С около 150 дела по казуса „Френска борса“ екскметът на Благоевград Илко Стоянов се връща към адвокатската си практика. Болшинството потърпевши, които той и партньорите му Кристиян Спириев и Десислава Грозданова представляват, са от Пиринско, а делата стартират днес в Административен съд – Благоевград.
След загубата на кметските избори преди година Илко Стоянов се регистрира на борсата и заведе дело за касиране на вота.
„И двете приключиха през юни, след което възстанових адвокатските си права. От самото начало на кариерата ми като юрист съм вписан в колегията в София, но бях замразил правата си за времето, когато бях зам. кмет на Петрич, а след това и кмет на Благоевград, но винаги съм знаел, че един ден ще се върна към професията си“, коментира Илко Стоянов и добави, че първите дела, с които кантората им се е ангажирала случайно или не се, оказали по значим обществен казус. Т. нар. „Френска борса” не е само френска. Това са хора, работили в чужбина, които имат право на обезщетение тук. Казусът през последните месеци много нашумя, като се акцентираше на хора, които отиват да работят за месец-два в Европа и се връщат, за да се регистрират на борсата и да получават големи обезщетения. Но това са едва 10% от случаите, останалите 90% наистина работят по 8-9 месеца основно селскостопанска работа и това са бедни и отрудени хора, които тук нямат алтернатива. Повечето от тях са от района на общините Гоце Делчев, Гърмен, Сатовча, Якоруда, Белица , също от Петрич и за всеки един може да се направи филм за личната му драма. Те от години са сезонни гастарбайтери по принуда, след като поминъкът им с тютюн замря, работят основно във Франция и Испания, но има и в Гърция, Швейцария, в цяла Западна Европа“, разказа Илко Стоянов и обясни:
„Всъщност те не са сезонни работници, защото поне по 9 месеца в годината са навън, прибират се у дома само през зимата и напролет пак тръгват цели семейства. И така е от години. Като ги съкратят там, се връщат у дома и имат право на обезщетение от трудовата борса. До август тази година тези обезщетения се изчисляваха на база на възнаграждението от последния месец. Както е известно, от 13 август 2024 г. се нанесе поправка в закона, с която, подобно на майчинството, обезщетението се изчислява на база на възнаграждението 1 г. назад. Хората, които представляваме, не протестират срещу тази поправка, защото по този начин се отсяват „печалбарите“ от наистина работещите. Проблемът е, че стотици, дори хиляди, са си подали документите за обезщетение много преди тази дата 13 август 2024 г., само в нашия регион са над 2500 души, някои дори чакат от миналата година обезщетението си, но сега ги третират по новата поправка. Има и друг парадокс, от група от 10 души, заминали заедно и работили като екип във Франция, 7 са получили обезщетение по стария ред, а на останалите 3 то е определено по новия, което ние считаме за абсолютна несправедливост. Казусите, които нашата кантора е поела, касаят точно такива случаи и ние твърдим, че законът трябва да се прилага занапред, а не със задна дата по отношение на подалите документи преди влизането на поправката в сила. Не обвиняваме НОИ, може би е имало някаква кореспонденция между държавите, но не може обикновеният човек да е виновен, че някои институции не са си свършили работата и не са направили проверка. Още повече, че регламентът на ЕС казва, че такава не е задължителна, обезщетението трябва да се даде веднага, а ако някой е измамил – има прокуратура, която да разследва. В това е големият спор“, обобщи Илко Стоянов.
Той отбеляза, че промяната в закона ще „удари“ всички, които ходят да работят селскостопанска работа в Европа заради липсващите месеци до 1 г., които ще се приспаднат, така средно дневната ставка ще падне.
„Напълно разбираме, че причината е в точенето и измамниците, промушили се покрай реално работещите хора, и не възразяваме срещу промените, но гражданите не са виновни, за да бъдат санкционирани. Към момента кантората ни има към 150 висящи дела в благоевградския Административен съд по този казус. Аналогични дела, макар и единични, имаме и в Пазарджик, Кърджали, Варна, Добрич на хора, които са ползвали услугите на благоевградска фирма организатор. Тези хора нямат пари и няма откъде да ги вземат, защото всички чакат да им се отпуснат от борсата. Затова ние сме поели делата без хонорари, по чл. 38 от Закона на адвокатурата, т. е., ако спечелим делото, съдът да ни присъди възнаграждение, каквото той определи. Влагаме енергия, труд и ресурс, без да имаме гаранция, че ще бъдем обезщетени, но тези хора нямат друга никаква алтернатива. Един от тях например е инвалид от Елешница, човекът е с протеза на единия крак и ходи да работи на полето във Франция. От Рибново са 30-ина мъже и жени, в село Осина са над 100 човека със същата съдба, а най-странното е, че много от тях не обжалват, защото се страхуват от държавата“, коментира бившият кмет на Благоевград.
Той обясни, че всички случаи, които с колегите му са поели, са за отказано обезщетение по стария ред по подадени документи преди 13 август т.г. Той подчерта, че всеки казус е индивидуален, затова всеки трябва да реши сам дали да обжалва и като пример посочи, че има случаи на отказ, защото кандидатът вече е ползвал борса.
„Спорът е чисто правен, не е по фактологията дали един човек е работил в чужбина, или не. Спорът е дали тази алинея да се приложи в конкретния случай за хората, подали документи преди влизането й в сила. Според мен тези казуси трябваше да се уредят в закона и както често се прави, да се посочи, че заварените случаи остават по стария закон. Това щеше да е политическо решение, казвам го като юрист и като бивш депутат. Но такъв запис няма, затова разчитаме на съдебна практика на европейския регламент“, заключи Илко Стоянов.
На въпрос на „Струма“ дали връщането му на адвокатската банка означава дистанциране от политиката, той отговори: „Не съм се отказал от политиката, защото политиката не се отказва от нас“.
ДИМИТРИНА АСЕНОВА
И се завръща при „френските“ мошеници.