Благоевградските съветници отхвърлиха предложението на 12 свои колеги благоевградчани да решат с референдум искат ли общината да поеме дълг от 14,5 млн. лв., или не.
С 14 гласа „за“, 16 „против“ и 5 „въздържал се“ те казаха „не“ на идеята за допитването въпреки декларациите, че референдумът е висша форма на демокрация и всеки от тях е в ОбС, за да се съобразява с волята на избирателите.
Точката бе внесена като извънредна часове преди днешното заседание на ОбС – Благоевград и бе разгледана в самото начало на сесията.
Като един от съвносителите на предложението, за което „Струма“ вече писа, съветникът от ЗС „Ал. Стамболийски“ Димитър Урдев си запази правото да вземе думата, след като колегите му приключат дебатите по него. Дебатите обаче бяха малко и насочени главно към доводи защо идеята за референдума не е добра.
Пръв тон даде председателят на ОбС Радослав Тасков, който няколко пъти направи уточнението, че не иска думите му да се приемат като критика към вносителите, както и че всички в залата са на мнение, че гласът на хората трябва да бъде чут, но все пак имал сериозни забележки към идеята за референдума.
„Колегите говорят за неотложност при вземане на решението, защото в ОбС вече е внесено предложение за поемане на дълг, но такова няма. Посочената сума от 20 000 лв., колкото щял да струва един референдум, е нереално ниска. Но най-важното – искането не е приложимо към Закона за референдумите, защото там изрично е посочено, че не може да се насрочва референдум по въпроси, касаещи общинския бюджет и данъците. В същото време ние в бюджета за 2024 г. сме дали съгласие общината да поеме дълг до 18 млн. лв., а и част от обектите, които трябва да се дофинансират с пари от този дълг, касаят пряко бюджета на общината“, мотивира отрицателното си становище Тасков.
Съветничката от ГЕРБ Антоанета Богданова наблегна на други детайли от предложението, които я смущавали: „Първо – това е предложената дата 9 юни, когато ще има избори, организирани от Районна избирателна комисия. А местен референдум се организира от Общинска избирателна комисия. Това означава, че трябва да работят и двете комисии, което в Благоевград е невъзможно, тъй като повече от половината от членовете на ОИК са и членове на РИК. Това обуславя референдумът да е на друга дата. И тук идва въпросът за разходите. Направих си труда да проверя – миналата година в страната е имало 3 местни референдума. Членовете на секционните комисии са получили средно по 200 лв. На територията на Благоевградска община традиционно имаме около 140 секции, по 5-6 души да сложим в тях, това прави 200 000 лв. само за възнаграждения. Отделно имаме едномесечна информационна кампания, отпечатване на бюлетини, книжа… И накрая, ако 50% от жителите на общината не гласуват на допитването, всичко това ще са пари, хвърлени на вятъра. А на всички избори в последните години избирателната активност на благоевградчани е около 30-32%. Но дори и да се съберат 50% гласували и не теглим дълга, остава въпросът какво става с тези проекти, които трябва да се финансират от този дълг – отказваме ли се от тях, а ако не – откъде ще се намери финансиране? А и за мен бе доста учудващо, че на общественото обсъждане за дълга имаше твърде малко жители на общината“, изреди Богданова.
Блед опит да защити предложението за референдума направи един от съвносителите – Христо Михалков от „Обединени земеделци“, който подчерта, че мнението на гражданите не са пари, хвърлени на гражданите.
Истинската защита дойде от Д. Урдев: „По същество ОИК и РИК са една и съща структура. Говорих с представители на ГЕРБ, БСП, ИТН, „Възраждане”, ДПС и част от коалицията ПП-ДБ и всички изразиха готовност техните членове в комисиите, които ще проведат референдума, да не получат пари. С мен вече се свърза и една печатница, която е готова да поеме отпечатването на бюлетините и книжата. Така че въпросът не е за парите, а искаме или не референдум“, обобщи Урдев.
Повече желаещи за изказване нямаше и идеята бе отхвърлена. Ако съотношението на гласовете се запази и при гласуване на предложението община Благоевград да тегли 14,5 млн. лв. за дофинансиране на обекти като ул. „Промишлена“, укрепване свлачището на Бачиново и др., това означава, че поне едно поколение благоевградчани ще връща банков кредит.
ВАНЯ СИМЕОНОВА
