Потънало в тайнствени легенди и предания, някъде из родопските върхове се таи векове наред търсено светилище. На тракийския бог Дионис. То и светилището на бог Аполон в Делфи (Гърция) били най-известни и влиятелни във Балкано-Малоазийския регион. И двете тракийски! Делфийското – до 336-355 г. пр. Хр., когато по време на Свещената война в Елада жреческият род Тракиди бил избит, а имотите му конфискувани.
„И ако славата на Делфийския Аполон, споменавана от Херодот на първо място сред 18-те древногръцки прорицалища, не успяла да засенчи оракулите в храма на Дионис в Родопите, причината е, че това прорицалище било от най-известните на Балканския полуостров и е просъществувало от второто хилядолетие преди Христа до първите векове на нашата ера“.
Темата визира две важни тракийски племена:
САТРИТЕ И ЗАГАДЪЧНИТЕ БЕСИ.
Долината на река Нестос (Места) била населена с многобройното племе сатри. Името се появява през V в. пр. Хр. от Херодот, там дето описва похода на персийския цар Ксеркс през Тракия (480 г. пр. Хр.): „Те владеели и прорицалището на Дионис, което се намирало в най-високите планини“.
Проф. Христо Данов: „Ако сега се придвижим на изток към поселищата на тракийските племена в долината на р. Нестос, ще трябва да споменем преди всичко името на сатрите, за които се говори още от Херодот. Техните поселища ги има в почти всички карти на стария свят. Те са включени между Пирин планина и средното и част от горното течение на Нестос… Природно-географската среда, в която живеели сатрите и техните клонове, им осигурявала естествена защита и им гарантирала сигурността срещу външни нападения. На север тяхното землище опирало до една колосална естествена преграда – планината Донакс (дн. Рила)“.
Автор с псевдоним Vologez: „Херодот смята, че бесите са част от сатрите. В центъра на тази територия, в Северозападните Родопи, между диобеси, дии, трали, травси и сапеи са бесите. Това е територията на независимите тракийски племена. Те били сродни племена или племенен съюз. За римляните винаги е било проблем да преминат през нея. За тази територия говори Флавий Ариан (89-175 г. сл. Хр), грък, живял в Римската империя, смятан за най-достоверен източник за живота на Александър Велики“.
В едно историческите извори са „единодушни“: Дионисовото прорицалище се намира в земите на бесите. Които най-вероятно са били религиозен клон от сатрите и обитавали Северозападните Родопи. Наподобявали еврейския модел: коленото (племето) на левитите на Аарон (по-голям брат на Мойсей) изпълнявало жречески функции. В Обетованата земя всяко коляно (без Левиевото) получило своя дял. Левитите били жреческа каста, обслужваща 12-те израелски колена. Този модел се отнасял и до съюза на 6-те горе посочени племена. „Бесите – отбелязва Петър Делев – като род/съсловие с времето значението на тяхното име е нараснало и е изместило това на сатрите, налагайки се като етноним“.
Бащата на историята, Херодот (484-425 г. пр. Хр.) пръв споменава
ТАЙНСТВЕНОТО ДИОНИСОВО ПРОРИЦАЛИЩЕ:
„Сатрите, доколкото ни е известно, още не са били покорени от никого; само те от тракийците са запазили свободата си до днешен ден, понеже живеят по високи планини, покрити с разнообразни гори и сняг, и се отличават с храброст. Те владеят прорицалището на Диониса, което се намира на най-високата планина; като пророци на светилището служат бесите, едно племе от сатрите; има една жрица, която дава отговорите, както в Делфи“.
Когато тръгнал в поход на север срещу трибалите, Александър Македонски за малко се отклонил от пътя, за да посети храма на Дионис. Да му гадаят за изхода на вече замислената завоевателна мисия на Изток срещу Персийската империя на Дарий ІІІ (336-330 г. пр. Хр.).
Ариан обаче, описвайки похода, не споменава за това отклонение. “С настъпването на пролетта той се отправил към Тракия против трибалите и илирите, тъй като узнал, че въстанали, а освен това смятал, че, отправяйки се далеч от дома, не следва да оставя зад гърба си съседите, докато не ги усмири. Той се канел от Амфиполис (град на устието на р. Струма) да нахлуе в земята на т. нар. „независими тракийци“, вляво от него останали град Филипи [близо до Кавала] и планината Орбел [Пирин]. Говорят, че преминавайки река Нестос, на десетия ден наближил планината Хемус [Стара планина]. Там в една клисура го посрещнала тълпа въоръжени планинци и „независими тракийци“. Те заели върха на Хемус и се приготвили да преградят нататъшния път на войската“.
Имало и лична причина за похода на младия цар. Британският историк Nickolas Hammond: „Пролетта на 335 г. Александър предприел своята първа кампания като командир на армия, тренирана от Филип до най-високо ниво на боеспособност. Той се канел да потвърди властта на Македония на Балканите и, в частност, да накаже трибалите, които нападнали Филип по време на паметната кампания в 339 година… Александър стремително преминал през Филипопол [дн. Пловдив] по пътя към планината Хем[ус]; там, вероятно на Шипченския проход на търговския път от Ена към устието на Дунав, пътят му преградил голям отряд тракийци, конвоиращи търговски керван… Когато Александър навлязъл в земите на трибалите между Хемус и Дунав, царят на трибалите се скрил на речен остров, обаче част от своята армия отправил да пресекат линиите на комуникация на Александър“
След като победил трибалите, подчинил тракийските племена в Средна и Източна Мизия и сключил съюз с келтите, „на брега на великата река принесъл жертва на Зевс, Херакъл и речния бог Истър, а после се отправил на запад“.
Има извор от римско време, директно споменаващ това Александрово посещение на Дионисовия храм.
Гаврил Кацаров (1874-1958): „Ала бесите, които Амиан Марцелин (ХVІІ,4,1) нарича най-кораво племе (durissima gens), не преклонили глава. В 60 г. пр. Хр. Гай Октавий, бащата на император Август, като наместник на Македония, пак трябвало да води борба със траките и бесите. Според преданието тогава той посетил прорицалището на Дионис в Родопите. То принадлежало на бесите. Вероятно е, че това светилище на бесите се е ползувало с голяма почит и влияние между тракийските племена и затова одрисите изявявали притезание да го владеят“.
Извор, директно сочещ, че синът на Филип ІІ посетил Дионисовия храм, е римският историк Гай Светоний Транквил (70-126 г. сл. Хр.). В „Животът на дванадесетте цезари“ [Aug. ІІ, 94,6], пише следното за Октавий: „В деня на неговото раждане, когато в сената се прознасяли речи за заговора на Катилина, Октавий заради раждането на жена си се явил със закъснение. И тогава, както на всички е известно, Публий Нигидий, узнавайки причината за задържането и питайки за часа на раждането, обявил, че се е родил повелителят на целия земен кръг. А после Октавий, съпровождайки своята войска в дебрите на Тракия [60-59 г. пр. Хр.], извършил в свещената гора на Вакх [Дионис] варварски гадания за съдбата на своя син; и жреците му дали следния отговор: Наистина, когато той плиснал върху олтаря вино, огънят така пламнал, че се издигнал над покрива, до самото небе – а такова знамение на този олтар било дадено само на Александър Велики, когато той принесъл тук жертва“.
От години упорито се налага тезата, че:
ТЪРСЕНИЯТ ХРАМ Е ПЕРПЕРИКОН
в Източните Родопи.
Боян Чипанов: „Едно име често се споменава в медиите – Перперикон. Древното светилище стана известно покрай проучванията, проведени от известния български археолог Николай Овчаров. През 2002 година е открита огромна зала без покрив, която отговаря на всички описания на храма на Дионис в античните текстове. В центъра й се намира величествен олтар с диаметър около 2 метра, висок около 3 метра. В олтара могат да се забележат множество издълбани ями, напълнени с парчета керамика. В подножието се откриват и фрагменти от по-малки глинени олтари. Очевидно залата не е имала покрив заради огнения пламък, по височината на който се е гадаело. Внушителните размери на двореца в Перперикон и особеното му устройство доказват, че е имал и религиозно предназначение, и дават основание на изследователите да смятат, че това е прорицалището и прочутото светилище на древногръцкия бог Дионис“.
През юли 2022 г. наричаният от някои медии „Индиана Джоунс“ заяви: „Хипотезата, по която работим, е, че това е част от големия храмов комплекс, който се образува около храма на Дионис“. Той обясни, че стената, обект на проучване, се появява във втората половина на 3-и век, когато вследствие на варварските нашествия градът трябва да бъде защитен. „Извън нея остават няколко много важни храма“. Според него проучването на съответната стена ще е на голяма дълбочина, което говори за добра запазеност. „Именно с тях ще търсим голямата сензация – тайните помещения на храма на Дионис с прочутото прорицалище, където Александър Велики разбира, че ще завладее света, а римляните – ще основат своята империя. Става дума за една голяма сграда с масивни каменни зидове, намираща се в близост до главния олтар на Дионис“.
В спора се включват разни автори: от дилетанти през „експерти“ (недоучени учени) – до трезво мислещи…
Велиана Христова (2015 г.): „Чепинската котловина е в ядрото на територията на бесите, едно от местата с голямо разнообразие и на тракийски светилища, и на ранни християнски базилики и манастири. Над езерото Клептуза (Велинград) се намира черквата „Св. Илия“, която неотдавна е съградена наново, а недалеч пък е връх Острец, където е открито наистина голямо тракийско светилище, на което археологическите проучвания продължиха това лято и разкриха култов обект с огромни размери, съществувал още през второто хилядолетие пр.Хр.“.
Таня Калинова (2022 г.): „Перперикон не е мястото, където Александър Велики е видял светилището на Дионис. Това било край днешния Велинград. В спора се включват проф. Н. Овчаров, който изследва над две десетилетия древните останки до Кърджали, и Георги Куманов от музея в града на Вела Пеева. Но Георги Куманов има друга теория, подкрепена с находки и научна логика.
В защита на хипотезата си вади от хранилищата много ценен глинен съд. За окото на обикновения посетител, това е делва (виж фотоса), обясняват специалистите. Не се знае дали е бил използван по предназначение, но най-сериозното предположение е, че е бил предназначен за погребална урна“.
„На Перперикон почти не са откривани находки от този тип керамика“ – подчертава Куманов. – Докато в околностите на Велинград има голям брой светилища, в които са откривани доста находки от керамика, изработени с тази украса, техника и с такива символи, характерна за този регион. Затова ние смятаме, че прословутото светилище на Дионис, за което пише Херодот, както и други автори, е именно в Западните или Северозападните Родопи, а не на Перперикон“.
Преди 13 години на 13 октомври 2010 г. български учен наруши многолетно странно мълчание. Известната българска археоложка проф. Диана Гергова (Национален археологически институт при БАН) на въпрос: „Смятате, че изображения върху култовата керамика на бесите може да са писмени знаци?“, отговаря:
„Античните автори пишат, че в светилищата на Дионис бесите са използвали таблички с надписи. Знаем и че орфическото учение е първото, което се разпространява с книги. Самите гърци вярват, че буквите са им занесени от Орфей и други полумитични, но все свързани с Тракия герои. Т.е. представата за връзката на траките с писмеността идва от древността. Върху тракийската култова керамика от земите на бесите има все още неразгадани комбинации от знаци и безспорно закодирана информация. Заедно с ритуалните сцени те говорят за високо развита комуникативна култура“
Преди 14 години в Родопите бе открито
ГОЛЯМО СВЕТИЛИЩЕ НА ВРЪХ „ОСТРЕЦ“.
Август 2009 г. медии писаха: „Голямо светилище на Дионис откри археоложката Диана Гергова на връх Острец над Велинград. Там са свещенодействали бесите – жреците на тракийското племе сатри.
Култовият комплекс се е разпростирал на огромна територия. На един от двата „рога“ на върха екипът е разкопал голяма каменна култова сграда с размери 9 на 6 метра и множество обредни участъци в съседство. На другия са разкрити останки от ранно-християнска базилика. „Районът е с много продължителна култова традиция, още от началото на първото хилядолетие пр. Хр.“, пояснява Гергова.
Археолозите открили голямо количество богато орнаментирана тракийска култова керамика и фрагмент от оброчна плоча, украсена с пламъци и шишарки. Многобройни са и монетите от римската епоха. От района на светилището произхожда и умбо (централна част на щит), от 3 вида метал, включително злато. Имало и монети от времето на Александър Велики…
„Тук се съхраняват традиции, които са на 4000 години“, обобщава проф. Гергова. Тя е ръководител на разкопките и на Острец, и над Клептуза, в последните години е известна особено с откритията си в тракийските некрополи в Свещари и резервата „Сборяново“ до гр. Исперих. Неин заместник в екипа във Велинград е Асен Салкин от Историческия музей в града.
За началните резултати от проучванията на Острец и основанията си – засега само като хипотеза – че градежите при Острец може да се окажат голямото светилище на Дионис, Д. Гергова споделя: „Многобройни са следите от силно индивидуализирана култура на бесите в Западните Родопи. Племенните им граници са очертани от разпространението на създаваната от тях култова керамика. Във времето, когато грънчарското колело отдавна е познато на траките, през втората половина на 1 хил. пр. н.е. бесите изработват на ръка съдове, украсявани с геометрични знаци, слънчеви символи и ритуални сцени, израз на вярвания и космогония. И въоръжението на бесите от шлемове „тракийски тип“, защитни бронзови торкви и наколенници, съчетано с тънката и дълга ромфея – меч, с какъвто вакханките убиват Орфей, отново отличава „отличните воини“ от останалите тракийски племена. Многобройни са тракийските светилища, свързани най-вероятно с Дионис. Накацалите бели християнски параклиси в западните дялове на Родопа са съхранили традицията на светите места на бесите. Някои от тях са проучени (Горно Дряново, Г. Делчевско, на връх Бабяк), други, като рядкото по план и обреди светилище при Клептуза, Велинград са в процес на проучване.
Д. Гергова резюмира втората година на проучването на голямото светилище на Дионис на връх Острец над Велинград. „Поне 1300 години без прекъсване (от VIII-VII в. пр. Хр. до края на IV-началото на V век сл. Хр.) там са свещенодействали бесите – жреческият клан на тракийското племе сатри. Не казвам, че това е легендарният храм с прорицалище на Дионис, където неговите жреци – бесите, предсказват на Александър Македонски, че ще завладее света. Точното му идентифициране се нуждае от много доказателства. Още повече че земята на бесите, обитавали Западните Родопи и върховете на планината, е осеяна със светилища. Търсеното не може да е в Източните Родопи. Затова и издирването трябва да продължи именно в обитаваната от бесите територия“.
Проучваното от екипа й светилище на Острец е сред най-значимите. То е не само голямо като площ и организация, но явно е било и много влиятелно. “За това свидетелства дългият му живот, присъщ на изключително мощните духовни центрове”, смята Гергова.
За първи път по-подробно предварително проучване е направено от М. Домарадски през 1989 г. Но иманярите, които постоянно безчинстват сред руините, са нанесли непроправими щети. Сега по спасяването на светилището заедно с Д. Гергова работят велинградските археолози Асен Салкин и Д. Байраков, както и доброволци от 5 държави.
Диана Гергова: „Близо до големия каменен храм екипът попада на втора обособена ритуална зона, в която също са били депонирани дарове. Там намират много монети от различни периоди, фрагмент от мраморна оброчна плоча, ритуално погребани железен тризъбец и железен жезъл с красиво усукана дръжка“. Жезълът е от I-III в. сл. Хр. и според Гергова е единствена засега находка с такъв характер у нас. И обяснява: “Жезълът завършва с две змийски глави. В долната му част има втулка, за да бъде поставян на дълга дръжка. Врязаният върху глинен прешлен посветителен надпис „На Сабазий бога“ не само потвърждава връзката на светилището с Дионис, но и напомня за грамотността на превелите Библията на своя език беси. Змията, независимо че се свързва и с други божества, се приема за безспорен символ на Дионис, наричан още Сабазий. Той бил почитан и с нощни, и с дневни церемонии, при които поклонниците му, увенчани с копър и тополови клонки, размахвали във въздуха огромни червени змии.
Археологическите разкопки на връх Острец при Велинград през следващите сезони и особено през 2015 година сами налагаха отговора на въпроса дали това е едно от светилищата на Дионис, или е споменатото от Херодот. Високият 1433 м. н.в. връх, с двете си кулминации Голям Острец и Гергевана се извисява пред погледа, по който и път да се отправите от Беломорието към вътрешността на планината – по долината на Места на север или от Тракия на юг, по живописните долини на реките Яденица и Чепинска. Откритото тук светилище е оградено от мощни, преправяни през елинистическата и античната епоха каменни стени. Достъпът сега е от югоизток. Правоъгълната каменна храмова постройка в свещеното пространство, покрита с керемиди, била опожарена в 4 в.
Северно от нея е обредната зона, маркирана от две челни каменни стени, в която са депонирани разнообразни дарове: керамични съдове, познати от пластовете на Троя VII b2 от времето на Троянската война [1193-1183 г. пр. Хр.] и непознати от друго място ритуални съдове. В „Култовата керамика” нови мотиви са змията – неразделен атрибут на дионисиевите вакханки, фалосът, непознати ритуални сцени“.
Светилището функционирало почти две хилядолетия, от края на 2 хил. Пр. Хр. до 5 в. н.е. и очевидно било известно още преди Херодот да разкаже за него. От кого обаче историкът, който не е навлизал във вътрешността на Тракия, научил за бесите? „За бесите и тяхното светилище Херодот разказва, когато стига до Пистирос на Бяло море – градът, който заедно с Тасос основал своя Емпорион Пистирос в долината на Марица, недалеч от сегашния град Септември. Преминавали многократно най-удобния път през планината и така научили и за разположеното край него прочуто светилище“, казва проф. Д. Гергова.
Има обаче нещо странно
ТИТУЛОВАН УЧЕН ИГНОРИРА ГЕОГРАФИЯТА!
Премълчават се, по-лошо – преиначават – факти досежно локализацията на две съседни племена (одриси и беси).
Анонимен автор твърди: „Според съвременните историци границата между държавата на бесите и Одриското царство е минавала някъде в Източните Родопи, източно от днешния гр. Кърджали. А точно там се намира свещеният град Перперикон. От данните на Дион Касий се разбира, че храмът на Дионис е бил в граничната зона между двата големи тракийски народа. А археологическите данни хвърлят все повече светлина за локализирането му в монументалните скали на Перперикон“.
Текстът фрапантно се разминава с фактите. Източната граница между одриси и беси преднамерено е придвижена далеч на изток. Защо? За да „обоснове“ хипотезата, че Дионисовото светилище е на Перперикон.
„Ако се съди по данните на Полибий [ХХІV, 6.4], Страбон [VІІ, 12], Плиний Стари [ІІІ, ІІ, 6] и някои други автори, бесите обитават средното и горното течение на р. Хеброс [Марица] с прилежащия планински хинтерланд“ (Кратка енциклопедия „Тракийска древност“).
Каалин Порожанов (Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград: „Територията, която заемат одрисите, се простира най-общо до завоя на р. Тонзос [Тунджа] при Кабиле [Ямболско] до долното течение на р. Хеброс. Там е ядрото на организираната от тях държава“.
Но кое от всички тези светилища – пита проф. Гергова – може да бъде споменатото от Херодот светилище на Дионис, посещавано от най-изтъкнати световни фигури и търсено десетилетия наред от учените из цялата планина?“ И отговаря: „Логично е то да е било в близост и контролиращо важен древен път… Култовият комплекс е на главен път, свързващ в древността вътрешността на Тракия с Егея. Разпростирал се е на голяма територия и след възникването му в началото на желязната епоха, т.е. в първите столетия на I хил. пр. Хр., неколкократно е бил преустройван.
Според множество наши и чужди историци и археолози този култов център се е намирал именно в Западните Родопи. Участниците в научната експедиция „Родопи 2002“ са определили със задоволителна точност трасето на античния път, по който са минавали Александър Македонски и Гай Октавиан, бащата на император Октавиан Август, за да достигнат светилището на Дионис.
Знаят ли привържениците на тезата на проф. Овчаров: ако наистина храмът на Дионис е бил на Перперикон, защо бойният маршрут на Александър Велики минава по долината на Места?! Военната логика изисква да продължи на изток по егейското крайбержие и през прохода Маказа да навлезе на север в Източните Родопи.
Несъмнено, горното твърдение има скрита цел. Трасето, по което действително се е движел Александър, се подменя с фалшив „гео-байпас“, подкрепящ тезата, че храмът на Дионис е в Източните Родопи.
Да, ама не! Ариан ясно очертава трасето на похода: от Амфиполис, при Филлипи (дн. Драма) тръгва на север по левия бряг на река Места и през Юндола, делящ Рила, Пирин и Родопите, прониква в Тракия. Оттам през Шипченския проход достига земите на трибалите.
Висящ обаче остава въпросът: къде става отклонението към светилището?
Когато Александър Македонски стига до Разложката котловина, разположена между Рила, Пирин и Родопите, продължава на север по течението на Места и през Юндола (седловина, деляща Рила от Пирин) стига до село Черна Места. Там реката тръгва на север към своя извор. Най-вероятно тук младият цар завива на изток и през Аврамова седловина стига до Света Петка. Село, разположено в котловината Чепино на 14 километра от Велинград. Оттам, следвайки поречието на Луковица, продължава до мястото, дето е днешният Велинград. Връх Острец се намира малко на юг от пътя между Света Петка и Велинград. Връх Острец е на югозапад от Велинград. Най-вероятно тук войската на Александър остава на бивак, а царят със свита хетайри (другари) на коне се е изкачва до светилището. Това, ако на Острец е търсеният храм, това е най-вероятният маршрут
Никой не отрича, че на Перперикон е имало тракийско светилище на Дионис. Но било като десетките такива, разположени по планинските върхове на Родопа, Рила, Пирин, Стара планина.
Да напомним: експедиция „Родопи 2002“, посветена на маркиране вероятното трасе, по което 335 г. пр. Хр. минал Ал. Македонски, става години преди „в аванс“ да бъде обявен Перперикон за седалище на търсенотто от векове светилище.
„Нашите проучвания обаче доказаха с голяма сигурност, че този район отпада като възможност там да съществува светилището“, коментира археологът н.с. Костадин Кисьов [Пловдивски археологически музей]. Той е убеден, че може да се очертае територията Велинград, Доспат, Пещера като триъгълник, в който евентуално е разположено светилището на Дионис“.
Какво да се прави! Някои хора излагат фактите, други – ги излагат. Слава, ах тази слава! Мишел дьо Монтен: „От всички човешки безразсъдства най-обикновеното и най-разпространеното е стремежът към име и слава; ние жертваме богатството си, покоя си, здравето си и дори живота си – блага, действителни и насъщни, за да гоним тази суетна сянка, тази празна дума – безплътна и неосезаема“.
Великият французин дава рецепта: „Най-краткият път към славата е да правиш по съвест това, което другите вършат заради славата“. Но кой да я спазва…
МАКЕДОНИТЕ СА ЮГОЗАПАДНИТЕ ТРАКИ
Случайно ли Александър Македонски посещава тракийското светилище в Родопа планина? Не са ли и македоните изповядвали езическа вяра, базирана на тракийския орфизъм? Що за племе са?!
Свилен Топчиев: „Според Аристотел остров Самотраки е бил цели 700 години тракийски. Троянците и пеласгите са народи, близки до траките. Така троянци, финикийци (на Мала Азия), пеласги (в района около Атина – Атика) и огромното море траки са най-старите народи на Балканския полуостров и около Тракийско море. Елините са дошли по-късно“.
Малко е известно: Филип ІІ, като юноша, и Олимпия, бъдещата съпруга, царица и майка на Александър Македонски, били посветени в Самотракийските мистерии. Там двамата се запознават. Този факт подсказва: македоните са изповядвали тракийската орфическа дооктрина, свързана със светлото, слънчево начало. Още Херодот казва: „Тракийците почитат само трима богове: Арес, Дионис и Артемида“.
Проф. Александър Фол, създател на тракологията: „В Тракия Орфей има ключова позиция в религиозното мислене на населението. Тази персонификация не се появява в домашните тракийски извори, но се въплъщава в идеята за владетеля – цар-жрец и бог, и за неговото обкръжение от последователи (посветени). Тракийският орфизъм изцяло се различава от елинския и като доктрина, и като мотивировка за социално действие“.
През класическата епоха (V-ІV в. пр. Хр.) на Балканите съществуват две тракийски държави: Македонското и Одриското царства. Но за Македонското царство се премълчава! Докато гърците в своите реклами, зоват: „Елате в страната на Орфей“.
Преди 24 години (1999) авторитетният руски учен академик Генадий Литаврин (1925-2009) лепна ДВОЕН ШАМАР: на Атина и Скопие. Директно и ясно изрече истина, „на многая лет“ прикривана. „По отношение на Македония важно е да се отбележи, че територията на едноименната византийска провинция не съвпадала с границите на географската област Македония. Дълго време столица на тема (провинция) Македония се явявал Адрианопол (Едирне) [Одрин]. Това название нямало етнически смисъл, и гърците тук не следва да се обиждат; този топоним възникнал още в тракийската епоха, в периода на управление на Филип Македонски. Думата „македонци“ се явява самоназвание на тракийско племе, а не на гръцко“.
Да напомним: тезата на проф. Александър Фол за „хиперборейския диагонал“ очертава ареала на разпространение на траките: от Крим и Меотида [Азовско море] – на североизток) до планината Олипм – на югозапад. В този ареал влиза и мощното племе пеони, населявало Вардарска Македония, което Омир в „Илиада“ описва като съюзник на троянците, т.е. на малоазийските траки.
Крайно време е българската историческа наука да излезе от комплексарския си „пашкул“ на многолетна летаргия и коригира етно-политическата история на Балканите. Не само през Средновековието и Възраждането, но и през Античността.
НИКОЛА СТОЯНОВ
