Стотици българи посрещнаха единствения си сънародник в NBA Александър Везенков за мача на неговия отбор Sacramento Kings срещу Chicago Bulls. Заради контузия Везенков пропусна срещата, в която неговият отбор доминираше през по-голямата част и получи заслужена победа със 123 на 115.
Сред тях бяха и семейство Ценови от Бобошево, родното място на бащата на Саша, именития баскетболист Сашо Везенков.
Еуфорията, обзела нашенци в началото на срещата, когато Везенков се появи на терена, и скандиранията направо сащисаха публика и играчи и предизвикаха възторг у българите в Чикаго и в цяло Бобошево, което наблюдава на живо мача по телевизията.
Александър Везенков, който пропусна този мач заради контузия, след мача се срещна със своите земляци и фенове от Бобошево и благодари за тяхната подкрепа далеч от родината, раздаде автографи и се снима с тях, а социалната мрежа завря от поздравителни коментари.
Българската агитка, организирана от BG VOICE, имаше ексклузивен достъп до загрявките на двата отбора и успя да проследи малко от тренировката на Везенков, който игра със съотборниците си преди мача. Близо 500 българи скандираха неговото име и той отиде при тях за снимки и автографи.
Преди началото на мача 30 български деца от района на Чикаго застанаха пред играчите на двата отбора по време на тържественото изпълнение на американския химн – традиция преди всеки мач на NBA. Повечето бяха облечени с тениски с български шевици.
„Много се радвам, най-вече защото виждам българи да идват да подкрепят, в Милоуки, в Шарлот бяха по-малко, но тук наистина аз знаех, че ще дойдат, но друго е да знаеш, друго е да ги видиш и много им благодаря – имаше и гърци, имаше и българи. Много се радвам да говоря с хората, да се снимаме. За съжаление не играх, много ми се искаше, но надявам се следващия път да ги зарадвам „, каза Саша в ексклузивно интервю за Ясен Дараков.
За Саша Везенков това трябваше да е един от най емоционалните мачове, откакто играе в NBA. Стотици българи дойдоха в United Center в Чикаго, за да викат за него, но контузия на глезена го остави за пореден път на резервната скамейка, въпреки че по време на загрявката изглеждаше, че се възстановява добре. Агитката, организирана от BG VOICE, имаше рядък достъп до тренировките преди мача и феновете успяха да се снимат и да поговорят със Саша.
– Ти си роден в Кипър и там си израснал. Там започна да спортуваш, след което играеш в Гърция. Как имаш този хубав български език, защото съм виждал хора, които за един-два месеца забравят българския в Америка. Как се пази този български дух?
– Благодарение на нашите, защото ние винаги вкъщи говорим на български, винаги с майка ми, с баща ми и със сестра ми, с приятели. Имам много приятели от България, така че няма как да се забрави. Има го в моето ежедневие и благодарение на тях говоря и много се радвам, както казах, да виждам флага на България, да идват хора, да ме подкрепят, да говорим.
28-годишният Саша Везенков е роден в кипърската столица Никозия, където баща му Сашо Везенков играе баскетбол за местния ПАЕЕК. На 12 години започва състезателната си кариера в Кипър, минава през Гърция, после отива в Барселона. Едва на 20 години вече е заслужил място в драфта на NBA.
От Испания се връща в Гърция, за да стане супер звезда на „Олимпиакос“, а през сезон 2022-23 става най-полезен играч на Европейската баскетболна лига.
Два пъти е спортист на България. А от няколко месеца е крило на „Сакраменто кингс“
– Как се чувстваш в Щатите – вече няколко месеца си тук? Успяваш ли да се аклиматизираш, многое различно от Европа?
– Да, много е различно. Съвсем друг свят, ритъмът е луд, пътува се постоянно. Трябва да се адаптираш, да свикнеш да забравяш каквото си имал в Европа и да почнеш наново. Тук почти не те знаят. Всичко се почва наново и трябва да си готов за битка.
– Как се справяш с тези големи преходи? Сега имате седем гостувания за 11 дни. Как тече подготовката в такива моменти?
– Трудно е. Няма време за тренировка. Няма много време, за да мислиш какво е станало на предния мач. От град в град, от щат на друг, различия в климата – от минус 20 плюс 20. Трябва си готов за всичко.
– Мислиш ли, че с Трей Лайлс може да играете повече от скамейката заедно?
– Да, но аз какво мисля не е много важно. Важно е какво треньорът мисли. Така че аз се опитвам да съм концентрирам и да помагам с каквото мога на отбора.
– За какво мислиш всъщност в минутите преди да излезеш да играеш?
– Нищо особено. Просто се опитвам да се концентрирам да дам всичко от себе си.
– Какъв беше за теб този момент, когато осъзна, че си вече в NBA?
– Още в предсезонната подготовка. Когато играеш срещу Леброн Джеймс, срещу Сет Къри. Мисля, че това е достатъчно, за да осъзнаеш къде си. Абсолютно всичко е различно – от залите до тренировъчните бази, абсолютно всичко е много по-различно и трябва да се изживее.
– Кое сега за теб е най голямото предизвикателство в лигата?
– Мисля, че показах, че имам място тук, че минутите, които ми се дават, аз мога да помогна на отбора, така че да запазя тези минути и да се опитам да ги увелича и да имам една роля да мога да помагам на отбора.
– Кой е играчът, който ти създава най-много проблеми и трудности в защита?
– Тук талантът е изключително голям, много са талантливи играчи, много качествени, така че не може да се спрат едно на едно, виждате има играчи, които вкарват по 50-60 точки, така че колективно се опитваме. Ние играем с различни играчи всеки ден, с някои по три, четири пъти, с някои по два пъти, така че не мога да кажа, Но виждал съм и хора, които не може да ги спреш.
– В NBA използват много това филмово наблюдаване и анализират мача кадър по кадър. Разкажи малко повече за този процес, който е по-различен от Европа.
– Има го и в Европа, но тук е повече математика, повече цифри и повече база на аналитикс, така че това е по-различно. Всичко се базира на този аналитикс. Всичко е с проценти и кой къде е добър.
– Вървеше ли ти математиката като дете?
– Да.
– Успя ли да създадеш приятелства в отбора? С кой от отбора си най-близък?
– Със Сабонис сме по-близки. С всички момчета си говорим. Няма много време с тези мачове, с тези пътувания, но се разбираме и всички момчета са много добри, много добре ме приеха и това ме радва.
– В Гърция беше любимец на феновете. Успя ли да направиш тази връзка с феновете на „Кингс“?
– Много по различно беше. В Гърция играехме по35 минути, борехме се за титли. Тук още не играя много. Хората се опитват да ме научат какво представлявам, какво мога, така че тази връзка с феновете трудно се надгражда и трудно се базира, така че имаме време за това.
– Какво си пожелаваш, какво искаш да ти се случи тази година. –
– Да съм здрав най-вече и да продължавам да се боря за това, което заслужавам, и отборът да побеждава.
