Националният план за овладяване на популацията им и наредбата за прилагането й са само един пореден безполезен документ, свързан с много бюрокрация и никаква полза от него, смятат кметовете в Пиринско
Едва 69 безстопанствени кучета щъкат из територията на цялата Гоцеделчевска община. Броенето бе извършено по заповед на кмета Владимир Москов от комисия в състав кметовете и кметските наместници на селата и служителите на длъжност административен контрол в отдел „Екология” на общинската администрация.
Използвана е методиката, посочена в Националната програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на страната, при която броят им се определя чрез формула на просто линейно уравнение, което използва 3 данни – обща дължина на общинската улична мрежа, обиколени улици и преброени по тях кучета без видимо присъствие на собственик.
Броят на уличните четириноги в Г. Делчев е изчислен на база 149 км обща дължина на улиците, 119 км обходени от преброителите и срещнатите по пътя 55 животни.
Не е ясно доколко точна е методиката на броенето, но според нея най-много улични кучета има в с. Мосомище – 15, всички в добро здравословно състояние, а 10 от тях – без маркировка за извършена кастрация. Всъщност напълно възможно е всяко четвърто безстопанствено четириного да е с адресна регистрация в това село, защото миналата година селото пропищя от нападения на помиярите над малки деца, а преди 2 г. нечии нерви не издържаха и за един ден няколко кучета бяха отровени.
С 12 бр. на второ място е общинският център гр. Гоце Делчев, а трето място държи с. Лъжница със 7 безстопанствени животни. Любопитно е, че в с. Делчево, Добротино и най-младото село в общината – Попови ливади, няма по нито един помияр.
От засечените 55 кучета кастрирани са само 20, 41 са на видима възраст между 2 и 5 г., повечето са мъжки, показват обобщените данни.
Според Наредба №4 за прилагане на въпросната национална програма преброяването на безстопанствените кучета ще се извършва на 2 години в периода март-юни или септември-ноември. Всяка община трябва да докладва резултатите си в Областната дирекция по безопасност на храните, от там ще препращат информацията в МЗХ и данните ще бъдат обобщавани за цялата страна. Не е ясно какво следва оттук нататък.
Междувременно, след като преброят животните на територията на общините си, кметовете трябва да организират залавяне, кастрация, маркиране, ваксинация и обезпаразитяване. В екипите, които ще ловят животните, трябва да се включат само лица, които са преминали курс по защита и хуманно отношение към животните с издадено удостоверение за преминатото обучение. Няколко фирми бързо се ориентираха в обстановката и започнаха да предлагат дистанционен такъв курс, но курсовете са платени, общините нямат пари за това, а никой не е склонен да бръкне в джоба си, за да си самофинансира обучението за дейност, която ще изпълнява 1-2 седмици. Друг е въпросът, че държавата не контролира чрез никаква своя институция учебното съдържание на курса и легитимността на уверенията, които доброволците трябва да покажат на кмета на общината, за да бъдат допуснати до залавянето и транспортирането на едно куче.
На кастрираните кучета се осигурява престой във ветеринарномедицинско заведение най-малко 24 часа за следоперативно възстановяване, след което се връщат там, където са заловени, но само ако това не са дворове на детски ясли и градини, училища, болници и в близост до площадки за игра на деца, автомагистрали и летища, пише още в наредбата.
Всяка от тези процедури – от залавянето на бездомното животно до пускането му обратно на улицата, при това е свързана с огромна бумащина и писане на много протоколи.
Според общото мнение на кметовете в Пиринско по всички тези причини въпросната стратегия с наредбата за прилагането й е само един пореден безполезен документ, който дори няма да доведе до реално преброяване на безстопанствените животни, а още по-малко до решаване на проблемите с тях.
ВАНЯ СИМЕОНОВА
