С мотив огромен дефицит в бюджетите: Кметовете на 35 общини в Югозапада се обединиха за вдигане на такса смет, искат по-високи данък сгради и ППС

Кметовете на 35 общини в Югозападна България искат увеличение на такса битови отпадъци, данък сгради и тази на пътните превозни средства /ППС/

На пресконференция днес в Благоевград кметът на Сандански Атанас Стоянов в качеството си на председател на Сдружението на Югозападните общини огласи позицията на колегите си след проведена помежду им дискусия за дейностите по чистотата и управлението на отпадъците.

„Екологичното законодателство е вменило на българските общини отговорността и ангажимента относно дейностите по сметосъбиране, сметоизвозване и депониране на отпадъците заедно с грижата за зелените площи и чистотата на обществените пространства.  Голяма част от общините изпитват устойчив дефицит на финансови средства за изпълнение на тези дейности, проблемът е общ и търсим общо решение без политическа демагогия“, каза Ат. Стоянов.

Той информира, че в общата си позиция кметовете от Югозапада се стараят да търсят икономически инструментариум за справяне с проблема през следващите години, като подчерта, че той се увеличава от скрития инфлационен процес, увеличенията на минималната работна заплата, както и поддръжката на автопарка, който освен това има нужда и от обновяване.

Градоначалникът на Благоевград Методи Байкушев напомни, че предстои въвеждане на принципа „замърсителят плаща“ при таксуване на отпадъците. Това трябваше да стане от 1.01.2025 г., но бе отложено с 1 година заради невъзможност на общините да го осъществят. Байкушев отбеляза, че за да се въведе този процес, трябва да се променят из основи системите за управление на отпадъците и всички заедно – администрация, ОбС и граждани, да работят за намаляване темпа на нарастване на общото количество отпадък и за увеличаване на разделно събрания отпадък, за да нараства по-бавно такса смет в бъдеще. Това изисква инвестиции в сметосъбираща техника, в съдове, информационни кампании, нов софтуер, увеличаване на административния капацитет и др.

„Отсега е ясно, че такса смет постепенно ще се увеличава през годините и този процес е необратим и неизбежен. От нас зависи да намалим темпото“, каза кметът Байкушев.

Кметът на Кюстендил Огнян Атанасов маркира елементите на такса битови отпадъци: сметосъбиране и сметоизвозване до сепариращата инсталация, третиране на отпадъка и поддръжка на паркове, алеи, улици и пътища.

„Задържането с години на ниски нива на данъците и таксите води до ударното им увеличаване и аз съм привърженик на плановото им увеличение“, каза той и отбеляза, че отговорността за рециклиране на по-голямата част от отпадъка е на всеки гражданин.

Зам. кметът на Перник Стефан Кръстев подчерта, че за да се подобри услугата, трябва преди това да се увеличи данъкът, за да има средства за инвестиции. „По същия начин стои въпросът за данъка на недвижимите имоти. През последните 15 години данъчната оценка не е променяна, както и данъкът върху пътните превозни средства, а очакваме да има по-добри пътища. За да изпълняват функциите си, общините трябва да предприемат действия. Да си дадем сметка колко са се повишили услугите, а не се замисляме за всички стотици услуги, които общините предоставят“, каза Ст. Кръстев.

Кметът на Петрич Димитър Бръчков посочи, че средната събираемост на такса битови отпадъци от общините в Югозапада е 72% и огромната част от дейностите се дофинансират от местните приходи. Той отбеляза, че за първи път се случва организирано осъзнаване на проблем и организиран опит за решаването му, и в 20% от общините в страната увеличението на такса смет вече е факт. Той допълни, че през 2025 г. депонираните отпадъци трябва да намалеят с 55%, а голяма част от общините нямат инсталации за третиране на боклука.

„За никого не е тайна, че държавата се движи по инерция, ако през следващите 2-3 месеца не проведем среща и разговори на държавно ниво, ще се изправим пред невъзможност да въведем новия принцип „замърсителят плаща“ и в началото на 2026 г.“, заяви кметът на Елин Пелин Ивайло Симеонов.

На пресконференцията кметовете посочиха, че спешно се налага да се направят законодателни промени, но в условията на служебен кабинет това е невъзможно.

„От държавата искаме пари най-малкото за нови съдове за сметосъбиране, както и за необходимите инсталации“, обобщи кметът на Кюстендил и допълни: „Данък недвижими имоти е нисък, нормално ли е за автомобил, който купуваме за 3000 лв., данъкът да е по-висок, отколкото за апартамент за 100 000 лв.?! А и в пограничните общини не можем да съберем този данък от македонците с двойно гражданство за регистрираните при нас тирове”.

В отговор на въпрос дали общините работят по нова формула за съметосъбиране, която трябва да се въведе от 2026 г., кметът на Благоевград посочи, че има работни групи за съставяне на нова основа, но изработването й е изключително трудно.

„Такса битови отпадъци се покрива до 60% от юридическите лица и около 40% от гражданите, а морфологията на отпадъците сочи точно обратното. Когато влезе в сила новата система за отчитане и плащане, тежестта ще отиде към гражданите. Проблемът не е местен. И как да гарантираш, че някой няма да остави боклука до контейнера, като знае, че като го изхвърли, той ще бъде измерен?!“, попита риторично М. Байкушев.

Той посочи, че може да стане с камери, но някой трябва да ги следи постоянно, а това ще погълне огромен човешки ресурс, и допълни, че за Благоевград отпадъкът на ден е 70 тона.

Кметовете от Югозапада отбелязаха още, че общините нямат контролен механизъм върху организациите за оползотворяване на разделно събраните отпадъци, те не се вдигат навреме и не се менажират правилно, нито се грижат за старите гуми, които също са голям проблем за пограничните общини.

На въпрос на „Струма“ има ли и какви са конкретните действия на областите Благоевград, Перник и Кюстендил да се отделят от София, с която са в един регион, заради което достъпът им до евросредства е силно ограничен, кметът на Кюстендил припомни проведената неотдавна среща по темата, на която той бе домакин.

„Предстои да изпратим обща декларация. Прерайониране на България ще има най-малкото защото 2 от 6-те района не отговарят на изискването за минимум 800 000 жители. София трябва да бъде отделена в самостоятелен район“, заяви Огнян Атанасов общото становище.

ДИМИТРИНА АСЕНОВА