Със средна заплата от 749 лв. благоевградчани първи по стандарт в областта, в Петрич по-бедни от малката Белица, Якоруда на дъното с 538 лв.

За пръв път, откакто в България се правят статистически изследвания, през второто тримесечие на 2018 г. Благоевградска област зае последното място в страната по средна месечна заплата и обявените от НСИ 743 лв. предизвикаха доста оживени коментари.
Противниците на настоящото управление в лицето на кмета на Благоевград Атанас Камбитов от ГЕРБ намериха отличен повод да вържат заплатата с липсата на икономика в областния център, където видимо се правят само кръпки по улиците, велоалеи по проекти и културни мероприятия.
„Данните се тълкуват погрешно, защото Благоевградска област не е равно на Благоевград, в областта ни има страшно много села и традиционно бедни райони като Сатовча и Якоруда, които свалят средната заплата със страшна сила“, опонира гневно Камбитов.

Истината се крие в регионалната справка, която статистическото бюро на НСИ в Благоевград изготви и изпрати по молба на в. „Струма“. Данните са за 2016 г., но като цяло те показват тенденции, които едва ли са се променили коренно през следващата година.
Според същата справка средната месечна брутна заплата в Благоевградска област към 31.12.2016 г. е била 638 лв., или 7658 лв. за годината. През тази година обаче в община Благоевград са получавали с над 111 лв. повече – средното месечно възнаграждение е било 749 лв., формиращо годишна заплата от 8993 лв. Благоевградска община освен това е била единствената от 14-те общини с месечно възнаграждение над средното за областта, тоест всички останали 13 общини са дърпали назад, за да изпаднем до тогавашното предпоследно място в страната преди Видин.
Открояването на Благоевград е лесно обяснимо – от много време в общината заплатите се формират основно от търговията, но сравнително високият ръст на средните стойности идва от обществения сектор, който от години води на частния сектор средно с по около 30% по месечно възнаграждение.

След Благоевград по размер на заплата през 2016 г. е била община Банско с 633 лв. средно месечно, следвана от Гоце Делчев с 625 лв. и Разлог с 610 лв. Човек лесно може да си направи сметката, че в ски курортите Банско и Разлог заплатите се получават главно в хотелиерския бранш, докато в Гоце Делчев заслугите са на няколкото частни предприятия в областта на леката промишленост и по-специално на една от 10-те най-големи компании в шивашкия сектор, в която през 2016 г. са работили около 3300 служители, а средните заплати са били 600-900 лв.
Пета по месечно възнаграждение община в областта е Сандански, където също най-силният сектор е туристическият. Той е осигурил на санданчани средна заплата 587 лв.
Оттук надолу следват изненадите. Защото се оказва, че същата средна заплата като при санданчани е изчислена и в Хаджидимово, където има само няколко по-големи фирми, ориентирани към преработващата промишленост и строителството. С проблемите им при изкупуване на тютюна едва ли селското население на общината е дало значителна дан при определянето на тукашната средна заплата.

С 584 лв. Кресна е на 7-а позиция в областта. Тъй като в никакъв случай малката община не може да се върже с някакъв особено развит икономически отрасъл, заслугата тук е на селското стопанство, което напоследък набира все повече последователи. Дори бизнесмени от съседни общини идват в Кресна да се занимават със земеделие, а все повече фирми инвестират сериозни средства в изграждането на оранжерии и модернизации на стопанства в селищата на общината. Непрекъснато се осигуряват нови работни места, а отглеждането на зеленчуци постепенно се превръща в основен поминък.
На 8-о място по заплати е Белица с 579 лв. месечно, или 6954 лв. годишно. Парите тук идват от основния развит бизнес – дървообработването, няколкото шивашки цеха и туризма, концентриран в курорта Семково.

С цели 11 лева под заплатата на беличани получават в Петрич, което е втората по-сериозна изненада в статистиката по общини. Петрич е със средно месечно трудово възнаграждение от 579 лв. По твърдението на самата община тук се намират 21% от стопанските субекти в областта, като ключови са дърводобивът, текстилната, хранително-вкусовата промишленост, зеленчуковото и мебелното производство, но е трудно обяснимо защо стандартът на петричани е по-нисък от този на малката Белица.
На 10-о място от 14-те общини е Симитли, където средната заплата е 556 лв. Въпреки непрекъснатите хвалби на местните, че на територията на общината работят десетки могъщи производителни фирми и безработицата клони към абсолютната нула, явно основният проблем на местните работодатели е, че не обичат много да дават пари за заплати.
На дъното на таблицата са Сатовча с 554 лв. средна месечна заплата, Струмяни с 539 лв. и Гърмен и Якоруда с 538 лв.
В Струмяни разчитат на малко мрамор и повече зеленчукопроизводство, в Сатовча – на добива на гнайс, а в другите 2 общини – основно на дървопреработване, но понеже и в 4-те общини безработицата е ужасяваща, скоро едва ли ще успеят да се измъкнат от блатото на мизерията.
Според областната стратегия за развитие на региона 2014-2020 г. жизненият стандарт в област Благоевград е съизмерим със средния за страната, като е малко по-нисък от жизнения стандарт за Софийска, Пловдивска, Варненска и Бургаска области, но пък е по-висок от Монтанска и Видинска области.

Е, днес, в средата на периода, Монтана и Видин са преди Благоевград.
Доходите в област Благоевград били малко по-високи от средните за страната, което сме го дължали на развития зимен туризъм в Банско, Разлог и Добринище, развития културно-исторически туризъм в Мелник, силно развитата търговска дейност със съседните Гърция и Македония и близостта до столицата, което спомагало за откриване на много клонове на столични фирми в административния център на областта, пише в същия програмен документ.
В средата на периода обаче доходите не само не са малко по-високи от средните за страната, но са и най-ниските.
Като възможности за Благоевградска област в плана за развитие са посочени развитие на трансграничните икономически и транспортни връзки; развитие на диверсифициран туристически продукт, привличане на стратегически инвеститори в традиционно силни области на икономиката в областта, развитие на разнообразно селско стопанство, повишаване координацията между администрация, гражданско общество и бизнес, изграждане на селскостопански борси и тържища, комасация на земеделските земи и подпомагане изграждането на нови малки и средни предприятия.
От всичко това засега областта се е съсредоточила неистово в довършването на АМ „Струма“, от която се чакат икономически чудеса, а дребни предприемачи пробват с малки проекти да отгледат по някой декар лавандула в духа на разнообразното селско стопанство с бионасоченост. И толкова.

В стратегията за развитие на областта като че най-достоверно звучат заплахите, които авторите й са посочили като евентуална пречка всички добри пожелания за невероятния възход на Благоевград през 2020 г. да се окажат само на хартия.
Като заплаха №1 са прогнозирани „възможни политически и икономически сътресения“. Следват обезлюдяване на райони и висока безработица; липса на инвестиционен интерес от стратегически инвеститори; загуба на пазари и липса на перспективни стратегии за завоюване на нови пазари; риск от влошаване на демографските характеристики; нарастващ коефициент на възрастова зависимост; засилваща се миграция на трудоспособното население, презастрояване на ключови туристически обекти и районите около тях, както и загуба на позиции в традиционни отрасли поради липса на целенасочена и финансово обезпечена политика.
Като че ли всички прогнозирани тогава заплахи днес са се стоварили на главите на населението от Югозапада, поради което двата основни приоритета на стратезите – стимулиране на икономическото развитие и подобряване качеството на живот, днес са значително по-далеч от нас, отколкото са били през 2014 г.
Затова единствената ни надежда остават следващите избори, тъй като икономическото развитие и по-високият стандарт присъстват неизменно във всички предизборни програми на кандидати за кметове, общински съветници, депутати. Спокойно, остава още малко време до просперитета ни – догодина ще избираме нова местна власт и евродепутати.
ВАНЯ СИМЕОНОВА

loading...


Коментар с Facebook

Подобни новини

1 Коментар

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *