Думите са много важни, като ми каже „миличка“, разтапя ми сърцето, откровена е 92-г. бивша танцьорка
Силни аплодисменти за 100-тния рожден ден на Китан Йорданов прекъснаха вчера репетицията на ансамбъл „Пирин“. Овациите бяха за него и за 92-г. му съпруга Юлия, едни от първите танцьори при основаването на ансамбъла, покорил почти всички континенти, стотици сцени и многохилядна публика. Китан Йорданов, или както го наричали Осенеца, по името на родното му село Горно Осеново, бил сред най-изявените солисти. С Юлия, тя пък е от Гоце Делчев, се запознали в ансамбъла преди 72 години и оттогава са заедно – на сцената и в живота.
„Когато влязохте, имах чувството, че сте малка група за „Копаница“. Добре изгреждате за 100 г.!“, напълно искрен бе директорът и главен художествен ръководител на анспамбъл „Пирин“ Мирослав Димитров, който пръв посрещна на сцената специалните гости и след като се обърна към юбиляря, се усмихна широко: „Като ви гледам, сте във форма и сте готов да се хванете до Симеон на опашката. Пожелавам ви здраве, че без здраве нищо не сме. Честит юбилей и още много да се радвате на ансамбъл „Пирин“. Благодаря ви!“, поклони се главният художествен ръководител на семейството доайени.
Специално за рожденика мъжете изпълниха известния танц с тъпани, с който преди години и Китан Йорданов е обирал овациите на публиката по света, а когато музиканти, певци и танцьори изпълниха сцената с ритъм и звук, Мирослав Димитров изведе юбиляря в средата и лично му партнира в дуетен танц. Сърцето и рутината не изневериха на 100-годишния танцьор и той ритмичо, макар и с помощта на бастунче, се включи, артистично завъртайки глава при всяко повдигане на крак. Съпругата му Юлия също не се стърпя и се присъедини към тях, а очите на внуците им, също участници в празника, се напълниха със сълзи от радост.
„Бъдете благодатни!“, бе пожеланието към Китан и Юлия Йорданови от екипа на ансамбъл „Пирин“, които с дълбок поклон изразиха почитта и уважението си към юбиляра и нежната му половинка, а многогласно акапелно изпълнение „На многая лета“ изправи на крака всички присъстващи. Празнична торта с фойерверки и кошница с деликатеси бяха финалният щрих на паметното събитие, завършило с още няколко тематични музикални поздрави.
Юлия и Китан Йорданови имат четирима внуци и засега четирима правнуци. Внучката им Юлия Владимирова разказа колко много са дали на всички баба им и дядо им:
„Разказвали са ми всякакви случки от турнетата, които са имали, и това още от дете ми даде един огромен хоризонт, че светът е много голям, че има много екзотични страни и много интересни. Това провокира у мен желанието да стана журналист, да пътувам и да разказвам, защотно те ми разказваха техните истории. А любовта към танца професионално не съм наследила, но всъщност много обичам да танцувам и винаги, когато чуя музика, изпитвам желание да го правя. Тяхната любов, тяхната история за мен е вдъхновяваща и бих казала, че ме е формирала като личност. Аз съм това, защото съм отгледана от тези хора с техните разкази, с техните думи и визия за света и изкуството“, искрена бе тя.
Въпреки вълнението си Юлия и Китан Йорданови откликнаха на журналистическия интерес и отговориха на всички въпроси. Ето краткото блиц интервю с двамата:
– Какво ви държи толкова години заедно?
Юлия: Може би животът, който изживяхме в ансамбъла, той никога няма да се забрави. На 92 г. съм, той е на 100 г. и продължаваме да коментираме, да се вживяваме и да се връщаме в турнетата, в първите дни на ансамбъла, създаден в Петрич: колко хора бяхме и кои – знаем по име всеки. Като че ли това ни държи. Темите ни на разговор са свързани с ансамбъла и къде сме ходили. А ние ходихме на много места и разнасяхме културата и богатството на Българияу и особено на нашия край. Държи ни, че не се оставяме никога да скучаем и да мълчим като сме двамата, а внуците ни често са около нас и също ни създават много радост и емоции. Те и досега се интересуват от живота ни. Понякога той не си спомня нещо, но аз го карам да си спомни къде бяхме, какво играхме, къде ни бисираха, къде повторихме… Казва, че аз всичко помня… Това посрещане днес в залата за нас е много емоционално, не очаквах такъв празник и такова внимание да ни отделят. Щастливи сме и продължаваме да чувстваме щастието. Нашият живот от младостта ни до пенсионирането мина тук.
– Помните ли първото си турне?
– Бебе на 5 месеца оставих на свекърва ми заради първото турне на ансамбъла. То беше във Враца, Берковица… през май 1956 г. След това и двамата ни синове оставяхме на свекървата и тръгвахме с „Пирин“. А първото турне на ансамбъла в чужбина беше през 1958 г. в Унгария и Чехия. Такова посрещане имахме там! След това през 1960 г. в Германия бяхме 45 дни на турне, имали сме по 3 участия на ден – концерти преди обяд, обеден и вечерен. После тръгнахме към далечна Индия и Индонезия, Бирма, Камбоджа и т.н., по 3 месеца турнета. Много пътувахме, това беше нашият живот и как да го забравим?! А сега, на тези години, си спомняме за преживяното.
– С танците краката ви постоянно са били натоварени, имате ли сега проблеми?
– Слава Богу, нямаме проблеми с краката въпреки сериозното натоварване. Постоянно бяхме ангажирани, съботите и неделите ни бяха с участия и концерти. Играли сме по събори, на стадиони, на естради, на закрити сцени… Когато се пенсионирахме, не знаехме какво да правим вкъщи двамата в почивните дни.
– Развълнува ли ви поздравът и че пак излязохте на сцената?
Китан: – Много! Цял живот съм обичал музиката. Всички танци помня, само че вече само си ги спомням, че краката… сложна работа…
– Имаш ли любим танц?
– Всички са ми любими.
– Кой е по-добър танцьор от дмамата?
Юлия (без колебание): Той.
Китан (дипломатично): Публиката ще каже.
Юлия: Той беше артист не първа, не втора, а имаше извънредна категория! Създаде много образи на сцената, игра соло девер на сватба, ловджия в хумористични постановки, като калайджия, като кадия на кон с чибука…
– Как се постига заедно дълголетие?
Юлия: С компромиси от единия и от другия. А пък и все още се обичаме. Като каже „миличка“, разтапя ми се сърцето! Да знаете, думите са много важни, и делата, разбира се, но една мила дума слага точка на предишни разногласия. И досега сме заедно, за ръка. Не излизаме много, особено след като синовете ни си отидоха млади, но внуците са близо до нас, обичаме ги и те ни обичат.
– Наследи ли някой в семейството таланта ви и страстта към танца?
– Няма в сеемейството други танцьори. Синовете ни се радваха и живееха с нас, знаеха програмата на ансамбъла, интересуваха се от кой район е всяка песен, но нямаха дарбата. И внуците избраха своите пътища.
ДИМИТРИНА АСЕНОВА
