ЗАГНИВАНЕ НА ЗАВРЪЗИТЕ И ПЛОДОВЕТЕ
При отглеждане на тиквички на открито растенията са подложени на въздействието на климатичните условия и други негативни фактори, водещи до загниване на завръзите и плодовете.
Неспазване на сеитбообращението
Много често се подценява правилното редуване на културите, но нарушаването на правилата на сеитбообращението води до проблеми с растежа и развитието. Не е желателно ежегодното отглеждане на тиквички (или култури от семейство Тиквови) на едно и също място, а редуване в интервал от поне три години. Това ще предотврати обедняването на почвата на определени микроелементи и заразяване с патогени.
Обилно поливане
Плодовете на тиквичките загниват от прекомерна влага. Според агротехническите изисквания растенията се чувстват комфортно при рядко, но обилно поливане. То трябва да се извършва до началото на плододаване в количества 5 литра на растение, а след това се удвоява до 10 литра. Преполиването, особено при лошо дренирана почва, води до застой на влага на повърхността. Плодовете, постоянно лежащи на мокра земя, започват да загниват, а проблемът се решава чрез намаляване на поливането, подходящ мулч или подложки под растенията, които могат да бъдат дъсчени и пластмасови.
Недостиг на хранителни елементи
Недостигът на хранителни елементи се отразява на състоянието на растенията. Те повяхват, губят тургор, появява се хлороза, плодовете пожълтяват и падат. Основните елементи, от които се нуждаят тиквичките, са азот, фосфор и калий, които се внасят при подготовката на почвата или с подхранването по време на вегетацията, когато може да възникне и недостиг на микроелементи – бор, йод и калций. Те се съдържат в комплексните торове, но може да се използва разтвор на борна киселина (1 грам на 1 литър) или 5% йодна тинктура (1 капка на 1 литър вода).
При листно подхранване дефицитът се компенсира бързо, но е важно да се извършва в сухо и безветрено време.
Излишък от хранителни вещества
Тиквичките пожълтяват и загниват при излишък от органични вещества. Много вредно е честото подхранване с едно и също вещество. Използването на торове, съдържащи хлор, има негативен ефект, защото тиквичките са чувствителни към него и променят цвета си, а вкусът им се влошава. Калиев хлорид е добре да се внася през есента, а при вегетативното подхранване с калий да се използва калиев сулфат.
Свежият оборски тор също се внася през есента. При излишък от хранителни вещества почти всички завръзи пожълтяват и загниват, а решението е едно: отстраняване на всички загнили плодове и преустановяване на подхранването.
Гъсто засаждане
На плодородна почва, щедро наторена с органични торове и азот, тиквичките растат буйно и развиват пищна зелена розетка. Големите листа предпазват плодовете от прегряване, но същевременно са пречка за нормален въздухообмен. Влагата се изпарява бавно, създавайки условия за гъбични инфекции и гниене. Препоръчва се в този случай да се отстраняват по няколко едри листа над плодовете, както и по-старите. Мястото на среза трябва да се дезинфекцира с пепел или активен въглен.
Гниещите цветове също могат да бъдат причина за заразяване на завръзите и е желателно да се отстраняват след оформяне на плодовете.
Важно е да се спазват препоръчителните схеми за отглеждане. Гъстото засаждане създава два проблема: условия за висока влажност и провокира недостиг на хранителни вещества.
Висока температура и недостиг на влага
Тиквичките са устойчиви на засушаване, защото натрупват запас от влага в листата и стъблата, но при редовен недостиг на вода завръзите пожълтяват и опадат. Това може да бъде провокирано и от високи температури. При 35-40 градуса по Целзий тиквичките буквално се сваряват, стават рехави като вата, защото сочността на пулпата се губи. В този случай растенията трябва да се защитят от преките слънчеви лъчи, а напояването да се увеличи.
Липса на опрашване
Тиквичките имат женски и мъжки цветове и е необходимо опрашване – пренасяне на зрял прашец от мъжките към женските. Тази мисия е поверена от природата на насекомите, но при студено и влажно време пчелите не летят. Неопрашените завръзи изсъхват. В този случай е необходимо ръчно опрашване.
За привличане на опрашители се пръска със сладък разтвор на мед или захар (1 супена лъжица на 1 л вода). Премахването на част от листата, които скриват цветовете улеснява достъпа на опрашители.
Болести
При дъждовно време се наблюдава появата на бяло и сиво гниене, а гъбичките се активират при резки температурни колебания. Инфекцията поразява също листата и стъблата.
При върховата бактериоза гният върховете на тиквичките. Проблемът започва от завръзите и се разпространява към стъблото. Болните плодове имат много неприятна миризма и трябва да се отстраняват незабавно.
Сухото върхово гниене се дължи на недостиг на калций.
