Тази вечер в селата в цяло Пернишко ще посрещнат традиционния празник „Сурова“ („Сурва“).
С наричания за здраве, сила, берекет и изобилно плодородие, маскирани жители от региона ще възвестят началото на новонастъпващата сурвакарска година. Силен звън на хлопки, страховити маски и мистичен танц около запален огън ще гонят лошотията, недоимъка и болестите.
Всеки от сурвакарите, станал част от този самобитен театър, вярва че колкото по-страшни са ликовете и по-силен е звънът на хлопките, толкова по-далече ще избягат неприятностите и нечистотиите.
Почти навсякъде в Пернишко довечера ще лумнат ритуални огньове. Изготвен е график на гостуванията и срещите между сурвакарските групи по селата. На много места празникът ще е допълнен от музикални изпълнения и илюминации. Рано в неделя маскираните ще тръгнат и по домовете, както повелява традицията. Там те ще изрекат и собствения си благослов – за здрава, берекетна и късметна година. Стопаните от своя страна ще ги дарят богато със сушено месо, вариво (сварено кисело зеле със свинско месо), сланина, плодове, греяна ракия и пари.
„Сурова“ е най-големият зимен празник в Пернишко. Обредният танц около огъня се изпълнява в специален ритъм. Групите се предвождат от водач, облечен в гвардейски дрехи, наричан бюлюкбашия (старши, войвода). Традицията е дружината да се състои само от мъже, които се превъплъщават в различни роли – поп (свещеник), кум и кума, булка и младоженец и други характерни персонажи. Задължително присъстват мечкар и мечка, които играят за здраве. Правилото обаче вече е нарушено и в много от групите редом до мъжете застават и маскирани жени.
От местната „религия“ – сурвакарството, се увличат и все повече деца, обличащи първите сурвакарски костюми веднага след прохождането си. Вратите на всички къщи в населените места са широко отворени и всеки гост е добре дошъл. В домовете се редят специални трапези, изобилстващи с ястия от местната кухня. Обикновено присъстват баница със сирене и праз, погача, вариво, свинска пача, туршия, вино и ракия. Сурвакарите са най-желаните гости във всеки дом. В двора на всяка къща се разиграва обичаят „сватба“, символизиращ желание за женитба и пълен дом с деца.
Традицията е съхранена в почти всички населени места в общините Перник, Радомир, Ковачевци, Земен и Брезник. От 2021 година към тях се присъедини и трънското село Бусинци, където се създаде детска сурвакарска група под наименованието „Преличотине“. Тя възроди обичая и в граничния край. Тази вечер „Сурова“ ще има след над 30-годишно прекъсване и в брезнишкото село Конска. Местни ентусиасти са възродили групата на селото, действала допреди демократичните промени у нас.
От 2009 г. Перник е европейска столица на сурвакарските игри. През 2012 г. пернишката „Сурова“ стана част от националната система „Живи човешки съкровища“ в категория „Традиционни празници и обреди“. На 2 декември 2015 г. празникът бе вписан в Представителния списък на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство.
В края на този месец Перник ще домакинства 30-ото издание на Международния фестивал „Сурва“. Очаква се в тридневното събитие да вземат участие над 10 000 участници.
Етнологът Цветана Манова каза за БТА, че традицията „Сурова“ е „жива“ и в наши дни, а ревностното ѝ пазене трябва да продължи, защото е ценност. Самата Манова е сред инициаторите за влизането на пернишкия обичай в съкровищницата на ЮНЕСКО.
Тя коментира още, че в далечни времена на „Сурова“ са се маскирали само млади момчета и ергени, на които предстояло задомяване. Самият обичай е бил начин те да заявят, че преминават от една семейно-социална група в друга. Аналогично е лазаруването, изпълнявано от девойките преди Великден, допълва тя.
