С плетене на чорапи и покривки се прочул в Бобовдолско 77-г. П. Котев от Мламолово: Започнах на 6 г. от немотия и да помагам на мама, сега ми е хоби

77-годишният Павел Котев е роден в бобовдолското село Мламолово. Завършва 9-и клас в гимназия в Дупница. Дълги години е бил магазинер заедно със съпругата си Вангелия, която на галено наричал Галя, 10 години работи и като миньор. Баща е на две деца, които са го дарили с двама внуци и една внучка. Съпругата му Галя е починала през 1991 г. Сега живее заедно със сина си и снаха си в Мламолово. Павел Петков има интересно хоби – плете чорапи на 5 и на две игли. Изработва покривки на една кука. За първи път хванал куките за плетене, когато бил на 6 години.

Откриваме го в читалището в селото, където секретарката Вяра Георгиева е наредила етнографска изложба с носии от Разметаница, пишеща машина от миналия век, шевна машина… и до входа е поставила специални табели, на които вместо посоките на света е написала „милосърдие”, „уважение”… Павел Котев дошъл да си поприказва с нея докато довършва поредната плетка и набързо завързва разговор и с нашия репортер.

– Здравейте, как сте?

– Благодаря, добре съм. Пазя се от вируса и плета чорапи вкъщи, пред телевизора. Рядко излизам. В момента ме сварвате в читалището. Взех плетката и дойдох при читалищната секретарка Вяра Георгиева. Тя е интелигентна жена и с нея си говорим за плетки, за живота преди демокрацията и сега…

– Откога плетете, как се запалихте, все пак плетенето не е мъжка работа.

– Започнах да плета, когато бях 6-годишен. Ние бяхме 6 деца, три сестри и трима братя. Едната ми сестра почина, другите две се задомиха и вкъщи остана само мама жена и четирима мъже -двамата ми братя, баща ни и аз. Аз бях най-малък. На мама й беше трудно да се справя с всичко вкъщи, докато братята и баща ми бяха на работа. Покрай нея се научих да плета, за да й помагам. Тогава се носеха вълнени чорапи. Отглеждахме 10 овце и от вълната предяхме прежда, и мама плетеше не само чорапи, но и дрехи – пуловери, елеци… И така се научих, та до днес. Понякога й помагах да тъче черги и пътеки. Тя току ми речеше: „Павка, я влези в разбоя и сложи някоя шарка”, и аз сядах и тъчах.

– Не си ли бил обект на шеги от страна на твоите връстници, а и по-късно като семеен мъж?

– Бил съм на подбив, но това не ми пречеше. Предпочитах да плета, отколкото да работя по полето или вкъщи. Когато работех в мината, ако съм втора смяна, сутрин ставам, оплитам един ръкав и отивам на работа. На следващия ден една предница и така за няколко дни плетях я блуза, я елек на съпругата ми Галя. Плетях и дрешки на децата ни.

– Съпругата ти Галя не е ли вдигала скандали, че все си бил с плетката в ръцете?

– Е, имало е и такива моменти. Във всяко семейство ги има, ако не е плетка, ще е за нещо друго. Дълги години работехме в магазин за платове в Бобов дол. Когато бяхме сърдити, тя стоеше зад щанда в единия край на магазина, а аз в другия. Животът ни мина добре, къде е имало сръдни, къде радости, и така животът мина бързо. Тя си отиде през 1991 г. Оттогава съм сам. На втория етаж живеят синът и снахата. Не са ме оставили. Идват, питат ме как съм, що съм… Имам внучка в Бургас. Тя плете като мен. Аз плета чорапи и й ги изпращам, а тя ги продава по интернет. Парите си остават за нея. Аз получавам добра пенсия и ми стига.

– Как минава един твой ден?

– Сутрин ставам, закусвам и взимам иглите. Сядам в един фотьойл, гледам телевизия и плета. На ден изплитам по един чорап, за два дни – чифт. По някое време оставям плетката и сега зимата излизам на двора да поема чист въздух и после пак вземам иглите. Все още плета без очила. Подарил съм на читалищната сбирка плетена на една кука покривка и други по-малки неща. Нека следващите поколения да знаят, че е имало един дядо Павел, който е плел на една, две и пет куки. През лятото си имам офис, пейката пред дома ми. Сядам с плетката в ръце, минават хора, разговарям с тях и така денят минава, в плетене и разговори със съселяните ми.

– Разбрах, че съпругата ти Вангелия е от Хаджидимово. Къде се запознахте с нея?

– Запознахме се на един курс по сладкарство. Бяхме в Кричим. Като приключи, нещо се скарахме и всеки си хвана пътя към родното място. Три месеца нито тя ми писа, нито аз, докато един съсед ме помоли да му кумувам. Трябваше да имам жена до мен за кума. Написах й писмо, а тя в този момент ме потърси по телефона, тогава имаше само един телефон в селото. Чухме се и се разбрахме тя да дойде в Мламолово. Дойде и направихме годеж във вторник, в неделя кумувахме. На 10 януари направихме сватба. И така се случи между нас, че след три месеца на курс и три месеца без да се виждаме и пишем, се оженихме. Създадохме две деца, от които имам трима внуци.

– След като си изкарал курсовете за сладкар, правил ли си някога сладки за семейството си?

– Не съм правил сладки, но съм месил банички.

– Какво си пожелаваш през новата година?

– Аз съм на такава възраст, какво мога да искам, освен здраве за децата и внуците и за мен. Да имам сили да плета и да се радвам на живота.