„Тайнството на Сурва“ събра сурвакари от цялата Радомирска община на традиционния празник след двегодишното прекъсване заради пандемията от К-19. Магията на маските завладя площади и улици в града, завихриха се динамични маскарадни игри с магия, сътворена от сурвакари и мечкари, съхранили традицията на културното ни наследство.
Кметът Пламен Алексиев поздрави участниците и стотиците радомирци и гости, след което започна фееричното изпълнение на танцьорите от ФА „Етофолк“ при НЧ „Напредък 1895“ – Радомир. Последваха дефилетата на сурвакарите, звън на чанове огласи площада в града. Маскирани гониха злото и правиха наричания за добро. Участниците, сред които и три детски групи, представиха традициите на населените места на Сурва.
Наред с групите от община Радомир, участие в празника взеха и носители на маскарадната традиция от ковачевското село Лобош и земенското Елов дол. В Общинския исторически музей бе открита изложба на самоукия дърворезбар от ковачевското село Сирищник Адриан Петров под надслов „От сърцето на дървото“ – спираща дъха експозиция. Скулптури от дърво на сурвакарски маски, гъбки, статуетки, свещници, пана и различни елементи на кътове за отдих бяха подредени в изложбената зала. Творецът превръща всяко парче дърво в красиво произведение на изкуството.
Пред музея представители на читалищата от общината, Дома за стари хора в Радомир и пенсионерски клубове изложиха традиционни зимни ястия. Компетентно жури оцени доколко народната традиция е съхранена и класира най-автентичните възстановки.
Сурвакарски фестивал имаше и в Брезник, а в него участие взеха 22 групи и над 1000 души. Маскарадният фестивал „Сурва Брезник 2023” няма конкурсен характер и се организира от общината под патронажа на кмета Васил Узунов.
Най-малкият участник от с. Сопица бе на 3 години, а най-възрастният на 79 години, уточниха организаторите на фестивала. Шест бяха детските групи, които дефилираха по улицата на града в днешния празничен ден за общината. Кметът Васил Узунов поздрави участниците и гостите, като каза, че този празник e оцелял и е запазен и до днес благодарение на сурвакарите, които се подготвят с месеци за него, изработват костюми и маски, а традицията се предава от баща на син.
Според традициите десетките села в община Брезник правят различни видове маски и ликове. Направата им е от дърво, кожа, рога, пера от домашни птици и именно това ги прави уникални и неповторими. Съхранената традиция оживява, предава се от поколение на поколение, а всички вярват, че със звъна на хлопки и чанове злото ще си отиде и доброто ще възтържествува.
Ще бъдем и пребъдем – доказаха го децата
Че ще ни има и че духът ни е жив и ще пребъде, това видяха хиляди жители и гости на Брезник и Радомир, където се проведоха традиционните сурвакарски фестивали. След двегодишно прекъсване местните управи организираха проявите, които се провеждат всяка година седмица преди международния маскараден фестивал в Перник.
Красиви, неподправени, по детски чисти и наивистично подражаващи на големите, радомирчетата от детските градини бяха умилителна гледка. Получи им се и шествието, и дефилето, и сурвакарското хоро.
Дъждът, който щедро поваля и в двата града, не беше в състояние да сломи детския ентусиазъм на малчуганите в състава на една от най-колоритните групи в Брезнишко – тази на село Садовик, пише Глашатай.
По дух и колорит не отстъпваха и в Радомир. И те го раздаваха „мокър от дъжд не се плаши“, пък и нали дъждът носи плодородие, а родните маскирани сурвакари и мечкари играят точно за плодородието, за новото начало, за добруването.
С ентусиазъм и желание пресъздаваха обичая малчуганите и в Брезнишко, и в Радомирско. Децата показаха, че владеят народните песни и танци.
Дечицата на двата фестивала сгряха душите не само на родителите и учителите си, те стоплиха сърцата на всички, дошли да се потопят в магията на празника. Усмихнаха съгражданите си и гостите на двете градчета.
Очаровани зрители споделяха впечатления, хвалеха се едни на други кой до коя група се е докоснал, водеха спорове коя група е „по-по-най”… Разбира се, че всеки остана с мнението си и, разбира се, че всички са прави в спора.
Защото има по-красиви от най-красивите, по-колоритни от най-колоритните, по-шумни, цветни, по-по-най. Защото това са децата ни, това е бъдещето ни. Те са новите носители на песните, танците и обичаите ни и те ще ги пазят ревностно и ще ги предават на своите деца и внуци, за да ни има, за да бъдем и пребъдем.
Нали така завършва благословията на войводите: „Да бъде!“. Ами ще бъдем! И ще пребъдем! Доказаха го и сега брезничанчетата и радомирчетата
КРАСИМИРА СТОИМЕНОВА
