Създателката на Българския женски клуб в Ню Йорк и основателка на конкурса „Мис България в Америка“, актрисата с дупнишки корен Боряна Павлова: Може би след 25 години вече е време да си почина от чужбина, когато имаш роднини и приятели в родината – сърцето винаги те дърпа към нея

Боряна Павлова е родена в София, но голяма част от детските си години прекарва при баба си и дядо си в Дупница, откъдето е майка й. Б. Петрова е завършила специалност „Актьорско майсторство“ във ВИТИЗ „Кр. Сарафов“, в класа на проф. Николай Люцканов. Била е състудент на Мартина Вачкова, Владо Пенев и други известни днес актьори. След завършването е разпределена в Михайловградския театър. През 1992 година имигрира в чужбина – първо в Канада, а след това в САЩ. В момента Б. Петрова е председател на Българския женски клуб в Ню Йорк. Тя е една от първите, които организираха театрални представления в българската общност с гостуващи от България театрални постановки. Организатор е на конкурса „Мис България в САЩ“. Вече 25 години Боряна Павлова живее и твори в чужбина. Но от миналата година играе на българска сцена. Както самата тя казва: „Може би след 25 години вече е време да си почина от чужбина. Когато имаш още роднини и приятели в родината – сърцето винаги те дърпа към нея. С две чужди гражданства, избрах да играя на българска сцена. Аз винаги ще бъда с единия крак тук, а с другия там“.

loading...


  • Г-жо Павлова, ценителите на Мелпомена в община Дупница останаха възхитени от майсторската Ви игра на сцената на ДТ „Невена Коканова“ в новата българска пиеса „Три котки на покрива“. Какво е усещането да играеш на дупнишка сцена?
  • Аз съм родена в София. Зодия Овен съм. Майка ми е от Дупница. Имах прекрасни баба и дядо, на които казвах „майко“ и „татко“, защото ги обичах много. Те ме отгледаха като малка. Аз съм едно дете и винаги са ме глезили много. Леля ми е била естрадна певица и много хора казваха, че приличам на нея.
    Разбира се, че се вълнувах от това, че бях на тази сцена. Имаше известна доза сантименталност. Имах близки приятели от града, които бяха дошли да ме гледат. Беше много емоционално.
  • Завършили сте специалност „Актьорско майсторство“ във ВИТИЗ „Кр. Сарафов“, в класа на големия проф. Николай Люцканов. С кои известни днес актьори сте учили заедно и как се развива професионалната Ви кариера като актриса?
  • Завърших актьорско майсторство в класа на проф. Люцканов заедно с Мартина Вачкова, Владо Пенев и други. По разпределение ме изпратиха в Михайловградския театър. Там изиграх няколко роли: Вела от „Вампир“, Райна от „Мата Хари“, Евген и Евгения от „Омагьосаната мелница“…
  • Както много българи, по време на купонната система през 1992 година имигрирате в чужбина – първо в Канада, а след това в САЩ. Какви бяха първите Ви впечатления и как се реализирахте там?
  • Заминах за Канада в годините, когато имаше голям поток на емиграция към Америка и Канада, и аз поисках да преживея тази авантюра. Разбира се, че всичко беше различно. Това беше друг свят, но за да останеш и да се чувстваш добре в него, трябваше голяма борба. Ходих на училище, учих език. После се преместих в Ню Йорк.
  • Установявате се в САЩ, където сте председател на Българския женски клуб в Ню Йорк. Как успяхте да обедините българската общност и в какво се изразява дейността Ви?
  • Там започнах да се занимавам с по-приятни неща. Започнах да каня колеги актьори да ми гостуват и мога да кажа, че бях една от първите, които организираха театрални представления в българската общност с гостуващи от България театрални постановки. Техните имена са много, но например Стоянка Мутафова е идвала 3 пъти по моя покана, Ванча Дойчева, Никола Анастасов, Васил Михайлов, Ивайло Христов, Чочо Попйорданов, Бойка Велкова, Владо Пенев, Аня Пенчева, Ники Сотиров, НЛО и други. През 2012 г. създадох Българския женски клуб в Ню Йорк.
  • Вие сте организатор на конкурса „Мис България в САЩ“. Кое Ви провокира и лесно ли е да избереш най-красивото българско момиче в САЩ?
  • Същата година организирах и първия конкурс за красота „Мис България в Америка“. Българките са красиви жени. Всеки го знае това. Ние обаче искахме да ги покажем и в друга светлина. Затова конкурсът беше за талант и красота. Трудно се избира най-хубавото българско момиче в Америка, защото всички те са наши, български момичета, които са студентки в Америка. Всяка една от тях притежава талант, характер и достойнство.
  • По какво си приличат и по какво се различават българките от американките?
  • Имам усещането, че американките са студени жени, те нямат тази чувственост, която носят българките.
  • Липсва ли Ви българската кухня и какви ястия обичате да приготвяте за семейството си?
  • Българска кухня не ми е липсвала в Америка, защото вече има много български заведения, а и всички ние, които сме емигрирали там, сме останали верни да си приготвяме любимите си традиционни ястия вкъщи. На първо място е баницата.
  • Какви качества трябва да притежава един българин, за да се реализира в чужбина?
  • Светът е голям. На младите, които искат да го видят, мога само да им кажа да не тръгват с големи кошници. Много често те остават празни, а за да ги напълнят, трябва много борба и воля.
  • 25 години сте живели в чужбина, а от миналата година сте на българска сцена. Това означава ли, че ще се върнете за постоянно в България?
  • Аз никога не съм си прекъсвала връзките с България. Благодарение на новите техники – изобретенията на новите програми в телефоните и компютрите, имаш възможност да си „близо“ до нещата, които стават в родината. Аз всяка година се връщам за ваканция, но от миналата година съм тук, защото реших да се върна към моята любов – театъра. Участвам в новата българска комедия „Три котки на покрива“, която бе написана специално за нас, трите жени, които играем в нея, от автора Емил Йотовски. В пиесата се разглеждат много близки до всеки един от нас човешки проблеми: ревност, приятелство и любов. Има комични ситуации, които карат хората да се смеят… а какво по-хубаво от това. Някой беше казал, че смехът е здраве. Ами тогава приемете, че през времето, докато трае представлението, ние се грижим за здравето на хората!
    Радвам се, че пиесата се харесва и че имаме възможност да я играем както в столицата, така и в цялата страна и чужбина. През февруари ни предстои турне в Канада, през март ще я играем на Чудомировите празници в Казанлък, след това в Брюксел, а през април ще се срещнем и с българските общности в Америка.
    Може би след 25 години вече е време да си почина от чужбина. Когато имаш още роднини и приятели в родината – сърцето винаги те дърпа към нея. С две чужди гражданства, избрах да играя на българска сцена. Аз винаги ще бъда с единия крак тук, а с другия там.
    НИКОЛАЯ ИВАНОВА

Коментар с Facebook

Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *