Трима българи са част от третото издание на биеналето за съвременно занаятчийско изкуство „Хомо Фабер“ .
То продължава от 1 до 30 септември в пространствата на фондация „Джорджо Чини“ на остров Сан Джорджо Маджоре във Венеция, разказват от българския екип.
Сред подбраните произведения са творби на съвременния бижутер Димитър Станков и на майстора на кукерски маски от Перник Людмил Йорданов. Наред с тях студентката по интериорен дизайн Яна Ценов е сред избраните с конкурс млади екскурзоводи на изложбите, които запознават посетителите с историята на творбите и техните автори.
Темата „Пътешествието на живота“ кани посетителите да изследват основната роля на ръчно изработените предмети в ежедневието. То включва 10 тематични изложби. Арт директори са филмовият режисьор Лука Гуаданино и интериорният дизайнер Николо Розмарини, които разказват за връзката на занаятчийството с човешкия живот. Експозициите показват над 800 изящни обекта на повече от 400 творци от 70 държави от цял цвят, представяйки как майсторството на 105 различни занаяти е вплетено в тъканта на живота.
Людмил Йорданов / е трето поколение майстор на кукерски маски. Две от неговите ръчно изработени маски от района на Граово са в изложбата „Сънища“ (Dreams). Едната е ритуална, а другата – декоративна, и направата им съчетава три различни техники – дърворезба, кожарство и обработка на рог. Конструкцията на всяка от маските е направена от борова дървесина или червена върба, която впоследствие е покрита с овча кожа, и накрая са добавени рога от незастрашени животински видове. Лицето на маските е изработено от дърворезба, а червеният цвят задължително присъства, за да плаши злите сили.
„Изработването на кукерски маски е древен занаят, свързан с най-старите традиции по нашите земи. Въпреки че занаятът е застрашен от изчезване, през последните години виждам засилен интерес от цял свят към кукерите, което помага за тяхното популяризиране и увлича все повече млади хора“, казва Людмил Йорданов.
Занаятът в семейството се предава от баща на син. Корените му са в пернишкото село Селищен дол, а първи е вече покойният Дядо Цветко. Синът и внукът му наследяват страстта към маската. Правят малък бизнес от любовта към традицията в лицето на „Йорданови арт“, дори създават суровишкарска група „Йорданови арт и приятели“.
„Живеех в САЩ доста време. Сблъсках се с американския начин на живот, американската мечта. Живях го този живот. Не е мястото, където аз мога да живея след време. И просто реших, че искам да развивам това, което баща ми го прави от малък. Искам с това да си изкарвам парите, а не да мия чинии и да бъда обикновен работник на някой си друг. Аз имам мои мечти. Прекарвам време с дядо ми, с баща ми. Какво по-хубаво от това?“, споделя младият майстор.
Преди месец Людмил Йорданов се завърна с „Мечтаната награда” от 12-ят културен танцов фестивал в Южна Корея.
За първи път всеки артизан, участвал в биеналето, има шанс да спечели една от трите награди в размер на 10 000 евро, за които гласуват съответно публиката, поканените журналисти и младите гидове.
