С вкусни гозби, поетическо четене, дегустация и награди за най-добрите кулинари студенти и преподаватели на Югозападния университет представиха традициите около българската трапеза.
Началото на инициативата бе поставено преди три години, когато от академичната общност на Филологическия факултет влязоха в ролята на мастър шефове и акцентираха на традиционни български ястия и фолклорни обичаи.
Сега събитието, реализиращото се по националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина”, бе много по-мащабно и заради големия интерес се проведе в стола на университета. Наред с домакините от Филологическия факултет начело с декана доц. д-р Радослав Цонев и заместник-декана по научноизследователската, проектната и международната дейност доц. Биляна Тодорова, се включиха и представители на Правно-историческия, Философския факултет и този по изкуствата. Поканата уважиха и гости, сред които зам. деканът на ПИФ доц. Николай Попов, зам. ректорите доц. Илия Недин и доц. Петрана Стойкова.
Партньорството между факултетите бе „официализирано“ със създаването на клуб, наречен „Старобългаристика“. В продължение на съвместните дейности бе организирано и настоящото събитие. То бе открито от зам. ректора доц. Илия Недин и започна с почитане паметта на проф. д.х.н. Марио Митов.
„Аз не съм гост, тъй като съм част от Филологическия факултет, а миналата година получих първа награда за моето имамбаялдъ“, припомни доц. Недин. Като специалист по етнология и българска фолклористика, той коментира, че храната съпътства човека и в лоши, тъжни и във весели, празнични моменти.
В чест на Световния ден на поезията студенти представиха откъси от творби на Константин Преславски, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Петя Дубарова, Иван Теофилов. Наред с това имаше и авторско стихотворение, озаглавено „Духът на България“, написано от първокурсничката по българска филология Мария Параскова.
Изключително интересни бяха и последвалите кратки лекции. Преподавателят по етнология и фолклористика гл. ас. Венцислав Божинов направи повече от любопитни препратки към литературата, културата и храната като език.
„Храната присъства не само в обредния календар, но и в жизнения цикъл на човека. При раждането, както и на 40-ия ден на бебето, е правена пита. На прощъпалник, кръщене, сватба, когато се спомине човек, на помен, също има храна. Така че тя е навсякъде“, обобщи гл. ас. Божинов и разглеждайки храната в българските традиции и език, през фолклора премина към литературата, като анализира тематични откъси от „Бай Ганьо“ и „Под игото“, образите на Алековия герой и на Вазовия – чорбаджи Марко.
Гл. ас. Янко Христов от Правно-историческия факултет пък направи своеобразна историческа ретроспекция и коментира, че в миналото храната е била много по- природосъобразна. Причината е не защото хората са били любители на диетите и здравословното хранене, а тъй като са нямали хладилници. Така им се налагало да консумират само пресни продукти и в много редки случаи месо, консервирано чрез силно осоляване и опушване.
Присъстващите имаха възможност да опитат голям брой местни и постни ястия, баници, питки, салати… Сред атракциите бе постна питка, приготвена от третокурсничката по българска филология Милена Миленкова. Тя разказа, че питката е характерна за нейния роден край Симитли и сред местните жители е известна като пресница. Съставките са: брашно, газирана вода, сода, а в допълнение имаше и разядка от нахут, лимонов сок, зехтин…
Тъй като всички участници се представиха повече от достойно, се стигна до присъждането на три първи награди. Освен питката пресница беше отличена и селската питка с царевично брашно и праз, приготвена от преподавателката по руски език ас. д-р Соня Христова по специална рецепта от тефтера на баба й. Третата първа награда бе за хонорувания асистент по френски език Диляна Хантова и нейната панагюрска баница.
Наградите връчи деканът на Филологическия факултет доц. Р. Цонев, а присъстващите изразиха мнения, че събитието трябва да се превърне в традиционно именно за да се развива и утвърждава българистиката
СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА
