По 7 лв. такса за удостоверение за настоящ адрес ще плащат родителите на бъдещите първокласници. Въпросният документ ще се издава от отдел „Гражданско състояние“ на община Благоевград и ще служи за постъпване в 1 клас. С него ще бъде удостоверявано дали кандидат-ученикът е в прилежащата територия на съответното училище.
Това стана ясно вчера по време на среща в общината, на която комисия, съставена от директори, синдикалисти, членове на обществени съвети към няколко благоевградски училища и общински служители начело с началника на отдел „Образование“ Симона Митова, обсъждаха предложената от местната изпълнителна власт система за прием в 1 и 5 клас в общинските училища.
Както е известно, за настоящата учебна 2018/2019 г. вече не самите учебни заведения, а съответните общини определят прилежащи райони на училищата за обхват на учениците и разработват система за прием с водещ критерий – близост на училището до постоянния/настоящия адрес на родителя/настойника. До това се стигна след разразилите се скандали около приема на първолаци в столицата и последвалата спешна промяна на Наредба №10 на МОН за организацията на дейностите в училищното образование. Затова в Благоевград бе сформирана работна група, която да разгледа предложената система с критерии и прилежащите територии на 10-те училища в града, реализиращи прием в 1 клас.
„Определили сме прилежащите райони на училищата според кадастралната карта на Благоевград“, обяви С. Митова. Тя показа и карта с райони, като уточни, че това е примерен вариант, който впоследствие ще бъде прецизиран и изпратен на училищата.
Родител, член на обществения съвет към 11 ОУ, съзря разминаване и веднага попита защо село Дъбрава е включено към района на 11-о ОУ, като е по-близо до 5-о СУ. От общината разясниха, че най-вероятно става въпрос за техническа грешка и нещата ще бъдат огледани още веднъж.
Председателят на КНСБ – Благоевград Емануил Манолов поиска да узнае защо пътуващите деца от съседните села Рилци и Бело поле наред с 4-о ОУ, което е най-близо, се извозват до 7-о СУ и 3-о ОУ, а не до 2-о ОУ, и на какъв принцип е определено това. С. Митова разясни, че 2-о ОУ не е средищно училище и учениците се извозват до най-близките такива.
Впечатление направи, че Предел махала не е включена в районирането и не попада в територията на нито едно училище. Това е направено умишлено, тъй като децата от т.нар. уязвими групи, или 80 ромчета, подлежащи на записване в 1 клас, ще бъдат разпределени равномерно по училищата, увериха от общината.
В предложената общинска система /както и в Наредба №10 на МОН/ водещият критерий е близост до училището, като бъдещите първокласници се разпределят в няколко групи: Най-много точки получават децата от първа група, чийто родител/настойник е с постоянен/настоящ адрес в прилежащия район на училището и постоянният/настоящият му адрес не е променян в последните над 3 години преди подаване на заявлението. Във втора група са кандидат-първолаците, чийто родител/настойник е с постоянен/настоящ адрес в прилежащия район на училището повече от 1 година, но постоянният/настоящият му адрес е променен в периода през последните от 1 до 3 години преди подаване на заявлението. Трета група са деца, чийто родител/настойник е с постоянен/настоящ адрес в прилежащия района на училището, но постоянният/настоящият му адрес е бил променен през последната една година преди подаване на заявлението. Четвърта група – деца, чийто родител/настойник е с постоянен/настоящ адрес извън прилежащия район на училището към деня на подаване на заявлението.
Съответно първа група ще има най-голям шанс за прием в даденото училище в съответния район, а четвърта – най-малък, като за разпределянето в групите ще се взема по-благоприятният за ученика адрес (постоянен или настоящ).
По този повод председателят на КТ „Подкрепа” Димитър Марчев попита какво ще се случи, ако родителите на кандидат-първокласник живеят без брак и ако майката се води на един адрес, бащата на друг, тогава в района на кое училище попада детето. От общината се въздържаха от отговор, като си записаха въпроса и поясниха, че казуси винаги ще има.
Сред критериите в система са дали има и други деца от семейството, обучаващи се в училището, дете с трайни увреждания над 50%, дете от многодетно семейство, с един или двама починали родители…
Община Благоевград предлага и критерий близост на училището до местоработата на родителя. Той обаче е ограден в червено и, както се оказа, е доста спорен. „Този критерий пада в съда“, обясни С. Митова и допълни, че миналата година заради това са били осъдени няколко общини в страната.
По колко точки ще носят критериите и колко ще е максималният сбор не бе решено, тъй като голяма част от присъстващите признаха, че им трябва технологично време, за да осмислят нещата, още повече че въпросът е изключително важен.
По време на срещата началникът на отдел „Образование“ обясни, че наред с критериите на общината с решения на педагогическите съвети училищата по преценка могат да си вкарват и собствени специфични критерии. Това породи много дебати и коментари.
Директорът на 8-о СУ Сергей Биров извади Наредба 10 и цитира точния текст, в който се посочва, че общините, а не училищата, изготвят критериите за прием, а колегите му заявиха, че вкарването на допълнителни критерии по желание на училищата ще доведе до изкривяване и опорочаване
В залата се чуха и искания въпросът с приема в 1 клас да бъде обсъден с голям кръг хора, да се сондират мнения на родители, учители, директори.
С. Митова успокои присъстващите, че системата ще бъде подложена на публично обсъждане, и насрочи друга среща на комисията за четвъртък.
СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА
И защо циганчетата от Предел махала да могат да учат в центъра на града, а моето дете да не може? Та това е дискриминация срещу българските деца! Със сигурност ще осъдим държавата в Страсбург.