С ДРЕСКОД НАРОДНА НОСИЯ: ЮЗУ преподаватели вдигнаха паметна сватба в Копривщица, „каниха“ гостите си от файтона

Паметна сватба вдигнаха в Копривщица докторите по педагогика в ЮЗУ Радослава Топалска и Янко Руменов. Младоженците, кумовете и гостите им се превърнали в същинска атракция в старопланинското градче миналата събота и болшинството туристи питали дали не се снима филм.

„И двамата сме родолюбци, обичаме си българското и искахме сватбата ни да е традиционна, като максимално да се доближим до обичаите, изпълнявани от нашите предци“, разкри булката.

Въпреки че нейните корени са от с. Пороминово, а неговите от Петрич, избрали града-музей Копривщица за място на важното събитие заради детския лагер Възрожденско училище „Аз съм българче“ , в който участват от 4 години насам, а организаторката му Пепа Чавдарова, с която се сближили, им съдействала сърцато в сериозната организация на сватбата.

„Не сме имали никакви съмнения къде да се оженим, след като видяхме ритуалната зала в Копривщица. Друга опция дори нямаше, защото тя е много различна – с миндерите, с дърворезбата и красивите перденца на прозорците. Още повече че градът е пропит с патриотизъм и хората са изключително отзивчиви“, разказа Радослава.

Единствената традиция, която Радослава и Янко не спазили, е за старото кумство, тъй като и двамата държали да се сродят с хора проверени и много близки, с които да споделят живота и празниците си занапред. Затова поканили докторантката във Факултета по педагогика Мария Младенова и Слави Бобошевски, който освен че преподава в университета, е базов учител и работи с деца със специални образователни потребности.

Важното условие, с което младоженците трябвало да се съобразят при организацията на сватбата си, е броят на сватбарите да не надхвърля 35 души заради ограниченията, наложени покрай пандемията.

„Сестра ми се омъжи през май и на сватбата й заради коронавируса присъстваха само кумовете им, така че сме благодарни и щастливи, че ние можахме да съпреживеем събитието с най-близките си хора“, откровена бе булката.

Копривщенци осигурили файтон с кон, тъй като някогашната традиция била от него, обикаляйки улиците, младоженците и кумовете да канят гостите си. Децата тичали покрай тях като преди век да им се радват, а местни и туристи ги поздравявали и снимали за спомен. Всички сватбари се съобразили с основното изискване в поканите на младоженците да дойдат на сватбата с носия или поне елемент от такава, като болшинството се постарали и кой под наем, къде назаем успели да натъкмят в пълен вид някогашните премени. Най-голямата трудност за булката се оказала точно премяната й, тъй като искала тя да е автентична. След сериозно търсене открили на аукцион официална видинска носия, изработена от унгарско кадифе, и с бродерия, характерна за този край. Наложило се обаче да се направи известна корекция в размера на премяната, за да й бъде по мярка. Младоженецът пък държал да е с традиционна петричка носия с характерната за русалиите бяла поличка, а родата му го подкрепила и всички се погрижили да са в тон с него.

Организацията не била лека, но със сигурност ще се помни от всички участници, още повече че младоженците изключили новите сватбени ритуали, спазвайки старите. Така вместо букета си булката хвърлила през рамо червена ябълка, както са правели прабабите ни, а специално ушитото младоженско знаме фуруглица със здравец, пуканки и ябълка отгоре носили през цялото време, с него водили хората, а накрая показно изгорили като знак, че сватбата е свършила. Сред най-емоционалните подаръци било срециалното изпълнение на песента на Николина Чакардъкова „Сватба“ от 9-годишния син на булката.

„Стана като в приказките „Три дни и три нощи яли, пили и се веселили“, благодарни са за изключителния празник младоженците. Той няма да е най-важният за тях и близките им, тъй като им предстои венчавка. Заради Богородичните пости ритуалът нямало как да се състои в деня на подписването на гражданския им брак, но пък и те държат да се венчаят в пороминовската църква, където живеят.

ДИМИТРИНА АСЕНОВА