Прекрасен повод събра дамите ветеранки от ФК „Вихрен“ за отбелязване 40-годишнината на женския футбол в Сандански. Празникът започна с тържествено връчване на почетни грамоти за всички дами и треньора Иван Бишков от кмета на общината Атанас Стоянов, като първата бе за покойния президент на клуба Людмил Карамитов, който през годините бе главният организатор на женския футбол. Грамотата ще бъде връчена на неговите наследници.
Празникът продължи с мач между отборите на блондинките и брюнетките, като началният удар бе даден от кмета Стоянов, а срещата миролюбиво завърши при равен резултат 0:0.
„В историята на всеки град има спортни събития, които са променили съдбите на поколения. Без каквото и да е преувеличение може да се каже, че основаването на женския футболен отбор ФК „Вихрен 1984” беше едно от тях за Сандански. Началото бе поставено в бившия завод „Струма“, чието име отборът тогава носи и участва в турнири и първенства с цел популяризиране на масовия спорт. Година по-късно клубът бе преименуван на ФК „Вихрен“, а на трибуната имаше 12 хиляди души, както на мача с „Академик” /София/, отразен подобаващо в медиите”, разказа капитанът на тима Емилия Костова.
„Много е трудно да се говори след всичко, казано от капитана. За мен е гордост, че съм сред вас на този празник. Да сме здрави до 50-годишния юбилей, тогава тържеството ще бъде по-гранзиозно”, заяви кметът Ат. Стоянов и допълни, че през всичките години женският футбол е оставил следа не само в спорта, но и в културата и образованието.
В спомените на ветеранките, пристигнали в Сандански от различни точки на страната и чужбина, изникваха безброй спомени. Голмайсторът на отбора Величка Янева сподели, че 4 пъти е била изключвана от училище заради тренировки. Тя е била национална състезателка и няколко години се е състезавала в гръцки отбор.
Марияна Стоянова, също национална състезателка, която живее и работи в Испания, пристигна с внуците си на стадиона. В спомените й е една случка от турнир във Варна, когато едно семейство в асансьора я попитало от кой отбор е. Тя показала, че отзад пише, но си била обърнала фланелката и нямало надпис.
От Гърция пристигна и Христина Петрова, която живее в Горни порой.
Ролина Котева пък разказа, че е била бременна в петия месец и го е пазила в тайна от треньора, за да продължи да играе, но след като коремът й наедрял, се отказала от футбола, но продължава да поддържа контакти с почти всички.
Антоанета Арнаудова сподели, че много често по време на мач е търсила близките си в трибуната, заради което се разминавала с топката, но пък с гордост разказа, че най-добре се е чувствала, когато спирала топката с гърди.
Таня Бокушева пристигна от Пещера, където живее. Тя е била треньор по футбол, дъщеря й Илияна също била национална състезателка, завършила е НСА с профил футбол.
В разказите се включиха Даниела Джогова, Славка Бисеркова, Светла Коцелова, Силвия Бакалова, Светла Петрова, Софка Цуцуманова, Борислава Манушева, Кристина Петрова, Иванка Костова, Валя Тодорова, Павлина Янчева, Лидия Христова… С приповдигнат дух и нескрито вълнение те споделяха важните моменти от футболните преживявания през годините.
Естествено, въпроси, емоции и впечатления не липсваха, но това продължи на тържествената вечеря с домакин нападателката Илияна Костадинова, а всички си обещаха среща през 2025 г., когато футболът в Сандански ще отбележи стогодишния си юбилей.
ЛИДИЯ МАНЕВА
