Най-сладката ракия съм пил с него в хола му, припомни си театралът доц. Златко Павлов
Със стихосбирки подарък и спомени за поетическото и човешко наследство на Борислав Владиков приятели, близки и ценители на творчеството му отбелязаха завчера рождения му ден в Благоевград. Мястото на събитието бе читалищната библиотека, която преди 2 г. бе именувана на него. Председателят на литературен клуб „Огнище“ доц. Златко Павлов влезе в ролята на водещ на вечеринката и отбеляза, че двете думи страст и копнеж описват творческите търсения на Владиков през целия му живот.
„Най-сладката медена ракия съм пил в Владиката в хола ви“, с уважение и благодарност се обърна той към съпругата му Гроздана и разказа спомени от вълнуващо пътуване до Струмица с част от присъстващите.
„Радвам се, че се събрахме все близки на Борислав Владиков, който ни напусна преди 2 г. И днес, и утре той ще ми липсва, защото беше човек, на когото можеш да се опреш във всяка ситуация, мъдър, постоянен и одухотворен“, искрен бе председателят на читалище „Вапцаров“ Васил Новоселски и подчерта огромното наследство, оставено от автора за ценителите на поезията и прозата.
„Запознахме се в началото на 90-те, той вече не бе директор на театъра, а аз бях силно впечатлена от едно негово социално стихотворение“, разказа журналистката, документалист и писател Лалка Бенгюзова. „След 2000 г. двамата с Гроздана заминаха за родното му с. Хърсово, Санданско, защото за него – учител, поет, писател, не се намери работа в Благоевград и самият той казваше: „Предпочетох да се наведа над земята, отколкото да се моля на някои хора“. После известно време прави алманах „Струма“ . Поканих го да представи първата ми книга, не знам откъде и как съм имала тази смелост, защото той бе величие в тези среди, а неговото „Македонско хоро“ е шедьовър, който трябва да се изучава в горния курс в училище. Тежко преживя загубата на режисьора Ставри Карамфилов, с когото бяха много близки още от времето на общата им работа в благоевградския театър. На 40-ия ден ми се обади и ми каза, че трябва да направя книга за Ставри, а на съмненията и притесненията ми отговори с един въпрос само: „А кой?!“. Бе виртуоз на словото, безкомпромисен в редакциите, а 8 негови стихотворения бяха преведени на македонски и публикувани там в резултат на изключителната ми настойчивост“, разказа Л. Бенгюзова.
Приятелят му Йордан Симонски вдъхновено декламира стихотворение на Владиков, посветено на смъртта на Гоце Делчев, и призна, че още като ученик го прочел във вестник „Пиринско дело“ и го обикнал. „Благодарен съм за изключителното богатство, че бяхме често заедно през последните 10-ина години“, отбеляза той.
Мил спомен от младежките години, когато семейството им гостувало на вилата на Владикови, разказа съпругата на актьора Николай Кимчев – Антоанета. „То беше една стаичка с печка на дърва, беше зима, с дълбок сняг. Пяхме, ядохме, разхождахме се, накрая легнахме всички на едно легло, двете ни деца с нас, събуждам се посред нощ и го виждам как седи на стол до тази „циганска радост“ и я зарежда с дърва. Притесних се, а той категорично отхвърли идеята ми да се сменим , убеждавайки ме, че няма да се справя, а той трябва да поддържа огъня заради децата ни. Тогава избрах, тези хора бяха моите! И в годините не се разделихме, огромна част от моя живот премина с това прекрасно семейство, четяхме поезия, рецитирахме с часове и по телефона, когато разстоянието ни делеше. Бих била много щастлива, ако сега младите посегнат към книгите на Владиков, с които израснаха синовете ми“, каза А. Кимчева.
Рожденият ден не мина и без подаръци, традицията спази Гроздана Владикова, но я обърна към гостите и те всички си тръгнаха с поезията на съпруга й.
ДИМИТРИНА АСЕНОВА
