Всички сме чували фразата „мъжете са от Марс, жените – от Венера“. Тя всъщност може да се обясни с начина, по който мозъците на двата пола функционират на генетично ниво. Разликите между мъжете и жените в интелигентността и поведението се обсъждат от десетилетия, но днес науката все по-често открива доказателства, че стотици гени работят по различен начин в мозъците на биологично мъжки и женски индивиди.
Все още не е напълно ясно какво точно означават тези различия, но учените смятат, че някои от гените може да са свързани с предразположеността към определени заболявания, като болестта на Алцхаймер или Паркинсон, които засягат мъжете и жените по различен начин.
Тези полови различия в мозъка започват да се проявяват още в ранните етапи на развитието, което предполага, че те могат да влияят върху начина, по който се оформя мозъчната структура и функциониране. Подобни различия се наблюдават не само при хората, но и при други примати, което означава, че те имат древен еволюционен произход.
Десетилетия научни изследвания потвърждават, че мъжете и жените се различават в структурата и функцията на мозъка, както и в уязвимостта към някои психични разстройства. Все още обаче остава неясно доколко тези разлики се дължат на генетиката и доколко са резултат от средата, в която живеем.
Как гените влияят на мозъка може да се разбере като се изследва директно тяхната активност при мъжете и жените. Днес учените могат сравнително лесно да проследят кои от около 20 000-те гена в нашето тяло са активни и как точно работят.
Гените са участъци от ДНК, които съдържат инструкции за създаване на протеини, които са градивните елементи на нашето тяло. За да се „включи“ даден ген, неговата информация се копира в специални РНК молекули. Тези молекули после служат като шаблон за изграждането на протеини, които отговарят за всички процеси в организма.
През 2017 г. изследователи сравняват мозъчната тъкан на мъже и жени и откриват, че една трета от всички гени са по-активни при единия пол. Най-големите различия са в половите органи, но се наблюдават и в други тъкани. Например мъжките и женските мускули показват различна генна активност, което обяснява различията в мускулната сила и издръжливост.
Друго проучване пък установява, че в мозъците на мъжете са по-активни 610 гена, а в мозъците на жените – 316. Очаквано, някои от тях са свързани с половите хромозоми (X и Y), но изненадващо около 90% от тези различия се откриват в гени, които не са свързани с пола. Тези различия започват да се появяват още в най-ранното развитие на плода – дори преди пубертета и преди да се оформят тестиси или яйчници.
Друго проучване от тази година върху 266 мозъка на човешки ембриони открива, че повече от 1800 гена са по-активни при мъжките, а около 1300 – при женските. Интересното е, че много от тези гени остават активни и в зрелия мозък, което означава, че половите различия в мозъчната дейност се залагат още преди раждането.
Голяма част от гените, които са по-активни при жените, са свързани с работата на невроните, които изграждат мозъка. При мъжете по-активните гени са свързани с клетъчни структури като мембрани и ядра. Някои от тези гени показват различна активност само в конкретни части на мозъка, което предполага, че имат специална роля при единия пол.
Тези различия в активността на гените се свързват и с податливостта към определени мозъчни заболявания. Например много от гените, свързани с болестта на Алцхаймер, са по-активни при жените, което може да обясни защо жените по-често страдат от това заболяване. При мъжете пък определени гени, като SRY – активен само при тях, изглежда засилват риска и тежестта на болестта на Паркинсон.
Тези модели не са характерни само за хората. Те се срещат и при други животни като мишки, плъхове и маймуни. При приматите дори се открива голямо сходство в това кои гени са по-активни при мъжките и при женските, което означава, че тези различия са се появили много отдавна, още преди около 70 милиона години при общия ни прародител.
