Боядисване на яйца с восък е една техника, предавана през поколения в много краища на България. В Разложкия край много жени и до днес продължават тази традиция и с любов и мерак още от ранни зори на Велики четвъртък започват да рисуват яйцата, които отнемат много време, но крайният резултат си заслужава.
Дори и тази година, в която Великден ще бъде различен, всяко българско семейство ще боядиса яйца, за да спази традицията и да почете най-светлия празник в годината.
Една от майсторките на писани яйца – Любомира Калчева, снаха в разложкото село Баня, показа, че дори и във време на изолация и социална дистанция човек сам може да създаде настроение и да сътвори красота.
Пременена в народна носия, от ранни зори и с много мерак навръх Велики четвъртък младата жена изрисува великденските яйца, и то по стара технология така, както са я учили нейните баби – с памучна боя и отмиване на восъка. Каква е тайната разказва майсторката, която е сред младите в района:
„Всичко, което е необходимо, е пчелен восък, хубав писец, търпение и мерак, защото без мерак нищо не става. Яйцата се рисуват сурови, като не трябва да са били в хладилник, а на стайна температура. Восъкът се стопява на водна баня, отделя се малко количество в друг съд и се поддържа топъл. За да може да залепи на яйцето, той трябва да е с подходяща температура. Ако е много горещ или много студен, той не се лепи и не се получава. След като се нарисуват, яйцата се варят във водата, в която е разтворена памучна боя. По време на варенето восъкът пада и остават белите линии“, разказа Любомира. Тя сподели, че винаги боядисва с памучни бои и не е ползвала други. Яйцето може да е в цвят по желание, но червеното си е за празника и в нейното семейство се боядисват основно червени яйца. Първото яйце винаги слага на Богородица, а преди това с него маже челото и бузките на децата за здраве.
Любомира разказа, че вече се продава восък в различни цветове, с който се рисува върху готово боядисано яйце. Лично тя обаче борави със старите техники така, както са й предадени от предците й. Младата жена говори с любов и умиление за детските си години, когато баба й я е карала да се включва в шаренето на яйца. Тогава дори не е подозирала, че това ще зароди у нея любов към традициите, която е останала и до днес в сърцето й.
От по-възрастните жени в семейството си тя е усвоила и други женски занаяти – плетива, везане на шевици на народна носия, изработка на фолклорни кърпички и много други предмети и вещи, свързани с бита и традициите. С течение на времето е усвоила и изработката на уникални сувенирни предмети, изработени от ръкоделия. Отскоро Любомира има и страничка във Фейсбук: „HandMade-Ръкоделнаработилничка Любомира“, която се радва на доста последователи.
Светлият християнски празник тя ще прекара със семейството си и пожелава на всички да бъдат здрави, да носят добрата в сърцата си и да посрещнат великденските празници със смирение и любов.
ЯНА ЙОРДАНОВА
Като деца си играехме със свещи да рисуваме още топлите сварени яйца.