„Сурва” – пъстрата българска приказка на Югозапада

Красотата, струяща от цветовете, се слива с пулса на времето… и всичко е толкова вълнуващо, толкова чакано!

Времето на кукерите идва заедно с първите кокичета – гордо и храбро показали нежните си главички над снега. Изнизват се, има-няма, 20 дни от първия месец на годината и град Перник се превръща в център на българщината, в пазител на традициите. Именно там всяка година се провежда един от най-вълшебните фестивали – „Сурва”, по време на който се възражда приказният български обичай, свързан с митичните и дори някак чудати същества, наричани кукери. 

Чауши, сурвакари, дервиши, бабугери, джамалари, кукери… различно ги наричат в различните краища на България, по различен начин и от различни материални се изработват костюмите и маските им. Посланията, които носят обаче, са едни и същи и тъкмо „Сурва” ги обединява! 

Изчакват Луната да отстъпи място на Слънцето, обличат костюмите от животински кожи, връзват на кръста тежките нанизи от чанове и хлопатари, слагат на главите чудноватите, ръчно правени маски и потеглят в борбата със злите сили. Подреждат се. Маска до маска! И тръгват. Магията започва. Движат се със специфична стъпка, заиграват тежкия си танц с вяра, че ще уплашат зимата, правейки път на пролетта и доброто. Тъпанът ги съпровожда. Чановете звънят… вдигат шум и огласят небесата. Едно мистично единство от ритъм, звук и багри. 

Мощният грохот от всичките окачени на коланите им чанове отеква през планините и се слива в една мистична мелодия, за да напомни за безсмъртието на традицията. А тя, традицията, датира от незапомнени времена, но се опазва, съхранява, обновява, обогатява… и е жива благодарение на приемствеността, предавана от векове, от поколение на поколение! 

Окаже ли се човек на площада по време на „Сурва”, посрещнат ли го биенето на тъпана и неравноделните български ритми, завъртят ли се кукерите около него като в магическа въртележка, докосне ли се до участниците, потопи ли се в атмосферата, слее ли се с нея, заиграе ли сърцето му в ритъма на чановете, включи ли се в танците, обърне ли гръб на сивото ежедневие, то и той става част от традицията! Част от цялото! 

„Лоши и страшни са, но само отвън, отвътре, изпод гуглата, са добри. Хора са. Добри хора, които само веднъж в годината се маскират като лоши, за да изплашат злото. И по-добре така да е, отколкото лошите хора, маскирани като добри, цяла година да бродят тука!” – така казваше прабаба ми. С тези думи тя грижовно  настани кукерите в сърцето ми още когато бях съвсем малка. А те – кукерите, всяка година ме призовават към градския площад на Перник, за да стана част от магията, наречена „Сурва”. Защото в жестокия януарски студ именно кукерите са търсената и така нужна искрица топлина, с която да сгреем душите!

Това е „Сурва”. Карнавал! Пъстър и емоционален! Древен и мистичен! Стоплящ и сплотяващ! Омайващ… Наш си… български! Повод за гордост… вече повече от половин век! А най-голямото богатство на фестивала са децата, от току-що проходили до такива в юношеска възраст, омагьосани и запленени от магията на „Сурва”. Превърнали се вече в част от вековната традиция, готови да я съхраняват и да я предадат след време на своите деца…

По дългия си път кукерският празник е събрал най-хубавото от народното ни творчество – огнени шарки, буйни ритми, мистична символика, и се е превърнал в част от живото човешко наследство на България. Играта на кукерите е сред най-ярките и интересни, обгърнати в тайнственост моменти из традиционния, празничен български календар.

​Заслушайте се! Чувате ли чановете? Те са надеждата, те са силата! Кукерите са тръгнали… Ще прогонят злото и ще съпроводят доброто, защото то ни е така нужно и така търсено!

И тази година кукерите с техните огромни маски, звън от тежки чанове и високи подскоци ни го подариха… Нека съумеем да опазим искрица от него в сърцата си редом до тази на неугасващата българска традиция.

Тази година PhotoBulgariaBG събра на едно място уникални кадри от сурвакарските празници в Симитли, Кралев дол, Перник, Ярджиловци, Дуран, Драгичево…  Кадри с кукерите… една от малкото останали неугаснали искрици българска празничност. Една традиция, която всяка година се възражда и обогатява! 

Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *