С национална кръгла маса „Кръстьо Хаджииванов – личност, идеи, творчество“ бяха отбелязани 95 г. от рождението на поета, публицист, участник в съпротивата срещу комунистическия режим. Във встъпителното си слово проф. Пламен Дойнов подчерта, че словото на свободата има свое неопетнено име – Кръстьо Хаджииванов, и го определи като може би единствения лирически опонент на официалната поезия, създавана в първите години на комунистическия режим.
В кръглата маса се включиха изтъкнати учени, изследователи и културни дейци. В организирането на националната кръгла маса основна роля имаше братът на поета – Иван Хаджииванов, а сред участниците бяха проф. Георги Николов, председател на Македонския научен институт, проф. Михаил Неделчев, акад. Марин Кадиев, акад. Стоян Райчевски, доц. Георги Цанков, д-р Биляна Карадакова, Траян Колев, Йордан Янев и др.
Събитието предостави възможност за задълбочено разглеждане на личността и приноса на Кръстьо Хаджииванов – поет, публицист, общественик и ярък борец за свобода и демокрация. Роден през 1929 г. в с. Капатово, Мелнишко, той оставя неизличима следа в българската история със своята поезия, проникната от патриотизъм, християнски добродетели и стремеж към социална справедливост. Хаджииванов се утвърждава не само като творец, но и като активен участник в борбата срещу диктатурите, поставяйки високо личната си саможертва за обществените идеали.
Приживе Кръстьо Хаджииванов не печата нито една своя творба, но след 1990 г. архивът му излиза на светло и се публикуват книги на поета, както и множество поетични, прозаични и мемоарни посвещения за него.
Убит е на 22-годишна възраст, на 27 юни 1952 г., в опит да премине българо-гръцката граница. В негова памет са изградени четири паметника и паметни плочи, няколко художници в страната и чужбина му посвещават портрети и скулптури, на него е именувана улица в гр. Сандански. Всяка година се правят възпоминания за Кръстьо Хаджииванов и за жертвите на „желязната завеса“, избити по границите на комунистическа България.
На 31 декември 1947 г. поетът написва следното стихотворение:
НОВА ГОДИНА
Ден първи е утре на Нова година,
ден с радост обкичен във всяка страна,
ден – чакан от всички във всяка родина,
ден – носещ надежди навред по света.
Със стъпки последни на пътница морна,
достигнала края на дългия път,
със тихия шепот на песен затворна
годината стара напуска светът!…
Годината Нова – едни я причакват
със песни и танци и с радост в гърди,
но други горчиво, печално проплакват,
посрещат я мрачни със скръб и сълзи.
И тези сълзи на безбройни нещастни
ще текнат подобно река в пролетта,
със бурната песен, с вълните си страстни
помитащи всяка неправда в света…
И време ще мине на робски неволи,
ще грее във радост и мир целий свят,
че няма да има ни гладни, ни голи
и Нова година ще чакат с привет.
