Доц. д-р Илияна Стоянова Кришкова е новият директор на Института по земеделие в Кюстен-
дил. В края на миналия месец тя наследи на поста дългогодишния му шеф професор д-р Димитър Домозетов. Стажът й в института е 20 години, минала е през различните научни нива. Тя представи четиригодишната си програма за управление на ведомството пред Селскостопанската академия.
– Госпожо Кришкова, трудно ли се ръководи една такава научна институция?
– Институтът по земеделие има дългогодишна история. Той е създаден през 1929 г. Следващата година ще честваме 90-годишнина. Създаден е с цел научна дейност. Имаме два отдела – „Селекция и сортоизучаване на културните растения“ и „Агротехника, растителна защита и икономика“. В тези отдели ние изпитваме нови интродуцирани сортове.
– Какво означава интродуцирани сортове?
– Това означава, че те са внесени от други месторастения, от други държави, където климатът не е точно същият като нашия. Не са местни сортове, внасяме ги от чужбина и ги изпитваме при нашите условия. Тези, които покажат добри качества, ги предлагаме на производителите.
– Предполагам, че не всички опити се увенчават с успех.
– Разбира се, има такива сортове, които не показват добри качества. Например в последните години имаме сътрудничество с Китай. Оттам внесохме няколко сорта, но само 1-2 показаха сравнително добри качества. Като отидохме при тях на място, видяхме, че показателите като едрина, вкусови качества, оцветяване са съвсем различни от българските условия.
– За какви сортове става дума и познати ли са в България?
– Техните имена са трудни, и на мен ще ми е трудно да ги цитирам точно. Не са познати в България. Единственият познат сорт от Китай в България е “Фуджито”. От 2000-та година насам имаме непрекъснато двустранно сътрудничество, проектите към Министерство на образованието са два, които се финансират и разменяме материал като сортове, подложки, семена и извършваме една такава съвместна дейност. Наши специалисти ходят в тяхната Янтайска академия, а техни специалисти посещават нашия институт. Китай е една огромна страна, с многобройно население, а различните климатични области дават възможност да виреят различни сортове и култури. Направихме сътрудничество с една китайска земеделска фирма. На тях продадохме два сорта череши, създадени в института – „Данелия“ и „Стефания“. Засадихме ги на 2000 ха площ в Китай. Развитието беше много добро в тази провинция, където до този момент не бяха отглеждали череши. Много се радваха и бяха позитивно настроени, че ще могат в един такъв район да отглеждат нашите череши. След това, като видяхме как вървят нещата, там имаше диви насаждения от малини, които много добре се развиваха, предложихме нашия сорт „Люлин“, също създаден от института. Този сорт показа много добри вкусови качества при техните условия и те отново останаха доволни.
– Какво друго прави Институтът по земеделие?
– Основно развиваме научна дейност, правят го специалистите от различни направления – торене, растителна защита, създаване на нови сортове. През последните години се занимаваме основно с ябълки. Имаме вече 6 създадени сорта, единият от тях дори спечели златен медал на Международния панаир „Агра“ в Пловдив – това е сортът „Бесепара“. Създадените от нас сортове показват устойчивост към болести. Една много сериозна болест при ябълките е струпясването. Някои от тях дори са устойчиви на зимните студове и повратните пролетни мразове.
– Поехте един важен пост в тази институция, не мога да не Ви попитам какви са Вашите цели и приоритети занапред?
– Започнах като научен сътрудник в този институт, постепенно защитих докторска дисертация, след това станах доцент. От 10 години съм заместник-директор на института и се подготвях за този момент, в който ще стана директор. На първи план институтът трябва да добие облика, който трябва да има – на научно учреждение с постиженията си. Това винаги е било важно за нашия регион, обявен от години за Овощната градина на България, и трябва да се отличава с един такъв институт.
– Да Ви разбирам ли, че искате по-голяма популяризация на института и хората, които работят там?
– Точно така. Но искам да кажа, че сега е важно земеделските производители да приберат реколтата си от ябълки и круши. След като приберат продукцията, да започнат грижата за самите насаждения – да бъдат обработени, да бъдат наторени и след това да се премине към резитбата на овощните видове. Ако времето позволява, това може да се случи още през месец декември. Повечето от земеделските производители се интересуват и спазват тези важни правила, защото тяхната цел е да получат качествена продукция. Ако едно ябълково дърво не се реже, то продукцията от него е дребноплодна и не представлява интерес за пазара. Нашият институт създаде освен „Бесепара“, също и сортовете „Марлена“, „Елегия“, „Мартиника“, които са наша селекция. Имаме и един хибрид с добри качества, който е бъдещ сорт на института. При него характерното е, че освен че е издръжлив на всички неблагоприятни климатични условия, има и много тънка кожица на плода, което е приятно и с много добри вкусови качества. Разполагаме с 435 сорта ябълки. Извършваме и консултантска дейност, имаме бюро за научно обслужване и маркетинг, което е в помощ на производителите. Даваме помощ, за момента тази консултантска дейност е безплатна. Земеделските производители са наясно – идват, питат, получават отговори. Любопитното е, че институтът е разположен на най-ниската точка в Кюстендил, за да може, ако се случи нещо неблагоприятно, да е при нас. Ние да вземем мерки с реакцията на учени.
– Сега, през есента, какви са основните задачи, които стоят пред стопаните?
– Към момента стопаните, освен да се погрижат за насажденията с обработка и торене, да започнат резитба при подходящи условия, не е нужно нищо друго да се прави. Въпросът е през пролетта, да няма снежна покривка върху насаждението и много ниски температури, както се случиха преди около 2 години, когато имахме -29 градуса и бяха нанесени повреди върху самите плодни клонки, затова стопаните трябва да са внимателни. Мога да кажа, че през пролетта и минус 2 градуса могат да се окажат фатални за продукцията. Спомням си, че през миналата година през пролетта имаше минус 6 градуса и това унищожи цялата продукция на института. Тази година нямаше такива, но пък на 23 май падна градушка, което също нанесе щети.
– Предстои студеният сезон, какви са очакванията на специалистите?
– Не очакваме сериозни студове, които да са причина за поражения върху дърветата.
– По отношение на кадрите знаем, че голяма част от институциите изпитват затруднения да мотивират и привлекат млади хора. При Вас как стоят нещата?
– Колективът е на средна възраст, имаме и млади кадри, дори в момента са обявени нови места за докторанти. Надявам се, че ще дойдат, мисля, че с този колектив, с който работя в момента, ще се справим със задачата. Обявили сме две места – за селекция и за овощарство. По принцип на мен ми липсват щатове за сезонни работници, което не ми го позволяват от Селскостопанската академия. Те трябва да приберат продукцията от ябълки и други насаждения. Разполагам с щатни бройки, които се спускат, и трябва да се справям с наличните кадри. Наскоро Селскостопанска академия прие нов устройствен правилник и предполагам, че след Нова година с влизането на документа в сила ще се позволи и места за работници.
– Колко декара стопанисва Институтът по земеделие?
– 829 декара стопанисваме на различни места, не само където е местонахождението на института. Имаме в селата Берсин, Згурово, Горна Козница, Коняво, Горна Гращица. Като площи са ни достатъчни.
– Освен с Китай имате ли контакти с други държави?
– Имаме подписани договори с Русия и Македония за двустранно сътрудничество. С Македония работим от дълги години, с колегите от Института по овощарство в Скопие. Там също изпитвахме наши сортове при техните климатични условия, но знаем, че България и Македония сме почти на еднакви пояси. С Русия ще е по-интересно, искаме да ги изненадаме със сортове, издържащи на студ. Все пак в страната са много ниски температурите и това трябва да го постигнем – нашите сортове да издържат при техните условия. Вече се осъществи визита от тяхна страна, от наша все още не. Ще се работи с Мичуринск, намиращ се близо до Москва, малко по-надолу в Тамбовска област. Наши специалисти са ходили в Чехия, Полша. Впечатленията ми са, че има полза от тези посещения, научават се нови неща, по какви методи работят и как да се използва апаратурата.
Можем да споменем, че имаме участия на световни симпозиуми, особено този за черешата. Организира се на четири години. Само не сме изпратили човек миналата година, тъй като този симпозиум беше в Япония и да отиде наш представител беше почти невъзможно. Следващият ще бъде в Китай и се надявам да участваме.
ГЕРГАНА ИВАНОВА
