Софийският апелативен съд (САС) прекрати делото за конфискация на имущество за близо 2 млн. лв. срещу бившия депутат от ДПС Христо Бисеров, съпругата му Мария и доведения му син Ивайло Главинков, след като прие, че гласуваните от парламента спешни законодателни промени, с които изрично се регламентира, че гражданската конфискация не е обвързана с наказателното дело, противоречат на правото на Европейския съюз (ЕС), предаде „Лекс“.
Затова магистратите са решили да приложи директно директивата на ЕС по въпроса, която има преимущество пред националното право, а в нея се казва, че „конфискация означава окончателно отнемане на имущество, постановено от съд във връзка с престъпление“. В случая с Бисеров пък престъпление няма, тъй като той беше оправдан за данъчни и валутни престъпления, а обвиненията в пране на пари отпаднаха още преди края на делото.
До промените в закона се стигна след тълкувателно решение на Върховния касационен съд. Софийският градски съд се съобрази с него и прекрати делото за конфискация на имущество. За да не бъдат прекратени още около 20 такива дела, депутатите спешно промениха закона, но според тълкуването на апелативния съд по делото на Бисеров това няма никакво значение.
От своя страна, в жалбата си от КПКОНПИ заявяват, че производството срещу Бисерови е по отменения Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество от 2012 г., според който производството по конфискация е независимо от наказателното дело.
Друг аргумент на комисията е, че Бисеров е бил оправдан за данъчни престъпления, а проверката на имуществото му е започнала във връзка с обвинението за пране на пари. Това обвинение отпадна обаче, без да стигне до съд, защото прокуратурата прекрати разследването.
За да прекрати производството срещу Бисерови, апелативният съд цитира и чл. 4 от Директивата, в който се казва, че държавите-членки вземат мерки, за да могат да извършват конфискация на имущество, при условие че има влязла в сила осъдителна присъда за извършено престъпление. Дори и в разпоредбите за „разширена конфискация“ в директивата се казва, че тя се прилага по отношение на имуществото на „осъденото лице“, като са изброени и престъпленията, за които трябва да е осъдено.
В случая с Бисеров магистратите смятат, че „може да се направи единственият обоснован извод“, че националната правна норма противоречи на директивата.
КПКОНПИ е осъдена да плати 51 900 лева разноски на Бисерови
Друг спорен въпрос по делото е и дали антикорупционната комисия дължи разноски за адвокати на Бисерови, след като делото е прекратено, а процесуални действия от защитниците им не са били извършени.
На първа инстанция съдия Елена Маврова от СГС отхвърли искането на Бисерови, като в определението се позова и на процесуалното им поведение и подчерта, че дори не са били редовно призовани чрез адвокатите. Тогава представителят на КПКОНПИ посочи, че в хода на делото Бисерови твърдели, че са нередовно призовани и се налагало да ги издирват и призовават чрез частен съдебен изпълнител.
Апелативният съд обаче е категоричен, че делото е инициирано от КПКОНПИ и Бисерови са направили разходи, за да осигурят защитата си, без да са наясно колко ще продължи и как ще приключи делото.
„Като е приел противното, СГС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Както бе посочено, фактическите действия са без значение, доколкото по делото се доказва, че действително са направени разноски за участието на страната в съдебното производство, изразяващи се в адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство“, мотивира се съдът.
Според представените доказателства, Бисеров е платил за защита 9900 лева, съпругата му Мария – 25 000 лева, а Ивайло Главинков – 17 000 лева.
Относно възраженията, че хонорарите са прекомерни, САС казва, че не може да ги намали, защото по наредба това е минималният размер на адвокатските възнаграждения при искове за близо 2 млн. лв.
Определението на съда не е окончателно и може да бъде обжалвано пред ВКС.
