С тържествена литургия и освещаване на нова камбанария в благоевградското село Дебочица вчера почетоха храмовия празник на близо вековната черква „Св. Йоан Златоуст“. Възрастни хора с корени от селото и по-млади техни наследници още рано сутринта заприиждаха за службата с домашно месени питки и погачи за здраве. Отец Тодор, който в момента служи в храма, и предшественикът му отец Георги осветиха камбанарията и за първи път от 35 г. в селото звънна камбана.
Строителството на черквата започнало през 1922 г. и приключило с освещаването й през 1927 г.
„Прадядо ми Георги Митов Мутафчийски е инициатор да се съгради тази черква и бил основен дарител. Направил го, защото са им умирали децата, и вероятно някой им е казал, че трябва храм да съгради“, разказа за вестник „Струма“ Георги Борисов от Мутафчийския род в Дебочица и допълни: „Така се родили и оцелели три деца – дядо ми Борис, дядо Николай и баба Севда. Прадядо ми основно е плащал материалите за строителството, а градежът е правен с доброволен труд на местното население“.
На въпрос защо за място на храма е избрана долчинката до гробищата, а той не е изграден нависоко, да се вижда отвсякъде, той разкри:
„Едно време жените са оплаквали шумно покойниците в черквата и прадядо ми казал, че не иска постоянно да чува плач и ридания близо до къщата си, затова решил тя да е при гробищата. А защо храмът носи името на св. Йоан Златоуст не знам, но в Неврокопската епархия няма друга черква на този светец, не съм сигурен, но може и в цялата страна да е единствен“, коментира Георги Борисов.
Той разказа още, че дядо му Борис Мутафчийски е бил първият кмет на селото след 9 септември. „Бил ятак на комунистите и го назначили начело на Дебочица, но бързо ги разбрал що за хора са, скъсал си партийния билет и станал свещеник, и служил години тук, в тая черква“, показа внукът.
За името на черквата местните нямат яснота как е избрано.
„За съжаление не открихме черковни книжа в храма, като започнахме ремонта му през 2021 г.“, коментира Валя Кьосева от църковното настоятелство. Тя припомни, че през 1990 г. храмът бил разбит, тогава била открадната камбаната, вероятно и черковните документи, в които е отразявана историята. Отбелязва, че баба Петра от Пандурската махала някога дала първата жълтица да се почне строителството на храма, и разказва за усилията по възстановяването му през последните 5 години: „Тласък за възраждане на храма даде всъщност една македонска пророчица Ленче. Явило й се насън, че трябва да дойде в Дебочица и да издири църквата „Св. Йоан Златоуст“. Жената се свързала с хора от съседното село Габрово, дошла тук с цяла делегация от РС Македония и казала, че когато се възстанови храмът, селото ще потръгне и в него отново ще кипи живот. Заехме се да го направим 10-ина души ентусиасти. Създаде се черковно настоятелство, в което влязохме Добрина Симеонова, Роза Петровска, Бойко Кьосев и аз. Започнахме делото при отец Георги и продължаваме в момента с отец Тодор. Заехме се да търсим спонсори и за наша огромна радост нямаше човек, който да не откликне. Даряваха не само хора с корени от Дебочица, но и бизнесмени, които нямат връзка със селото, но са с големи сърца и желание да помогнат, като Стоян Павлов, Димитър Кръстев, Методи Топузов, и тримата от Симитли. Започнахме работата от пътя, защото такъв на практика нямаше и до храма беше непроходимо от дървета и храсти. Борислав Ханджийски, кметът на съседното село Габрово, събра група и още няколко ентусиасти от селото разчистихме всичко – и пътя, и двора. Бойко Кьосев почти непрекъснато работи заедно с майсторите, които наемахме, а те никога не ни взеха пълната договорена сума, дарявайки част от труда си. Благодарни сме за всяка стотинка и за всяка подадена ръка, за да довършим това богоугодно дело“, отбеляза Валя Кьосева. През 2021 г. започнали с ремонт на покрива, който бил срутен, и вътре от влагата цялата мазилка била паднала. Изненадващо обаче нито една икона не била повредена от дъждовете и снеговете. После направили основен ремонт вътре и на фасадата. За изминалите 5 години свършили страшно много работа, а последната гордост на двигателите за възстановяване на храма са чешмата в двора и новата камбанария с камбана, поръчана от Гърция. Иконата над входа на черквата дарил Борислав Ханджийски, който вчера не можеше да скрие радостта си, като виждаше огромната промяна на полусрутената до неотдавна черква.
„Само две са черквите в страната, които носят името на св. Йоан Златоуст, и ние, дебочичани, се чувстваме горди от този факт“, посочи Валя Кьосева и от името на всички замесени и с имоти в селото отправи апел към общинската управа на Благоевград да се погрижи за пътя.
„Селото е с много малко постоянни жители, но къщите се поддържат, от пролет до късна есен тук има живот и няма махала, която да е заличена напълно. Повечето къщи се възстановяват, има и новопостроени вили, търсят се за купуване стари къщи, но те или са без документи, или наследниците са много и не могат да се разберат“, разказа Валя Кьосева.
Кметският наместник в Дебочица Добрин Хамбарджийски посочи, че махалите в селото са 21, в началото на миналия век те са били много оживени, а до кметството е имало училище с пансион. Около 60-те години на миналия век селото обезлюдява, като много семейства са се изселили в Симитли, Падеш, Благоевград и дори в съседна РС Македония.
Каквото хубаво се случва днес в с. Дебочица, е с участието на Добрина Симеонова, признават местните жители и наричат усмихнатата жена „моторът“ на селото. Тя е и шеф готвачът на курбаните в селото с помощта на екип пъргави помощнички – сестра й Роза Петровска, Теменужка Георгиева и Даниела Колева. Под ръководството на опитната готвачка вчера две жертвени животни, дарени от Валя Кьосева и от ловната дружинка на селото, бяха сготвени на две вкусни гозби – супа и основно, и раздадени на съборяните в двора при кметството.
В празничното си обръщение към съборяните отец Георги призова да се издирят документи и спомени за храма и селото и да се съберат дарения, за да се издаде книжка с историята, посветена на предстоящия след 2 г. 100-годишен юбилей на черквата „Св. Йоан Златоуст“.
ДИМИТРИНА АСЕНОВА
